Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (125)

Аполон и Атина Палада спасяват Орест от преследването на Ериниите.

Изложено според трагедията на Есхил „Евменидите“.

Преследван от отмъстителните Еринии, измъчен от скитания и скръб, Орест пристигнал най-сетне в свещения град Делфи и седнал там в храма на Аполон до омфала. Дори в Аполоновия храм дошли след него ужасните богини, но там богът стрелометец ги приспал и сънят затворил ужасните им очи.

А Аполон тайно от Ериниите се явил на Орест и му заповядал да отиде в Атина и там да се помоли за закрила пред древното изображение на богиня Атина Палада. Богът обещал да помогне на нещастния Орест, а за придружител му дал брата си, бог Хермес. Орест станал, тихичко се измъкнал от храма и се отправил с Хермес за Атина.

Току-що той бил тръгнал, когато из земята се подала в Аполоновия храм сянката на Клитемнестра. Като видяла спящите Еринии, тя взела да ги буди и да ги укорява, че са престанали да преследват убиеца, който пролял кръвта на майка си. Тя ги подканвала по-скоро да догонят укрилия се Орест и да не му дават мира нито за миг. Но Ериниите спели дълбок, тежък сън и насън стенели, като от време на време подвиквали, сякаш преследвали бягащия от тях убиец. Най-сетне с големи усилия се събудила една от Ериниите и разбудила другите. Ериниите изпаднали в ярост, като разбрали, че Орест е изчезнал. Те започнали да упрекват Аполон, че е изтръгнал от ръцете им убиеца, но Аполон, заплашвайки ги с лъка си, ги изгонил от своя храм. Изпълнени с яростен гняв, в безредна тълпа богините се понесли по следите на Орест.

А Орест в това време пристигнал и Атина и там коленичил пред статуята на богиня. Атина и я обгърнал с ръце. Скоро долетели Ериниите. Те навсякъде търсели Орест. В страшния си гняв богините на отмъщението били готови да разкъсат нещастника, но не смеели да оскърбят свещеното изображение на Атина.

Чула страшните крясъци на Ериниите богиня Атина и се явила пред тях, като статуята й заблестяла. Ериниите заплашително искали богинята да предаде Орест в тяхна власт: те искали да го подложат на страшни мъчения заради убийството на майка му. Орест пък молел богинята да го защити. Той припомнил на Атина Палада за баща си Агамемнон, за това, как той загинал от ръката на коварната Клитемнестра. Нима по своя воля отмъстил Орест на майка си? Та той изпълнил само повелята на Аполон. Орест молел Атина самата тя да го съди.

Вслушала се Атина в Орестовите молби. За да реши неговото дело, тя съставила съд измежду атинските старейшини. Тоя съд — ареопагът — оттогава завинаги трябвало да съществува в Атина и да се събира на хълма, където някога били разположили своя лагер амазонките, когато нападнали Тезей. Този хълм оттогава насетне се наричал Аресов хълм, тъй като амазонките принасяли жертва на бог Арес.

Събрали се подбраните от Атина съдии, донесени били две урни, в които съдиите трябвало да пуснат при гласуването камъчета, и започнало съденето. В него като съдия участвувала и богиня Атина. Наоколо се тълпял народът, желаейки да чуе как съдиите ще решат делото. Ериниите обвинявали Орест и със заплашване искали да бъде той осъден. Лично бог Аполон се явил да защищава Орест. Спокойно започнал да говори Аполон в защита на Орест. Той оправдавал неговата постъпка, тъй като Орест отмъстил на Клитемнестра за ужасното престъпление — тя убила мъжа си, великия герой цар Агамемнон. Пък и най-сетне Орест само е изпълнил неговата воля. Съдиите изслушали обвинителките и защитника и пристъпили към гласуване.

Било решено — ако се получат еднакъв брой гласове за осъждане и за оправдаване на Орест, той да бъде оправдан. Когато гласовете на съдиите били преброени, оказал се еднакъв брой оправдателни и осъдителни гласове. А равен брой гласове за осъждане и за оправдаване се получил затова, защото в полза на Орест гласувала Атина, като заявила, че тя гласува за него, тъй като самата тя няма майка, а има само баща, бог Зевс.

По такъв начин Орест бил оправдан и Ериниите трябвало да престанат да го преследват.

Ериниите изпаднали в ужасен гняв — съдът ги лишавал от изначалните им права да наказват престъпника със страшни мъчения. Ериниите заплашвали, че ще опустошат цяла Атика и ще я потопят в море от бедствия. Но Атина смекчила гнева на богините: тя ги убедила да останат завинаги в Атика — в една свещена пещера, където всички атиняни ще им отдават големи почести.

С голяма тържественост гражданите начело с Атина и нейните жрици отвели Ериниите в тяхното светилище — пещерата в подножието на Аресовия хълм. Оттогава Ериниите станали защитнички на цяла Атика и народът започнал да ги нарича Евмениди.