Андрея Илиев
Автомат, но не „Калашников“

Затварянето на тролейбусните врати заклещва дебела циганка. Част от нея (по-пищната) остава вътре, друга — по-малка, но накичена с чанти, навън.

— Ай, мо — обръща се с бялото на очите си към друга от махалата, успяла да седне на задната седалка. — Обади се да отворят, че торбата с хохалите остана вънка.

— Ай, ай — ахва другата. — Ко да напрая? Нали знайш, чи вратите са отомат, мъ?…