Андрея Илиев
Бат Минчо води неравна битка

Бат Минчо беше голям чешит. Мога да разказвам с часове за разните му странности, но като че ли най-голямата му беше тоталната война, която бе обявил на катаджиите. Градската легенда разказва, че неприязънта му се отключила заради каските. Уф… забравих да кажа, че бат Минчо използваше за превоз основно едно иже с кош. С него ходеше на работа, на вилата, на село, на пазар, на курорт, за риба, по кучки… Инак беше шофьор на самосвал, обикновено караше чакъл и пясък по строежите.

Та една сутрин известният в града катаджия Петко Бръснаря го спрял и го глобил десет лева, задето е без каска. По това време толкова беше шофьорската надница. Какъв огън е горял в главата на бат Минчо, каква каша със зелена пяна е къкрила в мозъка му, никой не може да каже. Но факт е, че на следващия ден, неделя, бат Минчо подкарва ижето по шосето към село. И нарочно намалява скоростта пред будката на КАТ. Дежурният веднага го спира, защото вижда, че пътникът зад моториста вее коси — тоест няма задължителната каска. Втрещява се обаче като вижда, че в коша кротува овца. Тя обаче с каска!

— Абе, к’во е туй? — зачесал се яростно катаджията по главата. — На овцата каска, пък на булката няма?

— Ами… таквозинка… овцъта, другарю милиционер, е стока и е важно да е читава, пък жената, каквото и да я правя, все си е овцъ!

Понеже доста се крадеше и по комунистическо, бат Минчо носеше каската за мотора през деня в камиона. Един ден карал чакъл от съседния окръг. И хоп — насреща му местните катаджии, традиционно навити на водачи от други градове. Бат Минчо бързо надянал каската и примерно отбил на показаната стоп палка. Ченгетата приближили и зяпнали като го видели:

— Абе, другарю, защо си с каска в камиона?

— Щото, другарю милиционер, по нашия край така се изисква от закона.

Спогледали се катаджиите.

— Верно ли, бе? Нас още що не са ни задължили?

И го пуснали де, без да го глобят.

Обаче класиката му във войната е друга. Минал веднъж на червено и същия оня Петко Бръснаря го хванал.

— К’во прайм сега? — ехидно попитал. — За минаване на червено наказанието по закона не е като за каране без каска.

— Уф — избърсал потта си от челото бат Минчо. — Като ударя повече от една ракия и винаги кракът ми натежава на педала на газта.

— Пил си? — не повярвал на ушите си Петко.

И веднага повикал по радиостанцията колата с дрегера. Идва и лично шефът на катаджиите. Духа бат Минчо — нищо! Нула!

— Абе, кво става тука? — ядосало се началството, че го разкарват в жегата. — Откъде ти дойде на ум, че е пил?

— Слънчасало е момчето — снизходително се намесил бат Минчо. — Ти глей сега, ще започне да пее и друга песен — че съм минал на червено…