Андрея Илиев
Дядо Кец на пазар

Дядо Кец на пазар — това е празник за душата. Върви като герест петел, спира, оглежда стоката, сякаш къта в пазвата си поне хиляда лева. Цъка с език, кърши джуки като че ли доматите, да речем, не са брани днес, а преди няколко месеца. Всъщност обиколката му не е за покупка, а търсене на жертва.

Е, днес налита на един, който продава икони.

— Кой ги е рисувал? — пита с подозрително свити очи дядо Кец.

— Аз — клъвва оня.

Лицето на нашия герой се отпуска; очите гледат меко, почти като будала.

— Ами да вземеш да нарисуваш баща ми?

— Снимка имаш ли?

— Нямам.

— Е, че как да го нарисувам тогава? — въздъхва оня.

Дядо Кец опъва хищно врат и си прави кефа на седмицата:

— Че тия светии как си ги рисувал? Да не си ги виждал?…