Андрея Илиев
Органи на сигурността тренират

Полковник Колев от ръководството на МВР отишъл на инспекция в едно от районните управления в София. Естествено, започнал с планировката на началника майор Димитров. Седнали в канцеларията му и запрелиствали бумагите. В един момент Димитров се плеснал по челото и изревал:

— Карнобаат!

Мигом през вратата се шмугнали петима милиционери с по еди огромен куфар в ръце и се изнизали през друга врата в дъното на кабинета. Колев се позачудил, но нищо не казал. След десетина минути обаче Димитров пак извикал:

— Карнобаат!

Милиционерите излезли от дъното и припотени и на пръсти се измъкнали в коридора. Колев не се стърпял:

— Абе, какво става тука?

— Тренираме, другарю полковник, тренираме. Нали знаете, че лятно време усилваме управлението във Варна.

— Е, и?

— Ами тия, моите бунаци, винаги слизат в Бургас — забравят да се прехвърлят при смяната на гара Карнобат за Варна.

Полковникът изхъмкал одобрително и продължил проверката. Майорът продължил тренировката.

През юни Колев изкарал една смяна на Златни пясъци и на гара Варна зачакал влака за София. По едно време гледа познат — майор Димитров с двама свои подчинени с куфари. Майорът червен и бесен, а милиционерите — почти да ревнат.

— Какво има, Димитров? — попитал Колев. — Какво се е случило?

— А, другарю полковник! Вие поне бяхте свидетел колко сили хвърлих. И на — трима пак заминаха за Бургас! Хем аз лично ги поведох.

— Не думай!

— Стигнахме Карнобат. Подадох командата и се изнесохме за другия влак. Влязохме в купето. Броя ги — трима. Поглеждам през прозореца и гледам, че ей тия две диванета спят в купето за Бургас. Извиках им „Карнобат“, те скочиха и дойдоха при мен.

— Е, значи са станали петима — озадачил се Колев.

— Да, ама тия тримата, дето бяха при мен, при командата се върнаха в другия влак. И той тръгна!…