Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата
Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012
Първо издание
Художник на корицата: Камелия Мирчева
История
- —Добавяне
През 60-те в полосата на 3 армия, между Сливен и Ямбол, става крупно произшествие — някакъв тип взривява по Тунджа тротилови шашки. Вдигнати са на крак милициите на двата града. Накрая те уточняват — военен гърмял риба.
Генерал Джуров, тогава само командващ 3-та армия, заповядва на подчинените си да издирят нарушителя. ЗКПЧ-та, ВКР-та, натегачи и съзнателни комунисти, командири-единоначалници и щабни плъхове плъпват из войските. Кръгът се стеснява около Ямболската дивизия, където командир е полковник Мирчо Асенов — по-сетне заместник-министър на отбраната. Той също насмита всичко под себе си. Гореспоменатите категории са задействани и тук. И нищо… Вечерта, уморен от напразните усилия, докладва смело на Добри Джуров:
— Другарю генерал, бомбаджията не е от моята дивизия.
— Проверихте ли добре?
— Тъй вярно, човек по човек…
Прибира се Мирчо Асенов у дома каталясал. Жена му го посреща:
— Къде се бавиш? Началник-щабът ти откога препира да слезем у тях — да почерпел за края на отпуската си.
Преоблякъл се той и слезли на долния етаж. Там — масата отрупана с риба.
— Откъде е? — посочил я с мрачно предчувствие полковник Асенов.
— Абе, вчера на тръгване от село минах по реката…
— Със серкме? — с последна надежда продължил той. — Или въдица?
— Ами. Хвърлих две шашки в Тунджа — къде време да клеча с въдица…