Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (112)

Завръщането на Одисей на остров Итака

На следния ден феакийците се приготвили да отплават. Те натоварили на кораба богатите дарове, поднесени на Одисей. Лично Алкиной ръководел приготовленията. Когато всичко било готово, в Алкиноевия дворец била пренесена жертва на Зевс и бил уреден прощален пир. Одисей с нетърпение чакал да дойде вечерта. Той се зарадвал, като видял, че слънцето клони на залез и че скоро ще се мръкне. Когато вечерната дрезгавина започнала вече да се сгъстява, Одисей се простил с цар Алкиной и с богоравната Арета и се запътил към кораба. Подир него прислужнички носели раклата с дарове, вино и запаси от храна за из път. Одисей се качил на кораба и си легнал на приготвеното за него легло. Силните гребци загребали с веслата и корабът излязъл на открито море. Боговете пък изпратили на Одисей дълбок сън; той спал спокойно през цялото пътуване. Корабът се носел по морето по-бързо от сокол и в ранни зори спрял вече до бреговете на Итака, недалеч от пещерата, посветена на наядите. Феакийците внимателно пренесли спящия Одисей на брега и го сложили на пясъка. До него поставили всичките дарове, дадени му от феакийците. След това те потеглили обратно. Посейдон забелязал завръщащия се кораб и страшно се ядосал на феакийците, задето против неговата воля откарали Одисей в родината му. Посейдон се оплакал от тях на гръмовержеца Зевс. Зевс посъветвал брата си за наказание да превърне кораба на феакийците, когато той навлезе в родното пристанище, във висока скала. Литнал Посейдон към острова на феакийците и зачакал там завръщането на кораба. Ето че корабът се задал вече надалеч в морето. На брега се събрала голяма тълпа, за да посрещне моряците. Ето корабът вече навлиза в пристанището. В миг той се превърнал в скала. Съобщили за това чудо на цар Алкиной. Разбрал той, че Посейдон е изпълнил заканата са — да накаже феакийците, задето разкарват по морето странници. Алкиной свикал всички жители и им заповядал да принесат умилостивителни жертви на Посейдон, за да не прегражда той с висока планина мястото, през където се влиза в града им. Феакийците започнали усърдно да се молят на Посейдон да смекчи гнева си и дали обещание никога вече да не откарват странници за родината им.

В това време Одисей се събудил на морския бряг. Той не познал родната Итака, тъй като богиня Атина е покрила цялата околност с гъста мъгла. Одисей изпаднал в отчаяние. Той помислил, че феакийците са го оставили на някакъв пустинен остров, и започнал на висок глас да окайва горчивата си участ.

Като се огледал, той видял до себе си даровете на феакийците. Те били непокътнати. Тъжен тръгнал Одисей по морския бряг и срещнал хубав младеж. Попитал го коя е тази страна и изненадан чул, че се намира на остров Итака. И младежът попитал Одисей кой е той. Предпазливият Одисей отговорил, че е странник, родом от остров Крит, откъдето избягал, след като убил за отмъщение Идоменеевия син Архилох. С един финикийски кораб мислел да замине за Пилос или за Елида, но финикийците коварно го изоставили тук на брега, докато, той спял, като задигнали всичките му богатства. Младежът изслушал тоя разказ, усмихнал се и в миг променил образа си. Пред Одисей застанала богиня Атина Палада. Тя го похвалила за предпазливостта му и го окуражила, като му обещала и сега да му помогне, богинята добавила, че ако досега невинаги му е помагала, това ставало, защото не искала да дразни Посейдон. Атина заповядала на Одисей на никого да не открива кой е той. Но Одисей не можел да повярва, че е най-сетне в Итака. Тогава Атина разпръснала мъглата, която покривала Итака, и Одисей познал родината си. Тай паднал на земята и във възторг започнал да я целува. А Атина превърнала Одисей в жалък просяк. Кожата по лицето и раменете на Одисей се набръчкала; той отслабнал, разкошната му коса окапала, очите му помътнели, а клепките му се покрили със струпеи. Атина го облякла в мръсни дрипи, през рамото му преметнала на връв парцалива торба, а в ръцете му дала тояга. Тя заповядала на Одисей да скрие даровете на феакийците в пещерата и да отиде като просяк при свинаря Евмей, а самата тя в същия миг литнала за Спарта, за да върне оттам Одисеевия син Телемах.