Андрея Илиев
Председател влачи и за в къщи

Ангел Димов бе строен като Чърчил и къдрокос като Стамболийски. И вървеше по дирите им — засега бе стигнал до председател на местната централа на една от основните политически сили. Отдавна да я бе надскочил, ама пуста лакомия… Тия килограми не се трупат от туршия и зелена маруля.

Връща се господин Димов една сутрин към седем часа от среща с избиратели, която започнала предния ден на обяд, и звъни на вратата на апартамента. Жена му била в банята.

— Нали имаш ключ, отвори си.

— Ела, ела — уморено настоял той. — Ръцете ми са заети.

Тя се засуетила пред вратата, мърморейки:

— Какви ли глупости пак мъкнеш…

А Ангел Димов отвън пояснил все така бавно:

— Едно агне и една каса бира.

Отворила, гледа го — подпрял се на стената и стиска корема си.

— Къде са, бе? — ядосала се тя на лъжата.

А той се ухилил и раздрусал сланините в ръцете си.

— Тука, тука…