Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (9)

Хермес

Бог Хермес, пратеникът на боговете, син на Зевс и Мая, се родил в една пещера на планината Килена в Аркадия. Той се пренася с бързината на мисълта от Олимп до най-отдалечения край на света благодарение на своите крилати сандали, с жезъл-кадуцей в ръка. Хермес охранява пътищата и посветените нему херми може да се видят поставени край пътища, по кръстопътища и при входа, на къщите, навсякъде в стара Гърция. Той покровителствува пътниците при пътуване приживе, пак той води душите на умрелите в последното им пътуване до печалното царство на Хадес. С вълшебния си жезъл той затваря очите на хората и ги потапя в дълбок сън. Хермес е бог покровител на пътища и пътници и бог на търговските отношения и търговията. Той дава в търговията печалба и изпраща на хората богатство. Хермес е изнамерил и мерките, и числата, и азбуката, той е научил хората на всички тези неща. Той е и бог на красноречието, а същевременно и на извъртането и измамата. Никой не може да го надмине по ловкост, хитрост и дори по кражба, тъй като той е необикновено сръчен крадец. Той именно откраднал веднъж на шега от Зевс неговия скиптър, от Посейдон тризъбеца му, от Аполон златните стрели и лъка му, а от Арес меча му.

Хермес отвлича кравите на Аполон

Току-що се бил родил Хермес в прохладната пещера на Килена и ето че замислил първата си дяволия. Решил да отвлече крави от сребролъкия Аполон, който пасял по това време стадата на боговете в долината. Пиерия, в Македония. Тихичко, за да не го усети майка му, се измъкнал Хермес от пелените, изскочил от люлката и се промъкнал до изхода на пещерата. До самата пещера видял костенурка, уловил я и от черупката й и от три клонки направил първата лира, като опънал върху нея сладкозвучни струни. Незабелязано се върнал Хермес в пещерата, скрил лирата в люлката си, пак излязъл и бързо като вятър се понесъл към Пиерия. Там той заделил от стадото на Аполон петнадесет крави, привързал на краката им тръстика и клончета, за да заличи следите им, и бързо ги подкарал по посока към Пелопонес. Когато Хермес вече късно вечерта карал кравите през Беотия, той се натъкнал на един старец, който работел на лозето си.

— Избери си една от тези крави — рекъл му Хермес, — само никому не казвай, че си видял, като ги прекарвам през тук.

Старецът, зарадван от подаръка, дал дума на Хермес да пази тайна и да не казва никому накъде е откарал кравите. Хермес продължил пътя си. Но не отишъл далеч и пожелал да изпита ще удържи ли старецът дадената дума. Като скрил кравите в гората и променил външния си вид, той се върнал при стареца и го попитал:

— Я ми кажи, дядо, не мина ли оттук едно момче, което кара крави. Ако ми посочиш накъде ги откара, ще ти дам един бик и една крава.

Старецът не се колебал дълго да каже ли, или да не казва — тъй много му се искало да получи и бик, и крава; и той показал на Хермес по коя посока заминало момчето с кравите. Страшно се ядосал Хермес на стареца, задето не удържал думата си, и го превърнал в няма скала, за да мълчи вечно и да помни, че трябва да се устоява на дадената дума.

След това Хермес се върнал при кравите и бърза ги подкарал по-нататък. Най-сетне ги докарал в Пилос. Две крави принесъл в жертва на боговете, после заличил следите от жертвоприношението, а останалите крави скрил в една пещера, като ги вкарал заднешком, та следите от стъпките им да извеждат от пещерата, а не да водят в нея.

След като извършил всичко това, Хермес спокойно се върнал в пещерата при майка си Мая, полекичка си легнал в люлката и се увил в пелените.

Но Мая забелязала отсъствието на сина си. Тя с укор му казала:

— Лоша работа си замислил ти. Защо открадна кравите на Аполон? Той ще се разгневи. А ти знаеш колко страшен е той в гнева си. Нима не те е страх от неговите безпогрешно улучващи стрели?

— Не ме е страх от Аполон — отвърнал на майка си Хермес, — нека се гневи. Ако той рече да обиди тебе или мене, аз за отмъщение ще ограбя светилището му в Делфи, ще задигна всичко — триножници, злато, сребро и одежди.

А Аполон вече бил забелязал, че му няма кравите, и тръгнал да ги търси. Никъде не можел да ги намери. Най-после една птица прорицателка завела златокъдрия Аполон в Пилос, но и там той не намерил кравите си. А в пещерата, дето били укрити кравите, той дори не влязъл — та нали следите не водели навътре, а извеждали от пещерата.

Най-сетне след дълги и безплодни търсения Аполон стигнал до пещерата на Мая. Като чул стъпките му, Хермес още по-дълбоко се сврял в люлката и по-плътно се увил в пелените. Разгневеният Аполон влязъл в пещерата на Мая и видял, че Хермес с най-невинен израз лежи в люлката. Той започнал да укорява Хермес, загдето откраднал кравите, и искал от него да му ги върне, но Хермес отричал всичко. Той уверявал Аполон, че и през ум не му е минавало да краде кравите му и съвсем не знае къде са те.

— Чуй, момче! — извикал гневно Аполон. — Ако не ми върнеш кравите, ще те хвърля в мрачния Тартар и няма да те спаси нито баща ти, нито майка ти.

— О. сине Латонин! — отговорил Хермес. — Не съм виждал твоите крави, нито от други съм чувал нещо за тях и нищо не зная. Та това ли ми е работата? Сега аз си имам друга работа, други грижи. Интересуват ме само сънят, маминото мляко и пелените. Не, кълна ти се, — дори не съм виждал крадеца на кравите ти.

Колкото и да се ядосвал Аполон, нищо не могъл да изкопчи от хитрия, изврътлив Хермес. Накрая златокъдрият бог измъкнал от люлката Хермес и го принудил да отиде, както си е в пелените, при техния баща Зевс, той да реши спора им. Пристигнали двамата богове на Олимп. Как не ги усуквал Хермес, как не хитрувал и все пак Зевс му заповядал да върне на Аполон отвлечените крави.

От Олимп Хермес повел Аполон за Пилос, като по пътя се отбили взел лирата, която бил направил от черупка на костенурка. В Пилос той посочил къде са скрити кравите. Докато Аполон изкарвал кравите от пещерата, Хермес седнал на един камък пред нея и засвирил на лирата. Чудни звуци огласили долината и песъчливия морски бряг. Изуменият Аполон с възторг слушал Хермесовата музика. Така го пленили звуците на лирата, че дал на Хермес за нея откраднатите крави. А Хермес, за да се забавлява, когато пасе кравите, измислил сирингата, която е толкова обичана от овчарите в Гърция.

Изврътлив, ловък, носещ се по света бързо като мисълта, прекрасният син на Мая и Зевс — Хермес, който още през ранното си детство показал своята хитрост и ловкост, бил и олицетворение на младежка сила. Навсякъде в палестрите поставяли неговите статуи. Той е бог на младите атлети. Него призовавали те преди състезанията в борба и в бързо бягане.

Та кой не тачел Хермес в стара Гърция: и пътникът, и ораторът, и търговецът, и атлетът, та дори и крадците.