Андрея Илиев
Професиите на дядо Кец

В зорите на своята младост дядо Кец е бил застрахователен агент и сервитьор. Защо се е отказал от първата професия той обикновено обясняваше кратко (особено когато там беше баба Василца) така:

— Нямаше сметка. Малко пари.

Когато баба Василца отсъстваше, отговорът бе по-пространен:

— Нямаше сметка. Булките бяха по-склонни да плащат месечните вноски в натура. В един момент станаха толкова, че заплатата ми вече не можеше да ги покрие.

Историята със сервитьорството бе разяснявана по-подробно, тъй като не се влияеше от отсъствието или присъствието на баба Куна.

— Чорбаджията ни предупреди: има ли оплакване от обслужването — глоба. Има ли нередности в качеството на храната — плащаме я.

Един ден сяда на масата ми селяндур от тия, дето идват един път месечно на животинския пазар. Занесох му шкембе-чорба. Яде ли яде, па като се развика:

— Келнер! Муха!

Леле, отиде ми надницата! Гледам: наистина, майка му стара… Мозъкът ми щрака. И се правя на тапа, за да спечеля време. Бутам я, обръщам я с лъжицата — голяма, черна муха. И изведнъж ме осени идея! Загребвам я, затварям очи и — хоп! — в устата. Още едно усилие и я глътвам. Отварям очи и невинно казвам:

— Каква муха, господине? Черен пипер беше.

Оня се почеса-почеса по врата и си дояде супата… А аз реших, че повече никога няма да ям мухи…