Кей Хъдсън
Алън (10)

X

Рейчъл и Алън отидоха в жилището на Евелин и Родни и взеха свръхщастливия Мак. След това се отправиха в посока към Северна Каролина.

Мак изглежда се бе притеснил, че са го оставили завинаги сам в жилището. Като разбра, че не е така, по време на пътуването, не го свърташе на задната седалка. Беше сложил предните си лапи върху седалката пред него и се опитваше на смени да ближе Рейчъл и Алън. Когато Алън, който беше зад кормилото, се обърна към Рейчъл да й каже нещо. Мак любвеобилно прекара мокър език по лицето му.

Това счупи леда. Рейчъл не можа повече да се сдържи и се засмя високо. Напразно заповяда на кучето да легне на задната седалка. Мак, очевидно повярвал, че е направил нещо страхотно, се опитваше да го повтори, но този път с Рейчъл. Тя обаче успя да завърти настрани главата си.

— Това го намираш за много смешно — изръмжа Алън.

— Не, изобщо не — се опита да изрече Рейчъл между два пристъпа на смях.

Тя се смееше все още, когато Алън спря внезапно колата. Светкавично се обърна към нея и отърка бузата си о нейната.

— Така — каза той игриво сърдито. — Аз исках да ти предам няколко кучешки бацила.

Сега Рейчъл си изтри лицето, както преди това бе направил Алън. Освен това тя не можеше да спре да се смее.

— Аха, това ти хареса — отбеляза Алън. — Ти можеш да получиш повече от това.

Той отново се обърна много бързо към Рейчъл, но този път я придърпа към себе си, за да я целуне дълго и нежно. Внезапно стана сериозен, освободи се малко от нея и я погледна продължително.

— Не ме мрази, само защото имам пари, Рейчъл — измърмори той. — Дай ми шанс.

След това отново я прегърна. Рейчъл имаше чувството, че й се зави свят. Не, тя не мразеше Алън. Но какъв шанс трябваше да му даде? Да се промъкне в живота й и да й причини болка? Раздвоена, тя затвори очи. Защо беше така възбуждащо и хубаво да лежи в прегръдките му?

А след това, макар че преди малко си бе обещала да не се увлича, тя отговори на целувката на Алън. Обви с ръце врата му, погали косата му, след което ръцете й се плъзнаха по гърба под ризата, за да докосне голата му кожа.

— О, Рейчъл — каза той внезапно и се отдръпна от нея. — Трябва да престанем, иначе ще имаме ядове заради възбудата. Дори Мак не може ни защити от намесата на полицията.

Кучето излая силно, когато чу името си, а Алън и Рейчъл обърнаха глави към него. Те забелязаха, че Мак ги гледаше зорко, готов всеки момент да играе с тях хубавата игра, която бяха започнали.

— Да карам ли по-нататък? — предложи Рейчъл.

— Само ако искаш да те милвам през цялото пътуване. Не мога да държа мирни ръцете си.

Рейчъл се усмихна.

— Тогава е препоръчително ти да караш. Аз не желая да предизвикаме катастрофа. Но ми кажи, когато се измориш.

— Аз съм още бодър. Последната нощ спах много добре. Това се дължеше сигурно на удобния диван на твоята сестра — отговори той и й намигна.

— Или на питиетата на моя зет — контрира Рейчъл.

Алън стана сериозен.

— В действителност това бе твоята близост, Рейчъл. Ти ме омагьоса, ти ме караш да мисля неща, които никога не трябва да мисля.

— Какво например?

Той се колебаеше. Сега какво да й каже? Че има неясното чувство, че не може да живее повече без нея. Не, това беше пълен абсурд!

— Мислех си — каза той наместо това — просто да те отвлека от твоята стара работилница на самотен остров и там да те скрия за себе си.

Рейчъл се усмихна насила. И така за него тя беше неговата робиня! Но тя няма да позволи на никой мъж да я притежава. Сега, тъй като между тях не цареше потискащо напрежение, Рейчъл не искаше да започне спор. Няма да противоречи на Алън. Щеше да изчака, докато свърши пътуването и ще го отстрани завинаги от мислите си. Но дали ще може?

— Като те гледам така, вярвам, че ти искаш колкото се може по-бързо да стигнеш при Даяна, нали? — го чу да я пита.

Рейчъл кимна, благодарна, че той бе грешно разчел мислите й.

— Дай ми обеща, че ще се поправи, и аз й вярвам. Но съвсем честно казано, бих искала лично да видя дали всичко е наред.

— Това мога да го разбера — отговори Алън. — Опитай малко да поспиш, така времето няма да е толкова дълго.

Тя кимна отново, облегна се на облегалката и скоро заспа.

Когато наближиха къщи, беше почти два часа сутринта. Рейчъл се събуди, когато Алън спря форда до неговия черен корвет на паркинга. По някое време Рейчъл се бе облегнала на рамото на Алън и й трябваше известно време, докато разбере къде се намира. Объркана, тя гледаше колата.

— Това е тя — промърмори Алън, като че ли четеше мислите й. — И тази черна лъскава вещ е виновна за това, че прекарах два дни и една нощ с теб. Бог да благослови племенницата ти! Целуни я от мен, когато се качиш, окей? — той й смигна. — И й кажи, че може да краде колата ми винаги, когато поиска.

— Аз ще я пазя — отговори Рейчъл сериозно. — Още един път не бих могла да издържа на такава възбуда.

Тя слезе, хвана повода на Мак, но този път кучето тръгна до нея послушно към къщата, без да прави опити за освобождаване.

Алън последва двамата. Преди Рейчъл да бе достигнала вратата, той ги настигна. Хвана я здраво за рамото и я обърна към себе си.

— Не бих желал да те оставя да спиш сама.

Рейчъл погледна нервно към прозорците на първия етаж. Навярно Даяна не стоеше зад завесите. Освен това пътуването свърши. Тя се бе заклела да отстрани Алън от живота си.

— Ти знаеш, че аз не мога да остана при теб — отговори тя и се освободи от него. „Но ти не знаеш, че не Даяна е причината“ — добави тя в мислите си.

Отвори вратата и пусна Мак да мине. След това се обърна още веднъж към Алън:

— Лека нощ.

Алън я целуна леко по челото.

— Спи спокойно, красавице.

Рейчъл затвори вратата и тръгна тихо нагоре. Във всекидневната намери Даяна, легнала върху дивана. Рейчъл я заразглежда с обич. Изглежда момичето я бе чакало и бе заспало. Внезапно Мак откри своята господарка и с един скок беше при нея, заскимтя и облиза лицето й.

— Престани! — заповяда Даяна със сънен глас и се опита да отпъди кучето. Бавно отвори очите си.

— О, лельо Рейчъл, ти се върна! — тя седна, този път напълно будна. — Аз чаках, но след това съм заспала.

— Тогава сега върви в леглото. Утре ще можем да разговаряме за всичко.

— Не, аз искам сега да говоря с теб, моля те! — Даяна я погледна умолително. — Какво, става с мъжа? Нищо ли няма да ми се случи? Ще подаде ли оплакване срещу мен?

Рейчъл отиде към Даяна, отпусна се до нея на дивана и я погали.

— Нищо няма да ти се случи, обещавам ти. Всичко е вече отминало и забравено. А ние двете няма да разговаряме повече за това.

Даяна притисна леля си към себе си.

— Това няма да го забравя — тя изхълца — до края на живота си.

Рейчъл почувства, че Даяна плаче.

— Спокойно — утешаваше тя момичето. — Не бива да плачеш. Ти направи грешка, но тя е оправена. Лягай в леглото и заспивай! А утре ще отидем на кино, когато се върна от работа.

Даяна се изправи и изтри сълзите. Тя се усмихна на Рейчъл.

— Благодаря — прошепна тя.

Сега самата Рейчъл беше близко до сълзите. Тя прегърна още веднъж Даяна и я притисна здраво.

Когато момичето отиде в стаята си, Рейчъл гледаше все още примирено. Всичко се оправи — най-малкото всичко, което касаеше Даяна. Алън няма да се оплаква на полицията, а за момичето това беше един добър урок. Но какво щеше да стане с нея, с Рейчъл? Изминалите два дни развалиха постигнатото с много усилие душевно равновесие. Тя помогна на Даяна да оправи проблемите си, но кой ще помогне сега на нея?

По някое време Рейчъл стана и отиде в спалнята, съблече се и се пъхна и леглото. Не можеше да попречи мислите й да кръжат около Алън, който сега лежеше в стаята под нея и навярно гледаше нагоре към тавана. Тръпки побиха Рейчъл по цялото тяло и тя бързо дръпна чаршафа над главата си.

 

 

Когато Рейчъл се събуди на другата сутрин, усети мириса на печен шпек. Погледна към часовника и скочи уплашено — беше вече осем часа! Трябваше незабавно да отиде в работилницата. Луис нямаше да й прости, ако се излежаваше, наместо да му помага.

Тя бързо стана, облече една хавлия и изтича в кухнята. Даяна стоеше пред печката и пържеше яйца в голяма тенджера.

— Добро утро — поздрави Рейчъл.

Даяна се обърна.

— О, ти не биваше още да ставаш. Аз исках да ти донеса закуската в леглото.

Рейчъл се засмя.

— Не трябва да правиш нищо, скъпа. Ти също легна много късно, както и аз. Аз исках да си направя само чаша кафе. Ще си взема нещо за ядене. Луис ще бъде страшно сърдит, ако не се появя скоро в работилницата.

Даяна изсипа яйцата и шпека в чиния.

— О, лельо Рейчъл, Луис няма да се сърди. Той те уважава.

— Даяна, Луис е един приятел и партньор в бизнеса, нищо повече.

— Точно затова няма да се сърди.

Даяна наля кафето и сложи чашата и чинията пред Рейчъл.

— Да му позвъня ли и да му кажа, че днес ще отидеш по-късно.

Рейчъл въздъхна.

— Това вече се е забелязало — когато Даяна се върна отново до печката, за да вземе закуската си, тя добави. — Това със закуската беше много мило от твоя страна. Много ти благодаря.

Даяна погледна затруднено Рейчъл.

— Това беше най-малкото, което можех да направя. Съжалявам, че бях толкова лекомислена, преди… е, ти вече знаеш какво се случи. Ти изпита заради мен затруднения, и… искам да ти кажа, че много те обичам.

Рейчъл се радваше, че Даяна говореше така открито с нея.

— Аз също винаги съм те обичала, Дай — тя взе парче от закуската. — Сега е по-добре да побързам, иначе Луис няма да ме види през целия ден. Виж във вестника какво прожектират, става ли?

— Става, лельо Рейчъл.

Рейчъл затъна закуската си, взе душ за рекордно кратко време и след петнадесет минути вече беше по работен комбинезон до колата си.

Преди да стигне до нея, на приземния етаж се отвори прозорец и Рейчъл чу гласа на Алън.

— Какво, по дяволите, търсиш навън по това време? Ти трябва още да си в леглото.

— Ти също, но има хора, който трябва да си заслужат хляба.

— Защо не назначиш механик?

Рейчъл се обърна и го погледна с високо повдигнати вежди.

— Така може да пита само някой с много пари! Ние вече имаме механик — отговори тя. — Ти тъкмо разговаряш с него. Доскоро.

Алън й помаха още веднъж и след това затвори прозореца. Една неясна идея премина внезапно през главата му. Замислено отиде в банята и там, под душа, идеята му придоби окончателен вид.

 

 

Луис протестираше, че Рейчъл веднага след такова дълго и напрегнато пътуване, иска да работи. Ейвъри помагал по време на отсъствието й, но той още не беше в състояние да извършва самостоятелни ремонти. Повечето коли стояха в двора на работилницата, така че Рейчъл и Луис бяха затрупани цял ден с работа.

Когато най-сетне стана пет часа, Рейчъл се чувстваше като пребита. Но тя бе обещала на Даяна да ходят на кино и искаше да удържи на думата си.

Рейчъл не си направи труда да се преоблича, влезе в къщата и тръгна нагоре по стълбите.

От жилището на Алън се разнасяха съблазнителни ухания. Рейчъл спря и помириса: китайска кухня! Тя се усмихна. Алън изпробваше новата си тенджера. След това тя продължи нагоре.

Внезапно Даяна и Алън излязоха от жилището му.

— Изненада! — извикаха те заедно. — Ние ти приготвихме вечеря.

Рейчъл гледаше объркано ту единия, ту другия. Сигурно Алън е предполагал, че тя няма да приеме поканата. Но какъв избор й оставаше?

— По-късно можем да отидем на кино. Ела и погледни — извиха гордо Даяна. — Трябваше да обиколим всички магазини за хранителни стоки, за да намерим подправките. А аз помогнах при готвенето — тя се помъчи да изрече името на екзотичното ястие.

— Тогава нищо друго не ми остава, освен да кажа „да“. Само мирисът ме кара да огладнея. Имам ли време да взема бързо един душ? Не мога да дойда така на вечеря.

— Но трябва да побързаш — пошегува се Алън. — Защото ако дойдеш много късно, всичко ще е ометено.

Рейчъл се обърна и забърза нагоре по стълбата. Бързо се изкъпа, сложи си крем, облече една лека блуза с широки ръкави и къса пола. Когато обу сандалите си, се почука на вратата.

Рейчъл отвори и се смая — Алън стоеше навън с голям букет рози в ръка.

— О, Алън, те са прекрасни — извика Рейчъл.

— Радвам се, че ги харесваш — каза той тихо.

Тя се огледа нервно.

— Не искаш ли да влезеш?

Веднага се разкая, че го покани да влезе, и се надяваше, че той ще откаже. Нейното жилище не беше много добре подредено, макар че бе положила много усилия да го обзаведе уютно.

— С удоволствие — каза Алън и влезе.

— Ще сложа розите във вода — измърмори Рейчъл и изтича в кухнята. Тя нямаше подходяща ваза, затова взе голяма чаша.

Алън я бе последвал. Когато го видя, тя се усмихна смутено.

— Чашата не е много подходяща за красивите рози, но е по-добре от нищо.

— Те изглеждат добре в нея.

Известно време се гледаха мълчаливо.

След това Алън направи крачка към нея и я прегърна.

— Яденето е готово. По-добре да слезем долу, преди Даяна да излапа всичко. Сигурно ще прекараме страхотна вечер заедно.

Рейчъл изтръпна. Боже мой, дали тя можеше да стои близо до него спокойно? На тази вечеря Даяна ще присъства. Но как ще бъде, когато отново остане насаме с него? Със смесени чувства тя последва Алън.