Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (35)

Прокна и Филомела

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Атинският цар Пандион, потомък на Ерихтоний, водел война с варварите, които обсадили неговия град. Той трудно щял да се справи с отбраната на Атина срещу многобройната варварска войска, ако на помощ не му бил дошъл тракийският цар Терей. Терей победил варварите и ги прогонил извън пределите на Атика. Като награда за това Пандион му дал за жена дъщеря си Прокна. Върнал се Терей с младата си жена в Тракия. Там скоро им се родил син. Би казал човек, че мойрите са отредили щастие на Терей и на жена му.

Изминали пет години от деня, когато Терей встъпил в брак. Веднъж Прокна замолила мъжа си:

— Ако ти още ме обичаш, пусни ме да се видя със сестра си или я доведи при нас. Иди в Атина, за да доведеш сестра ми; помоли татко да я пусне и обещай, че тя скоро ще се върне. За мене ще бъде най-голямо щастие да видя сестра си.

Терей приготвил корабите си за далечно плаване и скоро отпътувал от Тракия. Благополучно стигнал той до бреговете на Атика. С радост Пандион посрещнал зетя си и го завел в двореца. Терей още не бил успял да каже за какво е дошъл в Атина, когато влязла Филомела, сестрата на Прокна, по красота равна на прекрасните нимфи. Хубостта на Филомела направила много силно впечатление на Терей и у него пламнала страстна любов към нея. Той започнал да моли Пандион да пусне Филомела да погостува у сестра си Прокна. Любовта му към Филомела правела още по-убедителни думите на Терей. Самата Филомела, като не знаела каква опасност я застрашава, също помолила баща си да я пусне при Прокна. В края на краищата Пандион се съгласил. Давайки разрешение на дъщеря си да замине за далечна Тракия, той казал на Терей:

— На тебе поверявам, Терее, дъщеря си. Заклевам те в безсмъртните богове да я пазиш като неин баща. И по-скоро върни Филомела, защото тя е единствената ми утеха в старостта.

Пандион помолил и Филомела:

— Дъще, ако ти обичаш стария си баща, връщай се по-скоро, не ме оставяй сам.

Със сълзи на очи се разделил Пандион с дъщеря си. Макар че тежки предчувствия го измъчвали, все пак не могъл да откаже на Терей и на Филомела.

Прекрасната Пандионова дъщеря се качила на кораба. В такт задвижили веслата гребците и корабът бързо се понесъл в открито море, все по-далеч и по-далеч от бреговете на Атика. Терей тържествува. Той радостно се провикнал:

— Победих! При мене тук, на кораба, е избраницата на моето сърце, прекрасната Филомела.

През цялото пътуване Терей не откъсва поглед от Филомела и не се отделя от нея. Ето и бреговете на Тракия; пътуването е привършено. Но царят на Тракия не завежда Филомела в своя дворец, а я отвежда насила в тъмна гора, в една пастирска колиба, и я държи там в робство. Не го трогват сълзите и молбите на Филомела. Филомела страда като робиня; често зове тя сестра си и баща си, често призовава великите богове олимпийци, но напразни са нейните молби и жалби. В отчаяние Филомела скубе косата си, кърши ръце и оплаква своята съдба.

— О, жестоки варварино! — възклицава тя. — Тебе не те трогнаха нито молбите на баща ми, нито неговите сълзи, нито грижите на сестра ми за мене! Ти не запази светостта на домашното си огнище! Вземи тогава, Терее, живота ми, но знай: великите богове видяха твоето престъпление и ако те имат още сила, ти ще понесеш заслужено наказание. Самата аз ще разправя за всичко, което ти извърши. Лично ще отида при народа! Ако пък горите, които ме заобикалят, не ми позволят да ги оставя, целите ще ги изпълня със своите жалби. Нека чуе жалбите ми вечният небесен Етер, нека ги чуят боговете!

Страшен гняв обхванал Терей, когато чул заплахите на Филомела. Измъкнал меча си, хванал Филомела за косата, вързал я и й отрязал езика, за да не може нещастната Пандионова дъщеря никому да разкаже за престъплението му. А сам Терей се върнал при Прокна. Тя попитала мъжа си къде е сестра й, но Терей й казал, че сестра й е умряла. Дълго оплаквала Прокна уж умрялата Филомела.

Изминала цяла година. Филомела чезне в робство; не може да съобщи нито на баща си, нито на сестра си къде я държи затворена Терей. Най-после намерила начин да съобщи на Прокна. Седнала на тъкачния стан, изработила една наметка, в която втъкала разказ за цялата си ужасна участ, и тайно изпратила тази наметка на Прокна. Разгърнала Прокна наметката и за свой ужас видяла изтъкания на нея страшен разказ на сестра си. Прокна не плаче, сякаш в забрава блуждае тя като безумна из двореца и мисли само как да отмъсти на Терей.

Това се случило тъкмо през дните, когато тракийките празнували празника на Дионис, Прокна отишла заедно с жените. В гъста гора на планинските склонове тя намерила колибата, в която нейният мъж държал в робство Филомела. Прокна освободила сестра си и тайно я завела в двореца.

— Не е сега време за сълзи, Филомело — казала Прокна, — сълзите не ще ни помогнат. Не със сълзи, а с меч трябва да действуваме. Аз съм готова и на най-страшното престъпление само да отмъстя на Терей и за тебе, и за себе си. Готова съм да го унищожа чрез най-ужасна смърт!

Докато Прокна говорела това, влязъл в покоите й нейният син.

— О, колко приличаш ти на баща си! — възкликнала Прокна, като погледнала сина си.

Изведнъж тя замлъкнала и строго навъсила вежди. Прокна замислила ужасно престъпление; към това престъпление я подтиквал гневът, който бушувал в гърдите й. А синът доверчиво пристъпил към майка си, прегърнал я с ръчичките си и посегнал да я целуне. Само за миг се пробудила милост в сърцето на Прокна, очите й се просълзили; тя бързо се обърнала с гръб към сина си, а като погледнала сестра си, отново в гърдите й пламнал бесен гняв. Прокна хванала сина си за ръка и го отвела в една отдалечена стая на двореца. Там грабнала остър меч и като се извърнала, промушила с него гърдите на сина си. Прокна и Филомела нарязали на късове тялото на нещастното момче, една част от него сварили в котел, а друга част опекли на ръжен и приготвили ужасно угощение на Терей. Прокна лично прислужвала на Терей, а той, без да подозира каквото и да било, ял гозбата, приготвена от тялото на любимия му син. През време на яденето Терей си спомнил за сина си и наредил да го повикат. А Прокна, зарадвана, че си отмъщава, му отговорила:

— Тоя, когото ти викаш, е в самия тебе!

Терей не разбрал думите й и настоявал да повикат сина му. Тогава иззад едно перде внезапно излязла Филомела и хвърлила в лицето на Терей окървавената глава на сина му. Терей изтръпнал от ужас; разбрал какво ужасно нещо било угощението му. Той проклел жена си и Филомела. Като блъснал масата, той скочил от мястото си и с гол меч в ръката подгонил Прокна и Филомела, за да отмъсти със собствените си ръце на убийците на сина си, но не може да ги настигне. На тях им израстват криле, те се превръщат на две птици — Филомела в лястовичка, а Прокна в славей. На гърдите на лястовичката — Филомела, се запазило едно кърваво петно от кръвта на Тереевия син. Самият Терей пък бил превърнат в папуняк, с дълга човка и с голям гребен на главата. Върху главата на папуняка се развява гребен от пера, както върху шлема на войнствения Терей.