Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата

Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012

Първо издание

Художник на корицата: Камелия Мирчева

История

  1. —Добавяне

В ония години, когато българо-съветската дружба бе като слънцето и въздуха за всяко живо същество, пари имаше, а проблем бяха материалите. Е, през цялата си служба старшина Михов бе това — човек за специални поръчения. Потрябва цимент — айде, Михов, за Девня. Липсва боя — айде, Михов, за Русе… И той носи. Непременно. За него казваха: заиска ли ти нещо, или трябва да го биеш, или да му дадеш.

Веднъж го вика командира и му казва: в еди-кое си софийско автостопанство има бракуван автобус, уговорено е да го подарят на поделението. Отиди да го получиш.

Обаче там се оказва, че са размислили за адреса на подаръка. Гледа го Михов — хубав е автобусът. Лошо е, че друг ще го вземе. А най-страшното е, че ще му падне реномето. И мозъкът му започва да щрака. Ролята на Нютонова ябълка изиграва един плакат, където Тодор Живков и Леонид Брежнев, в братска прегръдка, махат на невидимата работническа класа. (Да не си помислите, че двамата титани на интернационализма падат на главата на старшината, както ябълката хлопнала Нютон — слава богу, не!) Михов се сеща, че поделението, в което служи, се води „Поделение на българо-съветската дружба“. И хуква да пита за приемния ден на Цола Драгойчева. И още по-естествено — цъфва в кабинета й.

— Другарко Драгойчева, старшина Михов от поделението на българо-съветската дружба! — представя се той прясно избръснат и полят обилно с одеколон „Тройной“.

И като започва… Трогната от покъртителния разказ за нуждите на войничетата от автобус, нечестните софиянци и неялия и непилия три дни от мъка, че не може да изпълни задачата военнослужещ, Цола Драгойчева в качеството си на председател на Комитета за Българо-съветска дружба вдига телефона и прави директора на тараторени парченца.

А след час старшина Михов се изнася към поделението на българо-съветската дружба през шпалир от изпънати дападжии. Естествено, на автобуса…

Край