Андрея Илиев
Секстуризмът като форма на просперитет

Упадъкът на една държава проличава не само по цената на бензина, тока и хляба, но и от това дали е обект на секстуризъм. Идват ли чужденци да чукат в нея — мани я тая държава… Като Пуерто Рико — да е отишъл Чико в Америка да чука Шарън Стоун? Но бате ти Джони редовно прескача до Пуертото да опъне малката Долорес за жълти центове… Така че — чукат господарите, победителите, богатите, които уж плачели.

А бяхме и ние от тях. И чукахме — от Прага до Владивосток. Половин Европа и цял Сибир. Той, Сибир, бе като Пуерто Рико — много евтин. Вървяха кервани чукачи (не чукчи!) — от трудови колективи, научни институти, апеката, отряди учащи се…

МНО също не остана назад. Ежегодно се организираше военен влак на дружбата, който обикаляше европейската част с 300 мъжкари с пагони и оставаше след себе си ревящи мамашки и неизбежен бум на раждаемостта след девет месеца.

Помамени от перспективата да таковат, без да пазят, за братската страна заминаха и капитаните Николай Ц. и Стефан Ш. След безкрайното обикаляне по мавзолеи, музеи и галерии, най-после групата бе разпусната да свърши истинската работа, за която бе дошла. С пачка рубли и сак с върла карловска анасонлийка и коняк „Слънчев бряг“ за десерт двамата наши герои нахлуха в близкия ресторант. Там, на първата маса, вече чакаха да бъдат уловени жертвите — синеоки, руси, бели, засмени… Кратка спивка и ескадроните т.е. двойките потеглиха. В тоя момент Николай хлъцна и спря.

— Стефане!

— Какво? — едва успя да се обърне той от увитата около него рускиня.

— Абе, моята куца!

— Върви бе, върви! Няма да се надбягваш с нея, я!…