Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (7)

5.

Към Аудан приближи момък — може би негов връстник. Братовчед му Алцек, син на Авар. Чернокос, с мургава кожа и леко дръпнати очи — наследство от майка му Чичек от племето Тюрк.

— Привет, канартикине^[11] — поздрави той, но не сведе глава, както повеляваше обичаят.

Аудан бе обхванат от общото добро настроение и отмина нарушението.

— Привет, братовчеде.

Алцек започна да му представя братята и сестрите си. След това дойде ред на по-близките им роднини. Към края спряха пред висока светла девойка.

— Това е Боз-бий — каза Алцек и млъкна.

Тя леко се поклони като пред по-висш и вдигна леките си пеперудови клепачи. Върху Аудан плисна вълна от лазур.

— Коя е тя? — откърти се от устата му.

Братовчед му с неудоволствие продължи:

— Тя е дъщеря на хан Албан Рищав.

— Не съм чувал за такъв владетел.

Алцек се зарадва на неосведомеността му. И подхвърли надменно:

— Неговото господарство е отвъд Железните врати. Чувал ли си за тях?

Как му се искаше да не знае къде са! Аудан се усмихна, загледан в бялото лице, в розовите устни, разтеглени в извинителна усмивка, и разбира се, в бистрите като езерото Байкал очи.

— В планината Каф^[12]. Когато дядо ми Булюмар е бил в старите земи, границите на ханството ни опирали в нея. И стражите от северната страна на Железните врати са били Хони^[13].

Булюмар бе дядо и на Алцек, но Аудан нарочно наблегна на „дядо ми“. Тук, пред красивото момиче, пренебрежението на братовчеда го раздразни.

— Защо си тук, Боз-бий? — попита той.

— Баща ми ме изпрати да погостувам в двора на кавхан Авар.

Е, не се зарадва. Това значеше, че тя е тук за нещо като предгодеж. Да се види с бъдещия си съпруг, докато се уточнят подробностите по сватбата, чеиза, зестрата и откупа. Кой ли беше щастливецът? Аудан върна поглед към Алцек и, сблъскал се със зелената пяна на ревността в очите му, разбра: Боз-бий, красавицата от планината Каф, щеше да става негова съпруга. Усети завист и направи крачка към следващата девойка…