Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (28)

Кадъм

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Когато Зевс, превърнат в бик, отвлякъл Европа, баща й, Агенор, сидонският цар, потънал в скръб. Нищо не могло да го утеши. Той повикал тримата си синове — Фойникс, Киликс и Кадъм — и ги изпратил да намерят Европа. Казал им да не се връщат вкъщи без сестра си, иначе ще бъдат убити. Впуснали се Агеноровите синове да я търсят. Фойникс и Киликс скоро се отделили от Кадъм. Те основали две царства: Фойникс — Финикия, а Киликс — Киликия, и останали в тях.

Кадъм самичък продължил да пътува и да търси сестра си. Дълго странствувал той по света, като разпитвал навсякъде за Европа. Но нима можел да я намери, щом като сам Зевс я е скрил от всички! Най-после, загубил надежда да намери сестра си и страхувайки се да се върне вкъщи, Кадъм решил завинаги да остане в чужбина. Той отишъл в свещения град Делфи и попитал там оракула на стрелометеца Аполон в коя страна трябва да се засели и да основе град. Аполоновият оракул му отговорил така:

— На една усамотена поляна ще видиш крава, която не е била впрягана. Върви подир нея и там, където тя легне на тревата, издигни градски стени и наречи страната Беотия.

Като получил този отговор, Кадъм напуснал свещения град Делфи. Щом излязъл от вратата, той видял снежнобяла крава, която пасяла на поляната, без да я пази някой. Кадъм тръгнал подир нея със своите верни сидонски слуги, славейки великия Аполон. Той вече пресичал долината на река Кефис, когато кравата изведнъж се спряла, вдигнала глава към небето, силно замучала, погледнала вървящите подире й воини и спокойно легнала на зелената трева. Кадъм, изпълнен с благодарност към Аполон, паднал на колене, целунал земята на новата си родина и призовал боговете да благословят непознатите планини и долини. Той веднага изградил от камъни жертвеник, за да принесе жертва на егидоносеца Зевс, но тъй като нямало вода за жертвоприношението, изпратил своите верни сидонци за вода.

Недалеч имало вековна гора, до която още никога не била се докосвала брадвата на дървар. Всред тая гора се намирала дълбока пещера, цялата обрасла с храсти, а около нея били отрупани безредно грамадни камъни. От тази пещера бликал, ромонейки между камъните, извор с кристално бистра вода. Но в пещерата живеел грамаден змей, който бил посветен на бога на войната Арес. Очите му светели като огън, от голямата му уста с три реда отровни зъби се показвали три остриета на език, златен гребен се поклащал страшно на главата на змея. Когато Кадмовите слуги се приближили до извора и потопили вече съдовете в студената му вода, от пещерата изпълзял със страшно съскане змеят, извивайки се между камъните с грамадното си тяло. Побледнели от страх Кадмовите слуги, изпуснали съдовете и вледеняващ ужас оковал ръцете и краката им. Змеят се изправил на опашката си — главата му с раззината уста излязла над вековните дървета на гората. Ужасният змей се нахвърлил върху сидоняните преди още някой от тях да помисли да бяга или да се защищава. Загинали слугите на Кадъм.

Кадъм дълго чакал да се върнат слугите му. Вече слънцето преваляло на запад, сенките по земята се удължили, а слугите още ги няма: Чуди се Агеноровият син къде са се дянали сидоняните, защо се бавят. Най-сетне тръгнал по следите им към гората, покрит с лъвска кожа като с броня, препасал остър меч и с копие в ръце. А още по-сигурна защита за героя било неговото мъжество. Кадъм навлязъл в гората и видял там разкъсаните тела на своите верни слуги, а върху телата им лежал грамадният змей. В скръбта и гнева си Кадъм се провикнал:

— О верни слуги, аз ще отмъстя за вас! Или ще отмъстя, или ще сляза заедно с вас в мрачното царство на сенките!

Кадъм сграбил един камък, голям колкото скала, и като се засилил, запратил го в змея. От удара на този камък би се съборила крепостна кула, но змеят останал невредим — защитили го твърдите като стомана люспи които покривали цялото му тяло. Тогава Агеноровият син размахал копието и като събрал всичките си сили, забил го в гърба на чудовището. Стоманените люспи на змея не могли да го запазят от копието на Кадъм. То се забило в тялото на змея до самата дръжка. Гърчейки се, змеят хванал със зъби копието и искал да го извади от раната. Напразни били неговите усилия; острието на копието останало дълбоко в раната; Аресовият змей счупил само дръжката. Шията на змея се издула от черната отрова и от ярост пяна потекла от голямата му уста, свирепо съскане се разнесло далеч на вси страни, въздухът се изпълнил със смрад, от дъха му. Змеят ту се извива на големи обръчи по земята, ту се върти бясно и високо се издига нагоре. Той поваля дървета, изтръгвайки ги от корен, и на всички страни разхвърля грамадни камъни с опашката си. Той иска да сграбчи с отровната си уста Кадъм, но героят, прикрит с лъвска кожа като с щит, отбива змея с меча си. Змеят гризе със зъби острия меч, но само изтъпява зъбите си о стоманата му.

Най-после със силен удар Агеноровият син пробива шията на змея и го приковава към един дъб — така силен бил ударът на могъщия герой.

Столетният дъб се огънал под тежестта на тялото на чудовището. Кадъм изумен гледа поваления от него змей, учудвайки се на големината му. Изведнъж се чул непознат глас:

— Какво стоиш така, сине Агеноров, и се чудиш на убития от тебе змей? Скоро и ти ще бъдеш превърнат в змей и ще ти се чудят хората.

Кадъм се озърта, той не знае откъде идва тайнственият глас. Изтръпнал героят от ужас, като чул такова предсказание; косите му настръхнали. Той стои пред убития змей, едва незагубил съзнание. Тогава се явила на Кадъм любимата Зевсова дъщеря Атина Палада. Тя му заповядала да извади зъбите на змея и да ги посее като семена в изорана нива.

Кадъм направил, каквото му заповядала войнствената богиня с очи на кукумявка. Едва посял той зъбите на змея, и — о чудо! — от земята се подали най-напред остриета на копия; ето че се издигнали над оранта гребените на шлемове, после глави на воини, раменете им, покрити с ризници гърди, ръце с щитове в тях, най-сетне от драконовите зъби израснал цял отряд въоръжени воини. Като видял новия непознат враг, Кадъм хванал меча си, но един от воините, родени от земята, извикал:

— Не посягай към меча! Пази се да се месиш в междуособния бой!

Между воините се започва страшна кървава битка. Те си нанасяли смъртоносни удари с мечове и копия и падали един след друг върху току-що родилата ги земя. Вече останали само петима. Тогава един от тях по заповед на Атина Палада хвърлил на земята оръжието си в знак на мир. Воините се свързали с тясна, братска дружба. Тези воини, които земята родила от драконовите зъби, именно били помощници на Кадъм, когато строял Кадмея — крепостта на седмовратата Тива.

Кадъм положил основите на големия град Тива, дал на гражданите закони и уредил цялата държава. Олимпийските богове дали на Кадъм за жена хубавата дъщеря на Арес и Афродита — Хармония. Сватбеното пиршество на великия основател на Тива било великолепно. Всички олимпийци се събрали на тая сватба и богато дарили младоженците.

Оттогава Кадъм станал един от най-могъщите царе на Гърция. Неговите богатства били несметни. Многобройна и непобедима била войската му, начело на която стояли воините, що родила земята от змеевите зъби. Би казал човек, че вечна радост и щастие трябвало да царят в дома на Агеноровия син, но не само щастие му изпратили олимпийците. Случило му се да преживее и много нещастия. Дъщерите му Семела и Ино загинали пред очите на баща си. Наистина след смъртта си те били приети в средата на олимпийските богове, но все пак Кадъм загубил своите нежно обичани дъщери. Актеон, Кадмовият внук, син на дъщеря му Автоноя, станал жертва на гнева на Артемида. Кадъм трябвало да оплаква и внуците си.

На старини, съсипан от тежките нещастия. Кадъм напуснал седмовратата Тива. Той дълго скитал из чужбина с жена си Хармония и стигнал най-после в далечна Илирия. С болка на сърце Кадъм си спомнял за всички нещастия, които сполетели неговия дом, спомнил си своята борба със змея и думите, които произнесъл непознатият глас:

— Змеят, който убих с меча си, не е ли бил посветен на боговете? — запитал се Кадъм. — Щом като боговете ме наказват така тежко, задето го погубих, по-добре самият аз да се обърна в змей.

Едва промълвил това Кадъм, и тялото му се удължило и се покрило с люспи, краката му се сраснали и се превърнали в дълга лъкатушеща змейска опашка. В ужас и със сълзи на очи той протяга към Хармония още запазилите се ръце и я призовава:

— О, ела при мене, Хармонио! Допри се до мене, допри се до ръката ми, докато още не съм се превърнал целият в змей!

Той вика Хармония, иска да й каже още много неща, но езикът му се раздвоява и в гърлото му вече шава змейски език, а от устата му излиза само съскане. Притичва се при него Хармония:

— О, Кадме! — извиква тя. — Я се освободи по-скоро от този образ! О, богове, защо не превърнахте и мене в змей!

Обвил се около своята вярна жена превърнатият в грамаден змей Кадъм; той лиже лицето й с раздвоения си език. Тъжно глади Хармония покрития с люспи гръб на змея. Боговете превърнали и Хармония в змеица и ето ги вече два змея — Хармония и Кадъм.

Като змейове завършили живота си Кадъм и жена му.