Андрея Илиев
Секс на ухо

Бяхме готина компания. И след фирмения празник единодушно решихме да се отбием в боксониерата на Тошо, за да си допием. Тъкмо разстлахме трапезата, тъкмо тръгна музиката, звъни колегата ни Весо:

— Тошо, забърсах Валя!

Валя е пуйката на фирмата. Готина — крака, гърди… Световно равнище! Весо я гони откак ни приеха на работа. Тоест, година. Обаче тя пуска само на шефа и нагоре по йерархията.

— Моля те, искам квартирата само за половин час!

— Не, не става!

— Тошо, ти брат, ти сестра!

— Петима сме тук. Знаеш ли какъв студ е навън?

— Знам — клюмна гребена на Весо.

— Чакай — разколеба се Тошо.

Почваме да мъдрим варианти… И дали защото сме пили доста, измисляме нещо гениално: всеки да се свре някъде из квартирата. Гардероб, шкаф, двама в тоалетната. Дамян, като най-дребен, натикахме под леглото.

— Половин час — ултимативно постави условието Тошо.

— Нито секунда повече!

Покрихме се. След минути гълъбите нахълтват запъхтени. И като я подкараха!…

Весо завърши предсрочно — двайсет минути. И тъй като знаеше какво гъмжило е в стаичката, оправи се чевръсто и застана в коридора.

Валя обаче не бързаше.

— Хайде — подканваше я той и дори излезе отвън на стълбището.

Тя тъкмо бе сложила сутиена си и посягаше към блузата и полата, когато течението тресна входната врата.

Това за нас, петимата, бе сигнал, че теренът вече е свободен. И като се заизмъквахме… И коментари, коментари…

— Имаше един плясък на ластик. Да не й скъса прашките?

— А как стенеше на шестата минута!

— Ами като свършваше първия път?… — опъна врат изпод леглото Дамян.

Е, все пак я видяхме… Валя, де. Как с подивели очи загребва въздух с уста, голяма колкото автомобилен фар…

И се свлече на пода.