Андрея Илиев
Майор пие на голяма аванта

Майор Рашев бе известен във военното училище с прозвището Мърдата и хубавата си жена.

Веднъж седял с двама колеги в едно заведение на главната улица. Другите гледали засуканите мадами в шарени дрешки навън, Рашев гледал пълните бутилки с шарени етикети вътре. Кой каквото си няма, както е казал поетът.

По едно време колегите зацъкали като руски часовник „Слава“ — отвън на тротоара се заприказвали две жени. Едната била сива и дебела, а другата — о, Боже! — удряла в земята София Лорен, Клаудия Кардинале, Орнела Мути и другите италиански грозотии.

Майор Рашев се отклонил за миг от стъклариите, равнодушно огледал пищните форми на два метра от носа си и осенен от внезапна идея, предложил въодушевено:

— Купувате ли бутилка „Джони Уокър“, ако я доведа на масата?

— Айде, бе! Майтапчия!

— Давай!

Рашев се завлачил към вратата, оправдавайки прякора си. Все така приближил жените, безцеремонно прекъснал разговора им и подкарал русокосата навътре. Там вече пришпорвали келнера.

Колегите подкарали флирт. Рашев подкарал уискито. Двамата се чукали като овни с рогата за сърцето на красавицата. Рашев мятал чаша след чаша, борейки се да намали кафявото вътре… Идилия.

По едно време хубавицата плеснала с ръце и дръпнала Мърдата за ръкава:

— Хайде да тръгваме. Трябва да вземем децата от детската градина.

Той равнодушно вдигнал рамене и изпразнил чашата в гърлото си. Ченетата на колегите висели със страшна сила…