Андрея Илиев
Наш човек избира

Когато се наливаха основите т.е. когато се трупаха зелените пари, сливенски старшинка стигна до Австрия дори, за да се сдобие с автомобил. Купи го, подкара го с добро предчувствие към родината. За беда на Дунав-мост го хвана едно от големите задръствания. Едва се стъмнило и влашките бизнесмени тръгнали по колите.

— Бате, мадама искаш ли?

Нашият кимнал уклончиво.

Като от мрака се родила за отрицателно време жената — ниска, черна и с патладжанени дебели джуки.

— Ти майтап ли си правиш с мене, бе! — ревнал той с наранено естетическо достойнство.

— Няма проблеми, бате! — вдигнал умолително ръце влахът.

И докато ги снеме, ето ти ново цвете. Огледал го сливналията — абе, два крака, две ръце, един нос, една уста, две очи, вероятно една и между… Нищо особено!

Поклатил глава недоволен.

Циганинът вдигнал ръка — и тая жена изчезнала; махнал надолу — като от пяната на европейската помия, течаща по Дунава, израстнала чудна ромска Афродита! Години — най-много седемнайсет… очи — огън… крака — като на Клаудия Шифър, а циците — като на Памела Андерсън…

— Колко? — преглътнал нашият.

— Петдесет марки — мазно светнал с очи колегата-бизнесмен.

Всичките ганьовци в гените на сливналията 1300 години назад изпищели от възмущение! А той рекъл:

— Ти акъл имаш ли, бе? Аз за петдесет марки половин Ямбол ще очаткам!…