Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11гласа)

Информация

Издание:

Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата

Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012

Първо издание

Художник на корицата: Камелия Мирчева

История

  1. —Добавяне

Криза! Безработица! Тук работа, там работа — накрая акостирах в секс шоп. Първата седмица целият горях от срам. И все си повтарях — боже, дано не влезе някой от съседите! Как ще го погледна в очите… Но свиква се. Нали — прасетата в цирка ги учат дори колело да карат, пък аз няма да се нагодя да продавам вибратори на баба си и камшици за садо-мазо на дядо си. Пък и има тънкости като във всеки занаят. Ето на, вчера се издъних, ама яко се издъних. И то не пред кой да е, а пред шефа от последната ми работа — господин Костурков. Да му се чудиш — трийсет наточени мадами във фирмата го дебнат да го съблазнят, а секретарката му Неви само на фирмения помияр Караман не е пускала, пък той… Поиска надуваема кукла. Ама с половин уста и се прави, че не ме познава.

— Блондинка или брюнетка? — надникнах нагло в лицето му аз.

Той се сепна, замисли се, а аз веднага заложих на мургавелка, защото Неви е руса.

— Брюнетка — вика той.

— Циците?

— Какво? — сепна се той.

— Френски или големи?

— Френските малки ли са?

— Малки.

— Тогава френски — кимна Костурков.

Ами да — на секретарката са като на крава със 50 литра млеконадой!

— Нормална или интелектуалка? — продължих аз.

Той извади кърпичката от джобчето на сакото си и попи избилата по горната му устна пот.

— Интелектуалка да е — изпъшка кротко.

Ами да — Неви е проста като рапон…

И така, дадох му пакета… На другия ден Костурков цъфна още като отворих. Бре, викам си, да не иска още една? Як мъж е бившият ми шеф, паралия, с възможности, като нищо ще иска да си направи тройка!

— Може ли — вика, — да я сменя?

— Може — казвам. — С каква?

— С нормална. Тази не ми пуска…

Зачудих се и му я смених веднагически. Излезе си той, а мене нещо ме човърка… Абе, как кукла, пък няма да му пусне?… Разопаковах я. Огледах я внимателно. Пълен потрес — куклата долу залепена!… И в инструкцията обяснено точ в точ — моделът е с тая и тая особеност, затова и се нарича „интелектуалка“…

Край
Читателите на „„Интелектуалка““ са прочели и: