Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (16)

Петте века

Изложено според поемата на Хезиод „Дела и дни“.

Живеещите на светлия Олимп безсмъртни богове създали първия човешки род щастлив; това било златният век. Тогава управлявал на небето бог Кронос. В онези времена хората живеели като блажените богове, не знаейки нито грижи, нито труд, нито печал. Не познавали те и немощната старост; техните нозе и ръце били всякога силни и яки. Техният живот, без болести и изпълнен с щастие, бил като вечен пир. Смъртта им, която настъпвала след дългия живот, приличала на спокойно, тихо заспиване. Приживе те имали всичко в изобилие. Земята дама им давала богатите си плодове и нямало нужда да се трудят, за да обработват ниви и да гледат градини. Многобройни били техните стада и спокойно пасели те по тучните пасбища.

Спокойно живеели хората от златния век. Самите богове идвали да се съветват с тях. Но златният век на земята се свършил и от хората на това поколение ни останал никой. След смъртта си хората от златния век се превърнали в духове, покровители на хората от новите поколения. Обвити в мъгла, те се носят по цялата земя, като защищават правдата и наказват злото. Това им дал за награда Зевс след тяхната смърт.

Вторият човешки род и вторият век вече не били така щастливи, както първите. Настъпил сребърният век. Нито по сила, нито по разум хората от сребърния век можели да се сравняват с хората от златния век. Сто години растели те неразумни в домовете на своите майки; само след като възмъжеели, се отделяли от тях. Животът им в зряла възраст бил кратък, а тъй като били неразумни, много нещастия и скръб изпитвали те през живота си. Хората от сребърния век били непокорни. Не се подчинявали на безсмъртните богове и не искали да им принасят жертви на олтарите. Великият син на Кронос, Зевс, унищожил техния род на земята. Той им се разгневил, задето не слушали боговете, живеещи на светлия Олимп. Зевс ги заселил в мрачното подземно царство и те остават да живеят там, не познавайки нито радости, нито скърби; хората отдават почести и на тях.

Бащата Зевс създал и трети род, и трети век — медния век. Той не прилича на сребърния. От дръжката на копието си Зевс създал хора страшни и могъщи. Хората от медния век обикнали гордостта и войната, изпълнена, със стенания. Те не познавали земеделието и не ядели плодовете на земята, каквито дават овощните градини и нивите. Зевс им дал грамаден ръст и несъкрушима сила. Неукротимо, мъжествено било сърцето им и непобедими — ръцете им. Оръжието им било изковано от мед, от мед били къщите им, с медни сечива работели те. В онази епоха тъмното желязо било още непознато. Хората от медния век се унищожавали един друг със своите собствени ръце. Те бързо слезли в мрачното царство на ужасния Хадес. Колкото и силни да били, все пак черната смърт ги грабнала и те напуснали ясната светлина на слънцето.

Щом този род отминал в царството на сенките, веднага великият Зевс, създал върху хранещата всички земя четвърти век и нов човешки род — по-благороден, по-справедлив, рода на герои полубогове, равни на богове. И те загинали в жестоки войни и в ужасни кръвопролитни битки. Едни загинали при седмовратата Тива, в страната на Кадъм, сражавайки се за наследството на Едип. Други паднали край Троя, където дошли, за да отвлекат прекрасната Елена, след като преплавали с кораби широкото море. Когато ги грабнала всички смъртта, Зевс Гръмовержец ги заселил на края на земята, далеч от живите хора. Героите полубогове живеят на Островите на блажените, край бурните води на океана, щастлив живот, живот без скърби. Там плодородната земя им дава три пъти в годината плодове, сладки като мед.

Последният човешки род живее в пети век — железния. Той продължава и сега на земята. Нощ и ден скръб и изтощителен труд непрестанно погубват хората. Наистина към злото боговете притурят и добро, но все пак злото надделява, то цари навсякъде. Децата не почитат родителите си; приятелят не остава верен на приятеля си; гостът не среща гостоприемство; между братята няма любов. Хората не спазват дадената клетва, не ценят правдата и доброто. Те разрушават едни на други градовете си. Навсякъде владее насилието. Ценят се само гордостта и силата. Богините Съвест и Правосъдие са напуснали хората. Те са отлетели в бели одежди на високия Олимп, при безсмъртните богове, а за хората са останали само тежки беди и няма кой да ги защити от злото.