Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (116)

Одисей идва в двореца си под образа на странник

На другия ден, щом яркият пурпур на зората заруменил хоризонта, Телемах се отправил за града. На тръгване той наредил на Евмей да заведе странника в града, за да може там да събира милостиня. Още с влизането си вкъщи Телемах срещнал най-напред старата си бавачка Евриклея. Тя неизказано се зарадвала, че вижда влизащия Телемах, и просълзена го прегърнала. Всички робини излезли да посрещнат Одисеевия син. Като разбрала, че си е дошъл синът й, и Пенелопа излязла да го посрещне. Тя го прегърнала и започнала да го разпитва какво е узнал през време на пътуването си. Но Телемах не й разказал нищо, тъй като бързал да отиде на градския площад, за да доведе Теоклимен в дома си.

Когато Телемах стигнал на градския площад, кандидатите се струпали около него и всеки от тях бързал да му пожелае нещо хубаво; обаче дълбоко в сърцето си те замисляли неговата гибел. Скоро пристигнал на площада и Теоклимен с Перай, който го бил приютил временно, докато Телемах отсъствувал от града.

Телемах веднага поканил Теоклимен и отишъл с него вкъщи. Там Телемах и Теоклимен се изкъпали във великолепни мраморни вани и седнали на трапезата. Пенелопа дошла при тях и седнала до масата със своето ръкоделие. Телемах разказал на майка си за своето пътуване до Пилос и Спарта. Пенелопа се натъжила от обстоятелството, че Телемах нищо не могъл да узнае за баща си. Но Теоклимен я успокоил; той уверявал, че Одисей вече е в Итака, че той навярно се укрива някъде, за да подготви по-сигурно гибелта на кандидатите. Теоклимен казвал, че ако Одисей не се е завърнал в Итака, боговете не биха изпращали знамение при завръщането на Телемах.

Докато Пенелопа разговаряла с Телемах и Теоклимен, кандидатите се забавлявали на двора в хвърляне на диск и копие. Скоро пастири докарали овце и кози за пируването им. Кандидатите влезли на тълпа в Одисеевия дом и се готвели да започнат пиршеството. Глашатаят Медонт ги свикал в залата за угощения.

В това време Одисей и Евмей бавно вървели по посока към града. Одисей вървял като немощен просяк, подпирайки се с тояга. Те били вече близо до града, когато край извора, от който жителите на града вземали вода, ги срещнал пастирът Мелантий. Като видял Евмей със странника, нахалният Мелантий започнал да се подиграва с тях и извикал:

— Я виж, един негодник води друг негодник! Накъде ти, глупави Евмее, си повел този просяк? Внимавай, кандидатите ще му натрошат ребрата, само да посмее да се мерне в Одисеевия дом!

Като издумал това, Мелантий силно ритнал Одисей, но Одисей дори не се помръднал от удара. С голямо усилие той се сдържал да не убие нахалника, като му блъсне главата о земята. Евмей започнал да заплашва Мелантий, че лошо ще си изпати, когато се завърне Одисей. Но Мелантий грубо отговорил, че Евмей напразно очаква да се върне Одисей, че скоро и Телемах ще бъде убит от кандидатите, а самият Евмей — продаден на някакви чужденци. С тия закани Мелантий се отдалечил.

Евмей и Одисей бавно продължавали пътя си. Ето че се приближили до Одисеевия дворец. Оттам се чували звуци на китара и пеене. Пиршеството на кандидатите било в разгара си. Разговаряйки на глас, Евмей и Одисей влезли в двора. Там на купището тор, до самата врата, лежало старото Одисеево куче Аргус. Щом чуло гласа на своя стопанин, то наострило уши. Верният Аргус усетил своя господар, замахал с опашка и искал да се привдигне, за да затича към него, но нямал вече сили да се помръдне. Захвърлен от всички, остарял, той вече издъхвал. И Одисей познал своя верен Аргус. Една сълза се отронила от окото му; той бързо я изтрил с ръка, за да не я забележи Евмей. Аргус пошавнал и издъхнал. Двадесет години чакал той своя господар и веднага го познал дори под образа на просяк.

Евмей влязъл в залата на пиршеството пръв и седнал до Телемах. Веднага след Евмей влязъл и Одисей. Но той не отишъл при гостите, а седнал до самия вход, като се облегнал на вратата. Телемах веднага взел хляб и месо, наредил да ги занесат на Одисей и да му кажат смело да отиде при гостите, за да моли за милостиня. Одисей се изправил и започнал да обикаля всички гости. Всички му давали по нещо, отказал само един — Антиной. Но Одисей започнал настойчиво да иска и от него милостиня. Жестокият, груб Антиной се ядосал и прогонил Одисей от себе си. Одисей се отдалечил от него, като промълвил:

— Да, виждам, че умът ти не е тъй добър, както е хубаво лицето ти, щом ти се свиди да ми дадеш дори коричка хляб, при това чужд хляб!

Пламнал от гняв Антиной, грабнал една пейка и с все сила я запратил по Одисей, като го улучил в гърба. Но Одисей дори не се помръднал от силния удар, той стоял като непоклатима скала; само страшно тръснал глава, седнал отново до самата врата и рекъл:

— Не е беда, ако някой при защищаване на своето имущество понесе и побоища. Щом богините на отмъщението, Ериниите, закрилят и просяците, тук Антиной го очаква вместо брак смърт.

Като чул думите на Одисей, Антиной още повече са ядосал, но кандидатите започнали да го упрекват, задето е оскърбил странник, дошъл вкъщи, тъй като неведнъж се е случвало под образа на странници да идват при хората безсмъртни богове. И на Телемах било мъчно да гледа как Антиной оскърбил баща му, но помнейки условието, сдържал гнева си.

И Пенелопа научила как Антиной обидил нещастния странник. Тя още повече намразила дръзкия Антиной. Пенелопа повикала Евмей в стаята си, разпитала го за странника и когато разбрала, че Одисей бил някога гост на бащата на странника, извикала:

— О, аз вярвам, че Одисей и Телемах жестоко ще отмъстят на кандидатите, когато Одисей се завърне!

Едва била изрекла това Пенелопа, и Телемах гръмко кихнал. Пенелопа се зарадвала на това знамение; сега била сигурна, че рано или късно кандидатите ще загинат от ръката на нейния мъж.

Тя заповядала на Евмей да доведе при нея странника, за да го разпита за Одисей. Но Одисей отказал да отиде незабавно при Пенелопа; той я помолил да почака до вечерта, тъй като не желаел да дразни още повече кандидатите, Пенелопа се съгласила да почака.

Пируването на кандидатите ставало все по-шумно и по-шумно.

Настанала нощ. Евмей отдавна вече си бил отишъл вкъщи. Кандидатите все още не се разотивали. Не щеш ли, на вратите се показал един просяк, известен в цяла Итака ненаситен лакомец и пияница. Казвали го Ир. Като видял странника край вратата. Ир започнал да го пъди, но Одисей не се махвал. Тогава Ир му се заканил, че ще го набие, ако веднага не се махне. Започнали да се карат. Чул караницата Антиной и желаейки да създаде развлечение и на себе си, и на кандидатите, решил да накара Ир да се бие със странника. На победителя той обещал да даде като награда сварено козе шкембе, а освен това да му позволи всеки ден да идва за милостиня. Кандидатите заобиколили Ир и Одисей и започнали да ги подстрекават да си премерят силите. Одисей се съгласил да се бие с Ир, но най-напред поискал кандидатите да се закълнат, че няма да помагат на Ир. Кандидатите дали клетва. Тогава Одисей съблякъл дрипите си и се опасал с тях. Кандидатите гледали с учудване силното тяло на Одисей, мускулестите му ръце, широките гърди и плещи. Ир страшно се изплашил, но вече не можело да не се бие, тъй като робите го хванали, опасали го и го извели срещу Одисей. От страх Ир едва се държал на краката си. Като го погледнал, Одисей помислил: да го убие ли с един юмручен удар, или само да го повали? Одисей съобразил, че ако нанесе силен удар, може да събуди подозрение у кандидатите, затова, когато Ир го ударил в рамото, той на свой ред го ударил по главата над самото ухо. Ир паднал на пода и извикал от белка. А Одисей го хванал за крака и го измъкнал от залата на пиршеството на двора; там го сложил до стената край вратата, хвърлил на плещите му окъсаната му торба и му подал в ръка тоягата. Така Одисей дал урок на Ир, задето дръзко замислил да го изгони, него, странника, от собствения му дом. Кандидатите много се зарадвали, че Одисей ги отървал от натрапливия Ир. Те весело го поздравили за победата, а един от тях — Амфином, поднесъл на Одисей бокал с вино и му пожелал боговете пак да му изпратят богатство и щастие. Амфином бил най-добрият измежду кандидатите, той често въздържал останалите кандидати от буйство и всякога защищавал Телемах. Одисей знаел това и желаейки да спаси Амфином, посъветвал го да напусне тълпата кандидати и да се прибере при баща си, тъй като Одисей скоро ще се върне и тогава гибел застрашава всички кандидати. Но Амфином не се вслушал в Одисеевия съвет; той сам отивал към гибелта си.

В това време богиня Атина Палада подтикнала Пенелопа да излезе при кандидатите, за да разпали у тях още по-силно желанието да встъпят в брак с нея и за да имат възможност Одисей и Телемах още по-добре да оценят нейната вярност и обич към съпруг и син. Пенелопа веднага повикала Евринома и й наредила да повика две робини, които да я съпроводят до залата за пиршества при кандидатите. Когато Евронома излязла, богиня Атина потопила Пенелопа в кратък сън и насън я дарила с такава красота, че тя засияла подобно на богинята на любовта Афродита. Влезлите робини разбудили Пенелопа. Тя станала и отишла при кандидатите. С възторг гледали те влязлата Одисеева жена. А Пенелопа повикала Телемах и го упрекнала, задето позволил да оскърбят в неговия дом един нещастен странник. Телемах смирено изслушал урока на майка си. Един от кандидатите, Евримах, се обърнал към Пенелопа и започнал да хвали красотата й. Пенелопа го изслушала и отговорила, че тя вече няма някогашната си красота и че я е загубила, откак заминал Одисей: красотата й щяла да се възвърне само ако се завърне Одисей. Тя обвинявала кандидатите, че я принуждават да встъпи с някого измежду тях в омразен ней брак и че разоряват Одисеевия дом със своите гуляи. Не така е било в миналото; тогава кандидатите са се старали да спечелят благоволението на избраниците си с подаръци, не са пилеели чуждото имущество. Но кандидатите не разбрали смисъла на укорите на Пенелопа; те спокойно я изслушали и изпратили слугите си да донесат богати подаръци за Пенелопа, като мислели да я склонят към брак чрез подаръците си. Пенелопа приела мълчаливо даровете и се оттеглила, придружена от робините, в своите покои.

Едва Пенелопа си отишла, и кандидатите заповядали на робините да донесат три големи светилника и да ги запалят, за да се освети по-ярко залата на пиршеството. Робините изпълнили заповедта. А Одисей казал на робините да отидат да си гледат работата и да оставят на него той да се грижи за светилниците. Но една от робините, Меланто, започнала да му се присмива и да го хока. Одисей заплашил дръзката Меланто, че ще се оплаче от нея на Пенелопа. Робините се изплашили от тая закана и побързали да излязат. Одисей останал да следи за горенето на светилниците. За да развесели кандидатите, Евримах, присмивайки се на Одисей, казал:

— Виждам, че някакъв бог е изпратил при нас тоя странник, за да ни бъде по-светло, докато пируваме; Светлината идва не от светилниците, а от неговата плешива глава, на която няма нито косъмче.

Кандидатите се разсмели, а Евримах още повече се подигравал на Одисей. Одисей му отговорил спокойно:

— Евримах! Голяма е твоята надменност, но ти си въобразяваш, че си силен само защото те заобикалят слаби хора. Но ако би се върнал сега за твое нещастие Одисей, тогава тази широка врата изведнъж би ти се сторила тясна — тъй набързо би хукнал да бягаш.

Евримах страшно се разсърдил, грабнал една пейка и със замах я хвърлил по Одисей. Но Одисей ловко избягнал удара. Пейката ударила в ръката роба, който разнасял виното, и той със стенание паднал на пода, като изтървал бокала. Кандидатите вдигнали врява. Те негодували, че при пируването им се започнали постоянни свади от оня миг, когато се появил странникът. Но Телемах казал, че не е там причината за караниците; причината се крие в това, че всички са пияни и че е време да привършат гуляя. Колкото и неприятно да било за кандидатите да чуват тези думи на Телемах, все пак те били принудени да привършат пиршеството. Напълнили още веднъж чашите с вино, изпили ги и се разотишли по домовете си.

Когато се разотишли всички кандидати, Одисей казал на Телемах, че сега трябва да се изнесе всичкото оръжие от залата за пиршества. Телемах повикал Евриклея и й заповядал да заключи всички прислужнички в помещението им, за да не виждат как ще се изнася оръжието, което трябва да се прибере, за да не се разваля от дима. Евриклея изпълнила Телемаховата заповед. Телемах и Одисей започнали да изнасят оръжието, а богиня Атина, невидима, им светела, като запалила своя светилник. Телемах се учудил, виждайки как навсякъде се разлива светлина от невидим светилник, и попитал Одисей отде идва тая светлина. Но Одисей забранил на сина си да разпитва: той се боял да не би Телемах чрез своите разпитвания да разгневи богинята. След като изнесли всичкото оръжие, Одисей отишъл в покоите на Пенелопа. Тя с нетърпение чакала странника, за да го разпита за Одисей. А Телемах се прибрал в своите стаи и спокойно заспал.