Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (119)

117.

Остане ли войникът без работа… Лошо. Сеща се за дома, близките. И се разкапва. Е, това стана и с мен.

Завъртяха се едни спомени. Първото ми камионче… Какво камионче — огромен самосвал от жълта и зелена пластмаса. Все го бутах нанякъде — най-често из цветята на баба. Милата… Какви ли не гадости съм й прилагал…

А оная Маргарита от първи клас… Троянската Елена ряпа да яде. И Троянската война. За Ахил да не говорим — водя му поне с десет двубоя… И в раните, естествено. Колко пъти е плакала майка ми заради кървищата по мене.

— Какво делите бе, мама? — питаше все.

Маргарита. Нищо и никаква Маргарита…

Мама…

Тежка ръка падна на рамото ми.

— Ей, войнико — каза Чакар. — Как си?

Вдигнах рамене. Но не се „затворих“.

— Тя е добре.

— Мислиш ли?

— Щом Бат-Терек е обещал.

Задъвках устната си.

— Ще я видя ли пак?

— Да — рече той уверено и спокойно.

Май ми олекна.