Андрея Илиев
Мъж хвърля жена си през терасата

Станчо е най-готиният пич в блока. Поздравява винаги, развали ли се бравата на общата врата на входа, той първи се втурва да я оправя. Нужен ти е човек да преместиш гардероба от хола в спалнята — насреща е. А пък само да ти потрябва някакъв инструмент… Всичко има — от дрелка до уплътнител за батерията в банята!

Пустият му Станчо има само един кусур — като вземе заплата, прави такъв купон, че всички започваме да завиждаме на палестинците и ни иде да хванем по четирите посоки на света. Единственият вариант да се спасиш от гюрултията, е да вземеш жената под ръка, децата на врата, кучето напред и да отидеш у тях на гости. Т.е. да влезеш в окото на бурята. Няма проблем — Станчо приема всички! И родата си да заведеш, за него е щастие. Няма никаква габровска жилка у него. Пиене и ядене на корем. Да му се чудиш какво толкова й се радва на тая заплата, като всичко му е от село — даже безалкохолното, защото баща му и това прави вкъщи!

Програмата долу-горе една съща — подобно на масата. Там ракия, вино и мезета; после една тава кюфтета — ама кюфтета, ей! Почти половин педя. Салата от домати и краставици с много лук и магданоз. И музиката една и съща вече 8 години, щото явно баща му не си пада по обмен на емпетройки…

Точно в три без пет сутринта жена му отива до уредбата и я спира.

— Стане, след пет часа си на работа! — казва нежно и непреклонно.

Неговата реплика е:

— Мамка ти, пусни музиката!

— Не — твърда е тя.

— Мамка ти, ще те хвърля през терасата!

— Хвърли ме де! — изкисква се тя.

Смела е, защото живеят на първия етаж. Отгоре на това точно в градинката някой от строителите бе натрупал пръст и височината беше не повече от метър и двайсет. Станчо като тертиплия мъж бе оформил мястото с бордюрчета като градинка, а Станковца бе насадила още преди години рози, които донесоха чак от Истанбул. Ама рози, ей! С ей такива цветове като мъжки юмрук.

При тия думи Станко я грабва и я отнася към… кухнята. Да мие чиниите. Пък ние се изнасяме.

Обаче снощи сценарият нещо се развали. Че ще става беля имаше предизвестие, ама кой да има очи да го види… Абе, видяхме го, ама не го изтълкувахме — салатата беше зеле и моркови, пък ракията беше купешка. Та пихме, разпъвахме лакърдии, песни и танци… Дойде три без пет.

Всичко същото до скука. Прозяваме се ние и се оглеждаме за кучетата, когато след онова „Хвърли ме де“, Станко вместо към кухнята, се стрелва към терасата. Протяга ръце с жената и я пуска.

Ние — като ударени с гегата на Станковия баща по главите.

Миг.

Кански рев разцепи нощната тишина.

Излязохме от вцепенението и се втурнахме навън.

Нали ти казах, че тия турски рози са някакви гиганти. ГМО ли, не знам какво… То цветът им голям, ама бодлите им пък да видиш какви са…

В хирургията извадиха от д… й трийсет и две парчета…