Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата
Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012
Първо издание
Художник на корицата: Камелия Мирчева
История
- —Добавяне
Тая Нова година я срещах като войник. Бях наряд до пет часа следобяд на 31-ви. Командирът ни пусна гарнизон. Къде да отида? Тоя въпрос мъчеше още двайсетина боеца от поделението. Да си ходим в къщи — далече, утре застъпваме пак в наряд. На дискотека — скъпо.
Тогава едно ефрейторче подхвърли идеята за хижата над града. Демек на теферич. Курдисахме една голяма трапеза — почти петнайсет нереза. В другия край на залата — още една такава маса. И повечето женски. Към десет като се омешахме в едни танци… То не беше друсане, то не беше скачане. Към единайсет докопах едно женче — бонбон! Два танца, три танца… Лампите само цветни, полутъмно е. Едно ми ти кораво задниче, едни ми ти гърди… Впие устни в мен — мале, като прахосмукачка „Делонги“!… Пихме, сядахме, ядохме, пак танцувахме… Викам й:
— В коя стая си?
Мълчи… И гледа някак по-така… Бре, да му се не види!
След дванайсет чатнахме още един танц, тя ме погледна пак по-така и излезе. Аз — след нея. Видях в коя стая влезе.
Върнах се. Ударих една чаша вино. Гледаше ме… Какво искаше да каже? Ударих още една. Войнишка кръв юнашка закипя. И още една чаш-чи-ца… Как какво иска да ми каже? След нея, ходом-марш!
Вратата не беше заключена. Вмъкнах се. Тъмно. Почаках да посвикна с тъмнината и постепенно различих три легла. В първото се очертаваше някакво тяло. Приведох се. Ами ако не е тя?… Клекнах и пуснах ръка под одеялото. Напипах нечия ръка.
— Нина — рекох тихичко.
Нищо.
Погалих я. И пак:
— Нина…
Леглото изскърца. Дебел мъжки глас отегчено уточни:
— Не е Нина. Мъжът й е.
Времето спря. Когато тръгна отново, бях на километър от хижата. Сърцето ми подскачаше между кътниците…