Андрея Илиев
Видение

В общежитието живеехме по трима. Карти, пиячка… Даже понякога и учехме. Живот. Една вечер тъкмо се кротнахме в леглата, ха да се унесем и вратата се отваря. И моля ти се, влиза момиче. Ама ей така, като у тях си. Не включва лампата. Започва да се съблича.

Иван и Гошо нервно примърдват в леглата, но мълчат.

Тя хвърля сутиена на моето нощно шкафче и влиза в банята.

— Вальо — изхърква Иван. — При теб ли?…

— Да излизаме — преглъща шумно Гошо.

— Глупости — срязвам ги аз. — Пийнала е и е объркала стаите.

В този момент момичето излиза от банята и пак е на една ръка ръка разстояние от всеки от нас. Протяга се сластно и закачливо казва:

— Ех, момичета, как ми се чука!…

Цял тон тишина на кристали… Онова говедо Иван обаче светна нощната си лампа.

Ръцете й стремглаво се озоваха между краката. Писък. Излетя навън…

— Глупак — мъдро отсъди Гошо по адрес на Иван.

В този момент тя пак влезе — едната й ръка бе между краката, втората на гърдите, с третата и четвъртата награби дрехите си и пак изхвръкна…