Андрея Илиев
Още веднъж за душата

Малчев беше офицер и бохем — като че ли оживял от старите хусарски балади. Като работеше — беше както трябва. Като пиеше — с цялото градче. Като тръгнеше с гадже — бе най-хубавото и никога над 18 години.

Веднъж в Ямбол седял на маса с приятел. Дошли две попрезрели хубавици. Едната решила, че Малчев е неин.

— Слушай — отрязъл я той. — Ако мислиш, че тази вечер ще спа с теб, няма да я бъде.

— Защо? — изумила се тя.

— Не ми харесваш.

— Че ти на жената само външността ли гледаш? — клъвнала го жената.

— Ами какво друго?

— Душата!

— Аз души не чукам — вдигнал безразлично рамене Малчев.