Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (29)

27.

В този момент видях как свраките^[38] изчезнаха.

Те си летяха от дърво на дърво, кацаха на земята. Отначало се раздразниха от присъствието ни и се постараха да обявят на цялата планина, че тук, виждате ли, едни гадове лежат на тревата… После ни забравиха. Прехвръкваха насам-натам. Завъртяха се край шипковия храст в другия край на поляната и… потънаха вдън земя.

— Бързо! — извиках на човека Делян Имен.