Григор Гачев
Световете (26) (Версия 0.12)

Навахо

Свят номер 685928–776375, възел 611, релейна група 31. Официално име: същото.

Светът е смятан за класически Племенен; много учебници във Възел 611 го дават като пример за този тип светове. Базиран е на тезауруса на северноамериканските индианци отпреди да дойдат европейците.

Условията на света са подобни на тези на Земята; климатичните разлики между екватора и полюсите са доста по-малки, но сезонните са на практика същите. Географски е малко по-голям от Земята (площта му превишава земната с около една трета), но силата на тежестта е като земната. Сушата е 41% от повърхността на света. Високи планини от алпийски тип почти няма, сеизмична активност — също. Светът разполага с луна, доста по-малка от земната, но даваща почти същото количество светлина, заради високото си албедо.

Населението на света е около 75 милиона. Единен официален език няма — всяко племе говори свое наречие; всички наречия обаче са доста сходни — тръгнали са при Разделението от три-четири основни, всичките сериозно допълнени с английския от о време. Както на доста Племенни светове, раждаемостта е сравнително висока. Средната продължителност на живота обаче е не повече от 50–55 години за мъжете; за жените и за мъже, починали от естествена смърт, е около 90 години. Причината за разликата са честите вражди между племената. Също така, въпреки взетите при Преселението мерки, на света са били пренесени някои инфекциозни болести, и те взимат данъка си, основно сред малките деца.

Флората е типичната за Северна Америка от онези времена; фауната обаче е дело на някой, който… е, поувличал се е малко. Надали по времето на индианците пещерните мечки още са били в такова количество, също така не е известно да е имало останали живи мамути, дори само в най-северните области. И определено не е имало саблезъби тигри (на два по-рядко населени континента), нито петметрови динотериуми (на основния екваториален континент).

Проектът за света е тръгнал от един резерват в САЩ — група индианци навахо решила, че сега е моментът да осъществят истинското връщане към корените си. Първоначално от Свръзката им отказали с мотива, че заради стотина души не си заслужава да се отваря нов свят — доста чест отказ преди Разделението. Навахите обаче се амбицирали, и направили всичко възможно проектът им да се разчуе не само из всички резервати в САЩ, а и извън тях, но и по целия свят. Рекламата била отлично премислена; резултатът бил, че само за година вече желаещите за света били над сто хиляди. Повечето от тях не били реално от индиански произход; имало е хора от на практика целия свят.

Отначало навахите не искали да приемат на света хора не от индиански произход, но се оказало трудно, а и сериозно орязвало броя на групата. В добавка, от Свръзката ги посъветвали, че идеята не е добра откъм жизнеспособност на обществото, което ще създадат. Навахите се опитали да се пазарят — „от негър или бял индианец не става“. Безтелесните предложили възможността да променят външността и генетиката на всички желаещи, така че да бъде по-индианска дори от тази на навахите. (На практика се оказало, че използват масмедийното клише — желаещите промяна до един се оказали след нея като извадени от роман или филм по Майн Рид или Фенимор Купър, мускулести юначаги, пъргави и ловки като котки, и с най-индианския възможен вид.) Имало и такива, които не пожелали промяната, но се оказало, че „индианският ген“ е доминантен — още третото или четвъртото поколение вече изцяло били по външност стопроцентови индианци.

Тезаурусът на света е прекопиран максимално точно от този на индианците. Единственото по-забележимо различие е насадената тежка неприязън към причиняването на смърт. Пленниците в бой като правило се скалпират и измъчват, но след като или бъдат пречупени, или покажат, че това няма да стане, биват пускани. Първите от погнуса, вторите от уважение. По същия начин, тежките престъпници биват „принасяни в жертва на боговете“ — тоест, изхвърляни по определен начин през трансмитера, за постоянно изгнание от света. Причината за промяната в тезауруса е ултиматумът на Свръзката на тема смъртно наказание. (Още преди създаването на света навахите се опитали да се опънат по въпроса; от Свръзката им отговорили, че молбата им за свят ще бъде разгледана само в комплект с писмени гаранции по въпроса. Навахите се опитали още два-три пъти да се пазарят, но били изобщо приети за среща чак когато донесли писмените гаранции — в последния момент, преди приемането на проекти да приключи.)

Трансмитерът на света е разположен на най-големия континент, и се смята за свещено място. Всички племена имат свободен достъп до него (въпреки че обичаите на всички забраняват, или сурово осъждат идеята да се премине през него без крайна нужда).

Името на света е дадено в чест на племето на авторите на проекта. Иначе някои други племена реално са дали за него повече хора. След преселението им новоиндианците се разделили по племена, наречени на някогашните индиански племена (някои са създадени без нито един представител от оригиналното племе — към момента вече е нямало живи, или пък никой от тях не се е бил присъединил).

Като тип връзка навахите пожелали хем да имат връзка с другите светове, хем тя по никакъв начин да не влияе на начина им на живот — включително да не съблазнява потомците да емигрират. Детайлите оставили на Безтелесните, при условие да спазят духа на идеята с пълна точност. Безтелесните реализирали нещата по смайващо прост и ефективен начин.

Ако човек от Навахо напусне света им, трансмитерът го променя, давайки му необходимите познания, умения и култура, за да се справи със задачата си. (Колкото на собствения му свят го бива за нея — некадърникът си остава некадърник, ако и вече да знае как примерно се пилотира космически кораб.) При връщането обаче промяната е обратна — всичко придобито се изгубва. Спомените от външния свят биват трансформирани до индиански еквиваленти (не винаги — някои хора запазват в една или друга степен истинските си спомени; смята се, че това са тези, които не биха се съблазнили от каквото са запомнили).

Ако външен човек отиде на Навахо, трансмитерът го променя външно съобразно целта на посещението, за времето, докато е там. Първите дипломати, решили да установят контакт със света, били здравата смаяни, когато смокингите им се превърнали в пищни индиански носии, окичени с купища скалпове, а те освен с орлови профили се сдобили с количество бойни белези, вдъхващо преклонение сред младите индианци. Шокът бил още по-тежък за жените между тях, тъй като включвал и смяна на пола — индианците нямат вождове жени. Като капак, оказало се, че затритите в зубрене на индиански наречия месеци са били безсмислени — всеки от тях вече говорел перфектно нужните им езици. При напускането на света всичко изчезнало обратно, с изключение на владеенето на езиците. Още повече са били изненадвани научни екипи, опитали се да посетят света с оборудването си. Твърди се обаче, че най-тежък е шокът при редките опити да проникнат там на мисионери и свещеници.

Понякога посетители се изкушават да разказват на местните индианци истината за света отвъд, но никой не им вярва — преданията на заселниците са отдавна забравени, а как да повярваш на нещо, което никога не виждаш? При което, дори да пратиш човек, той разказва съвсем друго, като се върне? С времето това се сдобило със специфична индианска диагноза — „лудост по небето“ — а посетителите (а и малкото индианци, запазили реални спомени за отвъд) се отучили да разказват неща, след които ги смятат за луди.

Светът върти ограничена търговия през трансмитера си. Износът е основно произведения на изкуството — маски, индиански атрибути, амулети и подобни. Вносът е… „познай какво ще закараме на индианците този път“. Консервите се превръщат в парчета пушено или сушено месо, или други продукти. Инструментите — в най-подходящия им местен еквивалент; ако са хитро подбрани — в нещо, което го няма на света, но определено е племенна технология. Антибиотиците и успокоителните — в майсторски направени шамански мазила и отвари от местни халюциногенни растения. И така нататък. Понякога резултатите от превръщането са безнадеждно комични; като класически примери се дават опитите да пренесат часовници или компютри.

Като легенда се разказва историята на наследствения лък на вождовете на шошоните — изключително изработен баленово-костен лък, със смайваща далекобойност и точност. Дребен търговец обещал срещу огромно заплащане на вожда на шошоните оръжие, с което може да се завладее светът — бил успял да закупи изгодно на Арената тежък щурмови бластер, производство за специалните десантни части на Легиона. След като го пренесъл през трансмитера обаче, шошоните две седмици се чудели защо той бяга от тях и се крие. Накрая го заловили и закарали пред вожда си. След изпробването на лъка впечатленият вожд заявил, че с това оръжие наистина може да се завладее светът, и се извинил на търговеца, че не му е вярвал преди това. Търговецът си тръгнал не само със скалпа си, но и с щедри дарове в добавка на уговореното заплащане. Което не му донесло много щастие — от другата страна на трансмитера го чакал отряд от Легиона, пренеприятен разпит на тема някои негови покупки, и в крайна сметка — затвор.