Андрея Илиев
Войниче чисти за проверка

Ще идва проверка. От София, от Инспектората на министъра. Голямо чистене — дори до войнишкия кенеф стигнахме. А на гаубиците какво лъскане падна… Друг път на ръка и с парцали. А сега извадиха един бидон с особена течност. Специална — разяждала нагара. Полагало се всеки път, но с цел икономии, досега не ни я давали… Ей, стана за нула време!

Отидох да… абе, по малка нужда. Нормално. След десет минути започна да щипе… Там бе, там! След още десет сърби! После — червено като трипер и се надува, набъбва! А отпуск не съм излизал почти месец — откъде трипер?

Момчетата от разчета се дърлят по вратовете, както аз оная си работа, и умуват: какво да правим?… Тръгнаха по команден ред — фатмакът на ротата. Той огледа достойнството ми отвсякъде, цъкна с език:

— Абе, вие сложихте ли си гумени ръкавици като чистихте оръдието?

Не бяхме.

— Бързо вода!

Заведоха ме при чешмите в тоалетната. Извадих го и пуснаха струята връз него. Студенооо! Обаче ми поолекна. Извадих го — още повече накипнал!… Геро донесе одеколон „Маки“ Като ми ливна, без да му се свиди, изревах като боцната в сърцето пантера!… А когато Дончо започна да ме маже с крем „Здраве“…

— Няма да стане така — поклати глава фатмакът. — Отивай в медицинския пункт.

Повиха го като бебе с бинт, натъпкаха ми го в клина. Обаче капчалъка не успяха да го закопчеят.

А там — докторка. Млада, румена, бяла като самодива. Иначе старши лейтенант. Пита сухо, началнически:

— Какво има, господин редник?

Отпуснах гащите. Очите й се разшириха.

— Какво си правил? — преглътна с гигантско усилие.

— Чистих гаубицата… — започнах аз.

Не можах да довърша — старши лейтенантката се срути на пода като десететажен блок…