Нора Кейд
Ще те накарам да се влюбиш (9)

IX

Когато Джени се събуди, около нея цареше страхотен безпорядък от разбъркани и изпомачкани чаршафи и възглавници. Чувстваше се като премазана. Би предпочела да остане в леглото и да не среща никого — особено Стив. Но какво щеше да й помогне това? По-добре бе да погледне очи в очи реалността, отколкото като щраус да крие глава в пясъка. Явно не бе дорасла да се бори със Стив. Всеки път, когато му нанасяше удар, той й го връщаше двойно и отново печелеше. Джени измъчено затвори очи.

Поне да можеше да го намрази! Но как щеше да й се удаде това, когато всяка фибра от тялото й го желаеше, жадуваше за неговите горещи целувки, за страстните му докосвания… Дори грубото му насилие не бе в състояние да промени нещата.

„Дяволите да го вземат!“ — Джени скочи от леглото, взе душ и се облече.

Свеж аромат на прясно изпечено кафе се носеше във въздуха, когато влезе в трапезарията. От кухнята се чуваше мелодията на някаква църковна песен. Джени любопитно отвори вратата. Пеенето секна.

— Добро утро — гласът на Луиз звучеше неочаквано приятелски, а усмивката й бе почти радостна.

— Добро утро, Луиз — усмихна й се в отговор и Джени. — Не знаех, че вече сте се върнала. Как е дъщеря ви?

— От вчера е на крака. Струва ми се, че ще мине доста време, преди да я видя пак. Работата не се върши от само себе си. Обедът ще бъде точно в дванадесет.

Джени кимна.

— Чък и Стив ще се зарадват, когато всичко тръгне отново по обичайния си начин.

— И аз мисля така — засмя се Луиз доволно.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Не, благодаря, мис Вандийн — тя заоглежда любопитно Джени. — Отрязала сте си косите?

— Да — Джени се облегна на умивалника. — Не исках повече да приличам на едно момиче, което очевидно не е било обичано напоследък тук.

Луиз отмести поглед.

— Затова ли не можехте да ме понасяте още от самото начало? — продължи Джени.

Луиз само повдигна рамене и не отговори.

— Нямаше ли да бъде по-почтено, ако ми бяхте дали някакъв шанс, вместо веднага да ме причислите към определена категория жени, без изобщо да ме познавате?

Лицето на Луиз стана тъмночервено и тя яростно започна да чука месото, сякаш искаше да го направи меко като памук.

— Защо имате толкова лошо мнение за русите дългокоси момичета, Луиз?

Най-сетне Луиз остави месото и се обърна към нея.

— Тя дойде тук с меденосладка усмивка на устните си — винаги любезна, винаги почтителна — Луиз се засмя иронично, — но всичко беше театър. Аз скоро прозрях тази лукава змия. Само че Стив бе напълно оглупял по нея. Беше сляп и глух, като омагьосан.

— Какво… какво направи тя?

— Ийв^[1] — изключително подходящо име за нея — замина на гости у една нейна съученичка. Бащата на момичето бе вдовец, а неговото ранчо е няколко пъти по-голямо от нашето. Ийв се усукала около богатия старец. Стив подочул за това и вдигнала страхотен скандал. Изхвърли я през вратата и тя полетя с издути платна право при своя заможен вдовец. Не след дълго се омъжи за него. През тия няколко месеца не беше никак приятно да имаш вземане-даване със Стив, можете да ми вярвате. Всички го заобикаляхме на пръсти и се отнасяхме с него като с рохко яйце. По най-незначителен повод избухваше като ненормален.

— Тогава се появих аз — по външен вид точно копие на Ийв. И всички вие сте се страхували, че цялата история ще започне отначало, нали?

— Хм. Какво бяхте предвидила за вечеря? — видимо смутена, Луиз смени темата.

— Снощи преди лягане извадих от камерата за дълбоко замразяване говеждо месо и го сложих да се размразява. Но ако искате да сготвите нещо друго…

— Не, защо, говеждо печено не е лоша идея. — Луиз се провря покрай Джени. — Съжалявам, но имам още много работа — измърмори тя и изчезна навън.

Джени въздъхна замислено. Загледа се към планината. Тъмносиви облаци забулваха върховете й, а бръснещият северен вятър донасяше все нови и нови облачни маси, които бързо се скупчваха покрай скалните грамади и пак така бързо се разсейваха. Зъзнейки от студ, Джени зиморничаво сви рамене.

Дали да не се поразходи пеш? Или пък да оседлае Фоксфайър и да поязди малко? Тя крачеше по верандата, без да може да реши как да прекара времето си.

— Здравей, Джени! — в пълен галон към нея се приближаваше Глория, силно дръпна юздите и изправи коня на задните му крака точно пред стълбите.

— Добър ден — хладно отвърна Джени и въпросително погледна разгорещеното лице на Глория.

— Тъкмо идвам от Стив — Глория се усмихна. — Исках само да разбера дали мога да разчитам на присъствието ви с Чък в събота на моето барбекю-парти^[2]?

— Чък нищо не ми е споменавал.

— В никакъв случай не бива да пропускате това парти. Ще присъстват всички фермери от околността. Ще се забавлявате великолепно, Джени.

— Искам първо да чуя какво мисли Чък — отвърна тя предпазливо.

— О, Чък няма да му мисли много-много, когато разберете кой ще бъде там — смехът на Глория беше малко фалшив и изпълнен със злорадство.

— Стив също ли ще дойде?

— Естествено! Защо питате!

— Ами, само си мислех… В последно време той е толкова разсеян… Струва ми се, че съвсем не говори за вас толкова често, както преди — високо повдигнатите й вежди изразяваха много повече, отколкото казваха думите й.

Усмивката на Глория замръзна. Ленивото й равнодушие изчезна, ръцете й се свиха в юмруци.

— Ах, вие, жалка пачавра такава! — изсъска тя разлютена. — Прозирам долната ви игра! Знам точно какво целите! Но си правите сметката без кръчмаря! Не си въобразявайте, че Стив ще хлътне по вас!

Джени все още се усмихваше.

— Можете да промените прическата си, но лицето ви си остава същото. Нима вярвате, че Стив би желал ден след ден да му бъде напомняно за дяволското изчадие с лице на невинно ангелче, което тъй подло го изигра?

Джени пребледня. Всяка дума на Глория се набиваше в съзнанието й като удар с чук.

— Вие никога няма да притежавате Стив! — с последен триумфиращ поглед Глория пришпори коня си и се отдалечи в галоп.

„Можете да променяте прическата си, но лицето ви остава същото… Вие никога няма да притежавате Стив…“

Като заплашителни барабанни удари ехтеше в ушите й. Колкото и да се противеше Джени на тази мисъл, дали наистина пък Глория нямаше право? Не показваше ли всеки ден Стив колко много я презира! Безсрамно не я ли използваше да си отмъсти за позора, причинен му от друга жена?

 

 

Надвечер започна да вали. Този път Джени беше първа в трапезарията. Тя пристъпи към прозореца. Мътният полуздрач и неприветливото лошо време бяха в унисон с отвратителното й настроение. Въздъхна. Още няколко дни и отпускът й свършваше. Как щеше да живее в Сан Франциско — отново сама? Щеше ли да се чувства освободена, ако не трябваше повече да вижда Стив? Или той ще й липсва? Щеше ли да копнее за него?…

— Пфу, колко свеж стана изведнъж въздухът навън! — Чък отърси мокрите си коси и дъждовни капчици се разлетяха на всички страни.

— Здравей, Чък — Джени се обърна. Въпреки потиснатото си настроение тя му се усмихна. Където и да се появеше, Чък разпръсваше около себе си някакъв ореол от ведро настроение, на което никой не можеше дълго да устои.

— Кажи, имаш ли желание утре да пояздиш с мен и да видиш прибирането на говедата от летните пасища?

— Дали имам желание!? — лицето на Джени видимо светна.

— Утре сутринта в седем часа ще започнат да събират добитъка горе в планината. По мой изчисления за около три, най-много четири часа стадата ще достигнат долината. Ще дойда навреме да те взема.

— Добре, ще се приготвя и ще те чакам — кимна Джени. — Чух, че в събота щяло да има голямо барбекю — колебливо добави тя.

— Аха, имаш предвид гигантско мамутско празненство на Глория, което тя организира тук всяко лято и скромно нарича „моето малко грил-парти“.

— Ще отидеш ли?

— Не — Чък отрицателно поклати глава. — Не смятам за нужно.

— Окей, добре става. Подобни партита не са ми по вкуса.

След вечерята, от която Стив отсъстваше, Чък набързо се сбогува, тъй като искал да се отбие при Хелън. Джени се оттегли в стаята си, за да чете. Тъкмо се бе настанила удобно в люлеещия се стол, и на вратата се похлопа. Тя скочи изплашено. Кой ли беше? Отвори вратата с треперещи ръце.

— О, Луиз, вие ли сте — на лицето й се изписа облекчение.

Луиз носеше под мишница карирано вълнено одеяло.

— Стана доста студено — измърмори тя. — Мислех си, че една топла завивка ще ви бъде от полза — и подаде одеялото на Джени.

— Благодаря, Луиз, наистина не ми е излишно.

В този момент се чу слабо почукване.

— Сигурно е Пит носи дърва за камината. Казах му, че трябва да я запали тази вечер — Луиз избута стъклената врата. — Изтрий си краката, младежо! — енергично заповяда тя.

— Добър вечер, мем — Пит коленичи пред камината и незабавно се хвана на работа.

На Джени й трябваха няколко секунди, за да се окопити от изненадата си.

— Но това наистина е много мило от страна и на двама ви — тя кимна благодарно на Луиз.

— Може би искате още един сандвич или чай, кафе… или нещо друго? — гласът на Луиз все още звучеше малко троснато, но Джени много добре разбираше, че тя съжалява за предишното си нелюбезно отношение, с което допълнително бе вгорчила живота й, и сега искаше да й се извини по свой си начин.

— В момента не желая нищо, но би било добре да поставите в хладилника за по-късно чаша мляко и един сандвич.

— Ще го сторя. Между другото, вие би трябвало по-честичко да си похапвате. Малко сте се поизтънила, откакто сте при нас.

Луиз тръгна към вратата и отново спря на прага.

— Ще сложа нещата на горната преграда в хладилника.

— Благодаря, Луиз, а също за завивката и за камината.

— Добре, добре.

— Е, това е, мем — Пит се изправи и се загледа в пламтящите, весело пукащи и пръскащи искри цепеници. — Дълго време ще изкара така, цяла нощ ще ви топли жаравата.

— Чудесно, Пит. Много благодаря.

— Няма за какво, мем. — Пит побърза да се оттегли. — Лека нощ.

— Лека нощ — Джени затвори вратата след него. Придърпа стола си пред камината и се втренчи в пращящите пламъци, потънала в мисли. Къде беше Стив сега? Дали също като нея седеше някъде пред камина на топло и гледаше замислен огъня? Или пък държеше Глория в прегръдките си? При тази представа Джени закри лице с длани и изстена.

Тя решително взе книгата си и започна да чете, но й беше неимоверно трудно да се концентрира. Все по-често буквите се размиваха пред очите й, а на белите страници се появяваше образът на Стив.

Джени шумно затвори романа, стана от стола и излезе на верандата. Вдиша дълбоко студения нощен въздух. Миришеше на мокра трева и на влажна пръст. Високо горе в планината се разрази силна, но кратка гръмотевична буря. Ярки острозъби светкавици за цели секунди потопяваха в призрачна светлина стръмните скалисти зъбери, докато гръмотевиците приглушено тътнеха в далечината.

Внезапно по алеята захрущяха камъчета под нечии стъпки. Беше Стив. Джени затаи дъх.

— Добър вечер, Стив — каза тя, когато той се приближи. — Е, сложихте ли кръстче на още някоя наивна девица?

Стив стреснато се спря и повдигна вежди.

— Нямам навик да ходя на лов за девици — отвърна й сковано.

— Наистина ли? Но тогава много бих искала да, защо точно аз изпитах съмнителното удоволствие да разбера от теб какво е секс?

— Моля за извинение — рече Стив с тон, който би бил по-подходящ за обявяване на война.

— Няма защо. И внимателно пази скъпоценните си чувства.

— По дяволите, Джени, какво значи това? — той хвана китките й и я придърпа леко към себе си.

Джени беше прекалено ядосана, за да може да усети страх. Тя се отпусна на гърдите му, ръцете й обхванаха раменете му, плъзнаха се надолу по гърба до таза му и след лек натиск се спряха върху твърдите мускули.

Стив задиша учестено.

— Джени… — гласът му прозвуча дрезгаво.

Тя го отблъсна от себе си с всички сили, които успя да събере.

— Джени ли? Да не бъркаш случайно името? Нямаше ли предвид Глория? Иди при нея, Стив! А мен остави на мира!

— Ах, ти, малко дяволче! — пръстите му се сключиха като железни пръстени около ръцете й. — Ще те науча аз тебе! — задъхано каза той, притиска я към себе си и въпреки ожесточената и съпротива я вдигна на ръце.

— Пусни ме… — една настоятелна целувка задуши протестния й вик.

В стаята си Стив я хвърли върху леглото и здраво залепи плещите й върху него. Тънък аромат на изискан парфюм лъхна в ноздрите на Джени. „Парфюмът на Глория!“ В нея се събудиха нови, неподозирани сили и тя отчаяно се възпротиви на тялото му. Драскаше, хапеше и се бореше с всички възможни средства, но нямаше никакви шансове за успех. Той брутално я притискаше с тежестта си към матрака. В изстъпление разкъса дрехите й, разголи я и започна трескаво да разкопчава панталона си.

— Аз… ще разкажа на Чък всичко! — успя да изрече Джени със задавен глас.

Стив застина по средата на движението. Бавно, като в забавен каданс, той се изтърколи встрани, стана и й обърна гръб.

— Върви тогава — процеди през стиснатите си зъби.

Джени скочи, сграбчи разпилените по пода останки от дрехите си и изтрополя като фурия по коридора към стаята си. Хлопна вратата след себе си и завъртя два пъти ключа в ключалката. След това се втурна към широко отворената стъклена врата на верандата, затвори я и спусна резето. Върна се при леглото и се просна разтърсвана от истеричен плач.

Когато след минути хълцането й постепенно намаля и реката от сълзи попресъхна, тя се обърна изтощена и отпаднала по гръб и се втренчи в белия таван. Трябваше да сложи край на тази игра, преди окончателно да изгуби разсъдъка си. Омраза ли бе това, което чувстваше сега към Стив, или любов? Смутено затвори очи. Най-опасният й враг бе нейното собствено тяло — неговите страсти и желания всеки път объркваха сметките й. Ако не бе усетила мириса на чуждата жена, съпротивата й щеше да пресекне още в зародиша си и нямаше да намеси името на Чък, оказало парализиращо влияние на Стив.

В желанието си да го нарани, тя само още повече си причиняваше болка. Трябваше да се махне, да се отдалечи от Стив, да си отиде, преди да е станало фатално късно.

На следващата сутрин Джени се събуди плувнала в пот от неспокойния си сън. Ръцете я боляха. Навсякъде, където снощи Стив тъй брутално я бе стискал, се бяха появили мораво синкави петна. Малки сувенири, за да не го забрави толкова бързо.

Сувенири ли? Тя се сепна. О, небеса! За пръв път й просветна, че може да е забременяла от Стив. Джени пребледня като платно и прехапа устни. Не, нито думичка нямаше да му каже, ако беше така в действителност. Никога, за нищо на света нямаше да го изнуди по такъв начин, за да го спечели!