Андрея Илиев
Генерал на баня

По времето, когато бойлерите по домовете бяха като частните самолети сега в България, генерал Грънчаров отишъл да отдаде дължимата дан на хигиената на Сливенските минерални бани. За нуждите на разказа припомням, че освен с крилатите си афоризми и късмета почти при всяка дейност да попада в комична ситуация, той се славеше и с двайсетте си слънчеви бани по рождение. Т.е. малко бе да се каже, че бе мургавичък — дядо Грънди си бе направо черен.

Та взел си нашия герой билет за теляк, накиснал се под душа, търпеливо чакайки да му дойде реда. Като си подложил обаче гърба, специалистът по изкарване на кир категорично отказал да изпълни задълженията си.

— Отиди при колегата.

— Тук съм на ред.

— Той работи с такива като тебе.

Позачудил се Грънчаров — да има теляк за генерали?

— Че какъв съм аз?

— Какъв бил — мангал! — ядосал се телякът.

— Аз съм генерал…

— Да, бе! Аз съм маршал Жуков тогава…

Още на другия ден Грънчаров извикал началника на КЕЧ-Сливен и разпоредил:

— Цеков, изпиши ми от София едно от ония чудеса… Бройлер ли, бойлер ли… И го монтирайте в квартирата ми, че на Баните ме дискриминират като негрите в Америка…