Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (118)

Одисей избива кандидатите

На сутринта голяма група робини влезли в залата за пиршества и започнали да я разтребват за пируването на кандидатите. Евриклея изпратила робините за вода, наредила да измият пода, да застелят пейките с нови червени покривки и да измият съдовете. Скоро излязъл от своите покои Телемах и след като разпитал Евриклея как е прекарал нощта странникът, отишъл на градския площад. Евмей, Филотий и Мелантий докарали кози, овце, свине и една крава за гуляя на кандидатите. Евмей и Филотий любезно се поздравили със странника, изказвайки му съчувствие, че той трябва да се скита бездомен по света, Филотий си спомнил за Одисей, мъчно му било за господаря му. Като гледал странника, той си мислел: нима и неговият господар е принуден да се скита бездомен по чужбина? Евмей и Филотий се помолили на боговете да върнат Одисей в дома му. Одисей пожелал да утеши верните си слуги и казал, обръщайки се към Филотий:

— Кълна ти се във великия Зевс и в свещеното огнище на Одисеевия дворец, че ти няма да успееш да си отидеш оттук, когато Одисей ще се завърне, и тогава ще видиш как той ще отмъсти на разюзданите кандидати.

Но докато Евмей и Филотий били любезни към странника, грубият Мелантий пак започнал да го обижда и го заплашвал, че ще го набие, ако не се пръждоса от Одисеевия дом. Одисей нищо не казал на Мелантий, само страшно свъсил вежди.

Започнали най-сетне да се събират и кандидатите. Те били намислили да убият Телемах, но изпратеното им от боговете знамение ги възпряло. Кандидатите седнали на трапезата и пиршеството започнало. Телемах поставил до вратата пейка и маса за Одисей и заповядал да му поднесат храна и вино; при това младият Одисеев син изрекъл тия страшни думи:

— Страннико! Седи тук и спокойно пирувай с моите гости. Знай, че никому няма да позволя да те обиди! Моят дом не е някакъв хан, където се събира всякаква паплач, а е дворец на цар Одисей.

Като чул тия думи на Телемах, Антиной дръзко извикал:

— Приятели! Нека ни заплашва Телемах, колкото си ще! Да не беше ни изпратил Зевс страшното знамение, ние навеки щяхме да го усмирим и той нямаше да бъде вече такъв омразен дърдорко!

Телемах не отговорил нищо на тая закана. Той седял мълчаливо и чакал кога Одисей ще му даде условния знак. Богиня Атина още повече подбуждала кандидатите да буйствуват, за да запламти още по-силно жаждата за отмъщение в гърдите на Одисей. Подтикван от нея, един от кандидатите, Ктезип, извикал:

— Чуйте какво ще ви кажа! Странникът получи от Телемах доста храна и вино. Трябва и ние да му дадем нещо. Аз вече приготвих подаянийце за него.

При тези думи Ктезип грабнал един кравешки крак и със сила го запратил по Одисей. Одисей едва успял да избегне удара. Телемах страшно креснал на Ктезип:

— Имал си щастие, че не улучи! Аз по-точно щях да те улуча с копието си и баща ти щеше да стяга за тебе не сватба, а погребение. Още веднъж казвам на всички ви, че няма да ви позволя да обиждате тук, в моя дом, гостите.

Кандидатите не отговорили нищо: Ахелай дори ги посъветвал да престанат да обиждат странника.

Изведнъж богиня Атина внушила безумен смях у кандидатите и помътила разума им. Те започнали грозно да се смеят. Лицата им побледнели, очите им се замрежили със сълзи; мъка легнала на сърцето им като тежко бреме. Досущ като зверове те взели лакомо да ядат сурово месо. Кандидатите започнали в своето безумие да се подиграват с Телемах. Но Телемах седял и мълчал, без да обръща внимание на подигравките им. Пенелопа чувала от своите покои бесните крясъци на кандидатите при обилния гуляй. Но никога никой не е приготвял на хората такъв пир, какъвто приготвили на кандидатите богиня Атина и мъжът на Пенелопа.

Най-сетне Пенелопа станала и отишла в помещението, в което се пазели съкровищата на Одисей. Там тя извадила коравия Одисеев лък. Този лък принадлежал някога на Еврит, а на Одисей го подарил Евритовият син Ифит. Като взела лъка и стрелника, пълен със стрели, Пенелопа отишла в залата на пиршеството. Там тя застанала до една колона и казала на кандидатите:

— Изслушайте ме! Донесла съм ви Одисеевия лък. Който от вас може да опъне тоя лък и да пусне стреля така, че да премине през дванадесет халки, за него ще се омъжа.

Пенелопа предала Одисеевия лък на Евмей. Той горчиво заплакал, като видял лъка на своя господар, и го понесъл към кандидатите. Заплакал и верният Филотий. Кандидатите се разядосали на тях за това, че проливат сълзи по Одисей. А Телемах забил в земята прътове с халки и ги изправил. Той пръв искал да се опита да обтегне лъка; три пъти го огъвал той, но не успял да опъне тетивата. Пожелал да го огъне за четвърти път, но Одисей му кимнал с глава и Телемах прекратил опитите си. Кандидатите решили поред да се опитат да опънат коравия лък. Пръв се опитал Лейод, но не можел дори мъничко да огъне лъка; толкова корав бил той. Тогава Антиной повикал Мелантий и му заповядал да донесе мас, за да намаже лъка. Антиной си мислел, че лъкът по-лесно ще се огъне, като се намаже с мас. Но опитите на кандидатите били напразни — никой от тях не могъл да опъне тетивата.

В това време Евмей и Филотий излезли от залата, подир тях тръгнал и Одисей. Вън той спрял верните слуги и им открил кой е, като им показал белега на крака си от задравялата рана, нанесена му някога от глиган. Евмей и Филотий се зарадвали и започнали да обсипват с целувки ръцете и краката му. Одисей ги успокоил. Заповядал на Евмей в момента, когато той, Одисей, вземе лъка, да отиде при Евриклея и да й каже да заключи прислужничките и да не ги пуща никъде. А на Филотий Одисей наредил по-яко да залости вратата. Като дал тези нареждания. Одисей се върнал в залата на пиршеството и спокойно седнал на мястото си до вратата.

Когато Одисей се върнал, Евримах бил намазал лъка с мас и го нагрявал на огъня. Като нагрял лъка, Евримах направил опит да го свие, но не могъл. Кандидатите видели, че всичките им опити са напразни, и решили да оставят лъка и да се опитат да го свият на другия ден, а сега по-добре да продължат гуляя. Тогава Одисей неочаквано се обърнал към кандидатите с молба да позволят и нему да се опита да опъне тетивата на лъка. Като чули тази молба, кандидатите взели да му се подиграват. Но вътрешно те се страхували, че странникът ще ги посрами. А Пенелопа настоявала все пак да дадат на странника лъка. Телемах я прекъснал: той помоли майка си да се прибере в покоите си, а на Евмей заповядал да подаде на Одисей лъка. Когато Евмей понесъл лъка, кандидатите надали яростен вик. Евмей се изплашил, но Телемах страшно му креснал и повторил заповедта си да занесе лъка на странника. Евмей подал на Одисей лъка, а след това бързо отишъл при Евриклея и й предал Одисеевата поръка. Филотий пък здравата подпрял вратата.

Одисей взел своя лък и започнал внимателно да го оглежда: така оглежда китарата си певецът, когато се готви да започне да пее. Без каквото и да било усилие Одисей свил лъка и опънал върху него тетивата, после я опитал с пръст достатъчно ли е опъната. Тетивата страшно избръмчала. Кандидатите побледнели. От небето се разнесъл трясък на гръмотевица — с това Зевс дал знак на Одисей. Радост изпълнила сърцето на Одисей. Той взел една стрела и без да става от мястото си, я пуснал по целта. Стрелата минала и през дванадесетте халки. Като се обърнал към Телемах, Одисей извикал:

— Телемах! Твоят гост не те посрами! Ти видя, че не се мъчих много, докато опъвах тетивата върху лъка. Не, запазил съм напълно силата си! Сега ще приготвим ново угощение за кандидатите. Сега ще зазвучи на нашия пир друга китара!

Одисей свъсил вежди и с това дал знак на Телемах. Телемах препасал меча, взел в ръка копието и въоръжен с блестящата мед, застанал до Одисей.

Одисей свалил дрипите си, застанал на прага до самата врата, изсипал от стрелника стрелите на пода в краката си и креснал към кандидатите:

— Първата цел улучих! Сега съм си избрал нова цел, по която още никой не е изпращал стрели. Стрелометецът Аполон ще ми помогне да улуча и нея!

Като викнал така, Одисей пуснал една стрела по Антиной. Стрелата попаднала в гърлото му и го пронизала от единия край до другия тъкмо в момента, когато Антиной се канел да изпие чаша вино. Обливайки се в кръв, Антиной се залюлял, бутнал масата, катурнал я и паднал мъртъв. Кандидатите скочили и се развикали. Те се втурнали към стените, където преди висяло оръжието, но оръжието го нямало. А Одисей още веднъж страшно им креснал:

— Ах, презрени псета! Вие си мислехте, че аз няма да се върна? Че безнаказано ще грабите? Не, сега всички вас ви чака гибел!

Напразно Евримах молел Одисей да ги пощади, да приеме от кандидатите богато обезщетение за всичко, което са разграбили, но Одисей не искал да слуша нищо. Той цял горял от жажда за отмъщение. Кандидатите разбрали, че, щат не щат, трябва да се отбраняват. Извадили те мечове и се стараели да се защитят от Одисеевите стрели с масите. Евримах се втурнал с меч в ръка срещу Одисей, но една стрела пронизала гърдите му и той паднал мъртъв на пода. Нахвърлил се срещу Одисей Амфином, но го поразил с копие Телемах. Като убил Амфином, Телемах изтичал да донесе оръжие. Той изнесъл от Одисеевия склад четири шлема, четири щита и осем копия — за Одисей, за себе си, за Евмей и Филотий. А Одисей, докато Телемах бил отишъл за оръжие, изпращал стрела след стрела по кандидатите. Всяка пусната от него стрела носела смърт на някого от тях; те падали един след друг мъртви на пода. Но ето че Телемах се върнал с оръжието. Одисей се въоръжил, а редом с него застанали, размахвайки копия, Телемах, Евмей и Филотий.

Предателят Мелантий забелязал, че Телемах ходил да вземе оръжие; той тайно се вмъкнал в склада и взел оттам дванадесет щита и толкова копия, тъй като Телемах, като бързал да се върне при баща си, забравил да заключи вратата на помещението. Въоръжили се и някои кандидати. Одисей се изплашил, като ги видял изведнъж въоръжени. Той разбрал, че някой им е донесъл оръжие. За щастие Евмей забелязал промъкващия се за оръжие Мелантий и казал на Одисей за това. Одисей заповядал на Евмей и Филотий да хванат Мелантий, когато е в склада, да го завържат здраво с въже и да го затворят там. Евмей и Филотий тихо се промъкнали до склада и когато Мелантий изнасял оттам оръжие, те го сграбчили, повалили го на пода, извили му ръцете на гърба и му свили краката; свързали го, закачили го да виси на една от гредите на тавана на склада и му казали с насмешка:

— Пази сега оръжието, Мелантие! Нагласихме ти меко легло, но няма да се успиш сутринта.

Като казали това, те грабнали оръжие и се завтекли да помогнат на Одисей, който в това време заедно с Телемах задържал напора на кандидатите.

В този миг Атина Палада се явила на Одисей под образа на Ментор. Одисей започнал да вика Ментор на помощ, а кандидатите заплашвали Ментор със смърт, ако помогне на Одисей.

Богинята още повече се ядосала на кандидатите. Като упрекнала Одисей, че той не се бие с кандидатите така храбро, както се е бил при Троя, Атина изведнъж се превърнала в ластовичка, литнала нагоре и кацнала на една греда над кандидатите. Три пъти кандидатите нападали Одисей, хвърляйки копия по него, по Телемах и по двамата верни слуги, но Атина отклонявала копията им. А Одисей и неговите другари всеки път убивали по четирима кандидати. С удар на копие Филотий убил и дръзкия Ктезип и тържествуващ извикал:

— Сега ще замлъкнеш, дръзки ругателю! Хубаво те наградих за кравешкия крак, с който ти така любезно нагости Одисей.

Един подир друг падали избиваните кандидати. Изведнъж Атина размахала над главата им страшната си егида. Като обезумели кандидатите се разбягали в ужас на всички страни; така се разбягват по пасбището говедата, когато през лятото ги жилят цели рояци стършели. Одисей, Телемах, Евмей и Филотий изтребвали кандидатите подобно на соколи, които изтребват гълъби. Загиващите кандидати надали страшен вик. Те не можели да се укрият никъде. Изтичал до Одисея Лейод и взел да го моли за милост, но Одисей не го пощадил и с един удар на меча си му отрязал главата. По молба на Телемах Одисей пощадил само певеца Фемий, който пял на кандидатите против волята си; пощадил и глашатая Медонт, който се бил скрил под една кравешка кожа. Одисей заповядал на Фемий и на Медонт да излязат вън и там да го чакат. Одисей огледал дали не е останал от някой от кандидатите, но всички били вече избити; не се спасил нито един от тях.

Тогава Одисей заповядал да повикат Евриклея. Като чула, че я вика господарят й, тя веднага дошла при него и го видяла цял изцапан с кръв да стои всред труповете на кандидатите подобно на лъв, който е разкъсал волове Одисей наредил на Евриклея да повика онези робини, които се били провинили в съчувствие към кандидатите. Евриклея повикала дванадесет робини. Те дошли и плачейки на глас, започнали да изнасят по заповед на Одисей труповете на кандидатите и да ги слагат един до друг в портика на двореца. Робините изнесли труповете и измили цялата зала за пиршества; а когато изпълнили всичко това, Одисей заповядал да бъдат наказани със смърт. Всички провинени робини били обесени и със смъртта си изкупили престъплението си срещу Одисей и Пенелопа. И предателят Мелантий бил подложен от Одисей на мъчително смъртно наказание.

Когато робините и Мелантий получили заслуженото си наказание. Одисей наредил на Евриклея да донесе очистителен тамян и прикадил с него цялата зала за пиршества. Събрали се всички Одисееви робини; те заобиколили своя господар и радвайки се за неговото завръщане, му целували ръцете и краката. Плачел от радост и самият Одисей, виждайки отново домашните си.