Нора Кейд
Ще те накарам да се влюбиш (10)

X

Чък подсвирна през зъби и се ухили:

— Да не би да си се сбил с някоя дива котка, големи братко?

Стив му хвърли предупредителен поглед и не отговори. Джени го погледна. Долната му устна бе силно подута там, където го бе изпохапала. Косо през бузата му бе залепен пластир, само отчасти прикриващ дълбоките драскотини, които бяха оставили острите й нокти по лицето му. Внезапно я обхвана неудържимо желание да се засмее. Тя се закашля и се разхихика като някоя тийнейджърка.

Стив я изгледа заплашително. Скулите му се изопнаха, мускулчетата по челюстите му нервно затрептяха и погледът му се втвърди.

Луиз донесе кафето и любопитно го загледа.

— Боже мой, Стив, да не си се борил с дива котка?

Джени не можа повече да се сдържи.

— Това, изглежда, е новото хоби на Стив — изтърси и звънко се разсмя. — Извинете ме… — тя закри с длан устата си и избяга от всекидневната.

В стаята си Джени се хвърли на леглото и се смя, докато на очите й излязоха сълзи. После се почувства някак странно облекчена, като че тежък товар се бе стоварил от плещите й. Задиша дълбоко.

Някой почука на вратата.

— Джени? Всичко в ред ли е? — Чък влезе видимо обезпокоен.

— Да, Чък, аз съм окей. Съжалявам, че одеве не успях да се овладея.

Той я загледа изпитателно.

— Да не би случайно ти да си въпросната дива котка, която снощи е оставила следи по лицето на Стив?

— Всичко е възможно — Джени повдигна рамене и се усмихна.

— Стив не понася някой да се подиграва с него. На твое място не бих му се мяркал пред очите известно време.

„Аз също не понасям много това, което той ми причини“ — помисли Джени горчиво, но гласно рече:

— Ще трябва да се научи да свиква и с такива неща.

— Хей, какво ще кажеш, идваш ли сега с мен да погледаш прибирането на добитъка? — бързо смени Чък темата.

Джени, колебаейки се, поклати глава.

— Не, Чък, мисля, че не — макар че снощната схватка със Стив не бе оставила по нея видими белези, тя се чувстваше доста отпаднала физически.

Чък учудено я погледна.

— Както искаш. До скоро тогава!

— До скоро, Чък.

 

 

Следобедът Джени прекара в люлеещия се стол на верандата. Тя буквално усещаше как меката топлина на слънчевите лъчи оказва чудотворно целебно въздействие върху наранените места по кожата й. Лежеше лениво отпусната и се наслаждаваше на мира и тишината наоколо.

На вечерята се появи в последния момент. Стив я погледна само за миг и по време на яденето не й обърна повече внимание.

Джени не се остави да бъде смутена от този факт. За пръв път от дни насам тя усещаше глад. Напълни чинията си догоре и яде със завиден апетит. Струваше й се, че с помощта на месото и зеленчуците ще може да запълни болезнената празнота дълбоко в себе си.

— Ще дойдеш ли утре вечер у Глория, Чък? — попита Стив.

— Знаеш, че не обичам лудите партита на Глория. Джени и аз ще се забавляваме по друг начин.

— Между гостите ще бъде и един ирландски дресьор на коне. Мислех, че ще ти бъде интересно да размениш няколко думи с този човек.

— Хм, това е нещо друго. Тези ирландски момчета са царе в обяздването. — Чък погледна въпросително към Джени. — Искаш ли да отидем, момиче Джени?

— Защо не? — усмихна се тя. — Знаеш, че за теб съм готова да извърша всякаква щуротия.

Стив повдигна глава и я изгледа неодобрително. Джени му отвърна с усмивка, пълна с открита подигравка.

— Но ако Стив не желае да те придружавам, тогава… — и тя нерешително повдигна рамене.

— Чък е свободен да постъпва така, както му харесва — Стив шумно се закашля и стана.

— Извинете ме, имам още много работа. Лека нощ — с тези думи той изчезна.

Чък се захили.

— Бих искал да знам каква муха е влязла в главата на стария Стив, че се държи тъй раздразнено?

— Твърде голяма, както изглежда — Джени спокойно си наля втора чаша кафе. — Но какво ни засяга това?

 

 

— Готова съм. Добър вечер, господа — Джени се присъедини към Стив и Чък, които вече я очакваха във всекидневната.

Чък, който четеше нещо на канапето, вдигна глава при звука на гласа й. Стив отстъпи от прозореца и се обърна. Очите на Чък възхитено се разшириха, а устните му се закръглиха в едва доловимо подсвирване.

— Уау, Джени, изглеждаш като супер маце! — и веднага се изчерви. — Исках да кажа, като… като принцеса от приказките — поправи се той смутено.

Джени се усмихна развеселена.

— Благодаря, Чък. Както виждам, новата ми рокля ти харесва — тя погледна към Стив, но той отвърна поглед като заловен да върши нещо непозволено.

Чък кимна и тихо каза:

— Ти си чудно хубава тази вечер, Джени. Мога ли да поговоря с теб за малко насаме?

— Ще закъснеем, Чък — нетърпеливо го предупреди Стив.

— Ще трае не повече от минута, Стив.

— Чакам ви в колата. Побързай — той се обърна и излезе.

— Джени, има един… проблем. — Чък нервно въртеше в ръце шапката си. — Хелън току-що ми телефонира. Цялото й семейство е поканено у Глория.

Джени повдигна вежди. Това значи бе имала предвид Глория, когато бе подхвърлила, че Чък няма много-много да размисля дали да дойде или не, когато разбере кого ще срещне там. Тя го потупа по ръката.

— Бъди спокоен, Чък, аз и бездруго имам намерение да сложа край на тази игра. Утре отлитам за Сан Франциско.

— Ох, камък ми падна от сърцето! — Чък облекчено се засмя, но после внезапно осъзна смисъла на думите си. — О, извини ме, моля те, Джени… нямах предвид това, че си отиваш… Аз не исках да кажа това… наистина не исках да…

— Не се притеснявай, Чък, знам какво искаше да кажеш — отвърна тя, смеейки се весело, и разсея неговото смущение.

 

 

Отдалеч се чуваха смехове и приглушена музика. Когато преминаха през празнично украсения със светлинни гирлянди входен портал на ранчото на Глория и влязоха в къщата, посрещна ги тъмнокож млад мъж и им посочи пътя.

— Благодаря, Хуан, знам откъде — Стив пъхна бакшиш в ръката му.

„Тук значи живеела Глория — тук Стив прекарва голяма част от свободното си време.“ Джени любопитно се огледа наоколо. Стаите бяха разкошно обзаведени и не без вкус, както трябваше да признае. И все пак всичко изглеждаше някак претенциозно, претрупано и с прекомерно силно търсен външен ефект за сметка на уюта и функционалността.

— Заповядайте в гостната! — появи се отнякъде Глория и подчертано възторжено прегърна Стив. — Радвам се да те видя, скъпи — тя бегло кимна на Джени и Чък.

— Бъдете добре дошли в моята скромна хижа — добави с меден глас и се усмихна изкуствено.

— Добър вечер, Глория. Благодарим за поканата. — Чък и Джени размениха погледи на тайно взаимно разбирателство.

— Няма защо да ми благодарите, деца. Чувствайте се като у дома си и се забавлявайте според желанията си — тя хвана Стив под ръка — Моля да ме извините, но ме зоват задълженията ми на домакиня. Ще ме придружиш ли, сърце мое? — и без да дочака отговор, тя го повлече със себе си.

— Как безцеремонно се държи със Стив само! Да беше се опитала някоя друга да направи това, щеше горчиво да съжалява! — клатейки неразбиращо глава, Чък ги проследи с поглед. — Ще се смесим ли и ние с навалицата?

— Къде иначе бих имала удобен случай да срещна и поговоря с Хелън? — кимна Джени.

Чък се ухили.

— При това положение аз естествено ще те придружа с най-голямо удоволствие. Хайде! — той й подаде ръка и двамата влязоха в голямата зимна градина, където се бяха събрали по-голямата част от гостите.

— Ще се погрижиш ли да ми донесеш нещо за пиене, Чък, преди да се впуснеш в търсене на твоята Хелън?

— Веднага се връщам! — Чък изчезна в множеството.

Известно време Джени се чувстваше като изгубена в гъста гора. За първи път в живота си беше на истинско голямо парти. Тя се помъчи да прикрие несигурността си, но за нейно огорчение това като че ли не й се удаде напълно. За да не й се наложи да гледа околните право в очите, което би я издало, тя се повдигна на пръсти и се загледа над главите на присъстващите, уж че търсеше някого.

— Съвсем сама?

Джени трепна и изплашено се взря в симпатичния млад мъж, който стоеше усмихнат пред нея.

— Името ми е Байрън Арнолд. Правя фотографии — той я гледаше приятелски.

— Мис Джени Вандийн. Тя гостува в нашето ранчо — чу тя за своя изненада зад гърба си плътния глас на Стив. — Както винаги Байрън омаловажава таланта си. Той не прави просто някакви си там снимки, а е всепризната знаменитост в областта на… да кажем, природоизследователската фотография — микро- и макроснимки на световно ниво.

Джени учудено се извърна и срещна погледа му — един странен поглед, чийто смисъл не можа да изтълкува.

— Това трябва да е много интересна работа — успя да произнесе тя, колкото да каже нещо. Не разбираше защо Стив се усмихва иронично.

— О, да, когато човек обича природата, той никога не може да се насити на многообразните й форми и проявления — отвърна Байрън и внезапно се разбърза да се сбогува.

— Ето една дама, с която непременно трябва да се запознаете, Джени — отнякъде бе изникнала Глория, избутвайки пред себе си Хелън.

— Но ние вече се познаваме. Добър вечер, Хелън — с крайчеца на окото си Джени забеляза как Стив се напрегна. Видимото разочарование на Глория й достави невъобразимо удоволствие.

— Здравейте — Хелън приятелски й се усмихна.

— Надявах се да ви срещна тук, защото бих искала да поговоря с вас — отвърна Джени на усмивката й. — Искате ли да се уединим на някое по-спокойно място?

Хелън кимна.

— Чудесна идея.

— Сигурно ще ни извините за няколко минути — Джени хвана Хелън под ръка и я поведе между групите разговарящи гости към едно съседно помещение.

 

 

— Тук ли сте били? А аз ви търсих навсякъде — Чък несигурно гледаше ту към Хелън, ту към Джени. — Аз… такова… донесох ви нещо за пиене.

— Благодаря, Чък — Хелън взе чашата от ръката му и нежно му се усмихна.

Чък облекчено въздъхна.

— Всичко ли… е ясно? — погледна той въпросително към Джени.

— Всичко е ясно, Чък — тя също му се усмихна и отпи от чашата си една глътка.

— Мога ли да седна при вас? — като появил се от нищото, пред тях отново застана Байрън.

— Моля.

— Джени, извини ни, моля те — Чък влюбено гледаше Хелън. — Ние непременно трябва да поздравим някои хора.

— Но, разбира се, не се задържайте тук заради мен — тя се загледа с любов и мъничко тъга след двамата, които, уловени за ръка, бавно се отдалечаваха. Колко много й се искаше да има приятели като Хелън и Чък — приятели, които я обичаха, които й се доверяваха и на които тя се доверяваше…

— Колко време ще останете още в нашия хубав край?

Джени се изтръгна от мислите си.

— Утре си заминавам.

— Какъв неудачник съм аз! — с театрално отчаяние Байрън си заскуба косите. — Тъкмо се запознавам с едно мило момиче и вече трябва да се сбогувам с него! Направо да полудее човек!

— Просълзихте ме — засмя се Джени. — Разкажете ми за вашата работа, Байрън.

Докато с половин ухо слушаше оживеното му описание на техниката как се правят портрети, тя откри с поглед наблизо Стив, който уж съвсем случайно гледаше към нея.

— Така си и мислех! Естествено ти отново си се присламчил към най-хубавото момиче тази вечер, мой мили Байрън. Стар коцкар такъв! — смеейки се, към тях се присъедини един млад мъж, когото Байрън й представи като Кен Бауън. — За бога, не обръщайте внимание на този клоун, той наистина умее добре да хвърля ласото си, но това е всичко, което може — продължи да остроумничи новодошлият с явното намерение да впечатли Джени.

— Здравейте, Кен, радвам се да се запознаем — тя открито се наслаждаваше на необичайното усещане да бъде ухажвана от двама мъже едновременно.

Малко по-късно в компанията им се включи и трети младеж, който се представи като Курт Оуен — репортер в местния вестник.

Внезапно в кръга се вмъкна Стив.

— Здравейте, момчета. Как върви забавлението?

— Здрасти, Стив, стари приятелю. Какво има?

— Нищо особено, просто исках да се уверя, че нашата гостенка се забавлява добре — в погледа му към Джени блестеше стомана.

— Правим най-доброто, което можем, Стив — усмихнато го увери Байрън. — Знаеш, че на нас може да се разчита.

— Стив, скъпи, къде изчезна? — Глория бързаше към него, прекосявайки цялата зала.

— Ще се видим по-късно — Стив се обърна и с бързи крачки тръгна към Глория.

— Момент! — Джени го догони и го спря, преди да се изравни с нея. — Какво означава това, Стив? Не ти ли се нрави дори минималното удоволствие, което изпитвам при безобидните разговори с тези мили господа?

— Докато сте гостенка в нашето ранчо, мис Вандийн, аз имам грижата да ви предпазвам от хорските подигравки. Вие сте пила, личи ви и хората ви гледат. Съжалявам, ако не го забелязвате.

— Ти просто ревнуваш, Стив — Джени се изсмя високо.

— Вие не се чувате вече какво говорите, Джени — студено и надменно отвърна той, но лицето му се обля в гъста червенина.

Джени млъкна. Внезапно въздухът в помещението й се стори непоносимо задушаващ.

— Върви си и ме остави най-сетне на мира, Стив — промълви тя с отпаднал глас, обърна се и се отправи към вратата.

Вън на терасата я очакваше Байрън.

— Нещо не е наред ли?

— С кола ли сте, Байрън?

Той кимна.

— Имам ужасно главоболие. Бихте ли ме откарали вкъщи.

— Разбира се — Байрън остави чашата си и й подаде ръка.

— Искам само набързо да се сбогувам с Глория и да уведомя моя загрижен домакин, за да не се безпокои напразно за мен — Джени подигравателно разтегли устни.

По пътя си те срещнаха Чък и Хелън.

— Внимавай, Джени, този изпечен ласкател знае много хитри номера — предупреди я шеговито Чък и приятелски потупа Байрън по рамото.

— Не бой се, ще внимавам. Ще се видим утре сутринта, Чък. Самолетът ми излита в десет. Довиждане, Хелън. Ако дойдете в Сан Франциско, непременно ми елате на гости.

— Няма да забравя, бъдете сигурна.

С последна сърдечна усмивка и здраво ръкостискане тя остави влюбената двойка и се отправи да търси Стив и Глория. Скоро ги откри в центъра на една оживено разговаряща група гости.

Джени пристъпи към Глория.

— Извинете ме, Глория, искам още веднъж да ви благодаря за гостоприемството и едновременно с това да се сбогувам. Беше много хубаво парти. Байрън ще ме откара вкъщи.

Стив въпросително повдигна вежди.

— Байрън? Мисля, че като домакин аз съм задължен…

— Защо наистина Байрън да не откара набързо мис Джени вкъщи, скъпи? — нетърпеливо го прекъсна Глория.

— Разбира се. Освен това дори насън не би ми хрумнало да отвлека, макар за малко Стив от вашия празник, Глория — в същия дух на лицемерна вежливост й отвърна Джени. — Довиждане и лека нощ.

— Бай, Глория. Ще се видим след малко — и Байрън поведе Джени към вратата.

Отвън той спря и шумно издиша.

— Ама че сте и вие! Не познавам много хора, които безнаказано могат да си позволят такова поведение спрямо Стив.

— Не бих се заклела, че „безнаказано“ е точната дума — по-скоро обратното…

— Хм… Винаги съм мислил, че момичетата са луди по Стив.

— Сега улучихте — „лудост“ е най-подходящата дума — кимна разгневена Джени.

Байрън я изгледа с любопитство, но не каза нищо повече.

По време на пътуването в непрогледната нощна тъмнина ги застигна пороен дъжд. Байрън мълчаливо се взираше за пътя. Джени се вслушваше в равномерното свистене на чистачките и се отдаде на мислите си. Трябваше ли да се възползва от случая и да насърчи Байрън към евентуални опити за интимна близост? Щеше ли едно ново приключение с друг мъж да я освободи от невидимите окови на оная вездесъща нощ, благодарение на която Стив все още властваше над нея? И дали Байрън щеше да угаси огнения копнеж, с който той я бе белязал?

Тя зиморничаво сви рамене. Не, това решително не беше верният път.

— Джени? Всичко в ред ли е?

— Внезапно ми стана много студено — гласът й трепереше.

— Да включа ли отоплението?

— Ах, не, Байрън, няма смисъл. Вече пристигаме — тя се облегна назад и затвори очи.

Светлините на фаровете се плъзнаха по белите стени на къщата. Байрън натисна спирачката и спря колата точно пред входната врата.

— Благодаря, Байрън. Беше хубава вечер — Джени се поколеба за миг, после се приведе към него и го целуна по устата. — С удоволствие ще си спомням за вас.

— Аз също, Джени — каза той с предрезгавял глас.

— Лека нощ. Не излизайте. Ще притичам набързо, близо е. В този проливен дъжд само ще се измокрите до кости.

— Глупости! — Байрън скочи от колата, заобиколи откъм нейната страна, отвори вратата, вдигна Джени от седалката и на ръце я отнесе под навеса на верандата. — Така… — той я пусна да стъпи на мраморната настилка. — Е, лека нощ, Джени. Останете със здраве!

Джени гледаше след отдалечаващата се кола, докато светлините й се стопиха в тъмнината. След това бавно тръгна към своята стая.

— Е, беше ли хубаво с Байрън?

Джени отскочи назад.

Стив излезе от сянката и й прегради пътя.

— Бързичкото чукане в кола не е съвсем за изхвърляне. Не мога да отрека, че си има своите предимства — едно пламенно, неангажиращо удоволствие, а след това — „гуд бай завинаги“.

— Свалям ти шапка! — и с презрителна усмивка той й направи път.

На Джени не й достигаше въздух. Тя боязливо се промъкна покрай Стив, провря се в спалнята си, издърпа стъклената врата и я залости отвътре. Вече знаеше, че и тази нощ дълго няма да може да заспи…

 

 

— Моля те, тръгвай си вече, Чък. Мразя сбогуванията, които се проточват до последната секунда. Всеки миг е болезнено мъчение, всяка дума е болка и от това раздялата става още по-тежка.

Чък остави оскъдния багаж на Джени на пода в залата за изпращачи, пристъпи и я прегърна.

— Е, всичко хубаво, момиче Джени. Съжалявам, че… не стана точно така, както си го бях представял…

Джени се притисна към него.

— Желая ви с Хелън от сърце всичко най-хубаво, което си пожелаете — тя се усмихваше, а в очите й проблясваха сълзи. — Поздрави от мен Луиз, Уили и Пит и още веднъж им благодари от мое име.

— Ще го направя, Джени, ще го направя. И непременно ми пиши как се чувстваш и какво правиш в големия град.

— Обещавам. А сега си тръгвай! — тя се отдели от него и взе багажа си. — Сбогом, Чък.

— Сбогом, момичето ми.