Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрея Илиев. Истории от 4×100 без шопска салата
Издателство Арт клуб „Херос“, Стара Загора, 2012
Първо издание
Художник на корицата: Камелия Мирчева
История
- —Добавяне
Значи Миро е едно малко гадче. Комплексар. Костюмар. И вратовръзкаджия. А как се заяжда! Е, не с момчета, щото те развалят физиономии. Мачка момичета от долните етажи на обществото — магазинерки, келнерки… С нисък социален статус, демек. По един и същ начин, защото е тъп да измисли друг — премрежи очи и мазно-мазно:
— Госпожице, душата ви е много красива, нали?
Момичето пламва и обикновено отговаря кокетно:
— Защо мислите така?
И подлецът Миро нанася смъртоносния си удар:
— Обикновено тези, които са грозни външно, имат красива душа.
Най-често получаваше по едно „простак“ и толкова.
Но нали знаеш, всеки в края на краищата си намира майстора.
Бяхме в командировка из провинцията. И в едно кафене с евтини пластмасови столове и маси Миро си разигра театрото.
В интерес на истината, момичето си бе грозничко, ама си личеше, че хич не му пука. Барбара Стрейзънд, бе. И когато той й тресна своето „обикновено тези, които са грозни външно, имат красиви души“, то го стрелна и отвърна кротко:
— При тоя дълъг език, навярно х… ти е много, много малък…