Линда Уърд
Нанси (9)

IX

В мислите си Нанси бе при него. Изживяваше още веднъж прекрасните мигове, прекарани заедно. В това настроение я завари мистър Хънтър, когато тя бързо отпрати с момчето, обслужващо асансьора, към стая 109. Малко преди час Джак бе дал същата стая на една дама от Охайо. Тя тъкмо си отдъхваше във ваната, когато влезе мистър Хънтър. Скандалът беше неизбежен.

— Хотел „Рай“ дължи доброто си име на перфектното обслужване, мис Гулд! — Раш беснееше. — Наистина не разбирам как може да допуснете подобна грешка. Не погледнахте ли в списъка с резервациите.

— Много съжалявам, сър.

Извиняваше се вече за кой ли път, но резултатът беше същият. Шефът продължаваше да я мъмри все по-остро и назидателно.

Докога трябваше да стои тук и да търпи този идиот?

— Предупреждавам ви най-официално за последен път — продължи той сърдито. — При следващата небрежност от ваша страна ще трябва да се сбогуваме, мис Гулд.

Най-накрая се поуспокои и положи бащински малката си ръка на рамото й.

— Измъчва ли ви нещо?

— Не, сър. Просто не се чувствам добре. Непрекъснато ме боли глава — излъга го хладнокръвно тя.

— Аз съвсем не съм чудовище. Освобождавам ви днес от работа. Починете си добре! И утре ще дойдете бодра на работа. Съгласна ли сте?

— Много ви благодаря, мистър Раш! — промълви Нанси.

Не знаеше дали да се радва. Не отказа, въпреки че се страхуваше да остане насаме с мъката си. И когато Раш я изпрати до вратата, всичко й стана съвсем безразлично. Дори екскурзията до Европа не я интересуваше вече. Животът й се стори напълно безсмислен. Да продължава без Дейвид? Каква нерадостна перспектива!

Върна се на рецепцията. Джак се ухили нагло.

— Понякога трябва да мислиш с хубавата си главица — подхвърли й подигравателно.

Нанси не отговори.

— Днес имам свободен ден — каза малко по-късно. — Следобед ще ме замести Фил.

Без дори да го удостои с поглед, тя напусна администрацията и се запъти към стаята си. Денят беше чудесен. Подухваше лек бриз, който правеше жегата поносима.

Но дори и прекрасното време не можеше да я развесели. Движеше се като насън. През цялото време потискаше сълзите си, но сега изведнъж скритата болка изби. Тя се разхълца и за първи път усети колко ужасно се чувства. Мисълта, че ще живее без любовта му, й причиняваше безкрайна мъка.

Все някога болката ще отмине, но дотогава щеше силно да страда. Знаеше това. Липсваше й не просто, защото бе спала с него, а защото дълбоко го обичаше. Най-после си призна.

„Нека да ми бъде за урок — укоряваше се тя — Друг път да бъда по-сдържана и предпазлива, за да не изживея още веднъж подобно падение.“

Но никак не й бе лесно. Нанси бе силно чувствителна натура и това, което мислеше, тя изразяваше с думи, жестове, с цялото си държание.

След около половин час се почувства по-добре и реши да се разходи до центъра. Искаше да си купи нещо за успокоение. Може би един луксозен бански костюм или просто някоя дреболия, от която съвсем не се нуждаеше.

Малко по-късно тя пробваше вече един от прекрасните бански, последна дума на модата. Дори простоватата на вид продавачка не можа да скрие възхищението си и възкликна:

— Стои ви чудесно! Тъкмо за вас!

Върна се в хотела. Изпробва още веднъж в стаята си фино изрязания бански, който сигурно щеше да привлича много мъжки погледи.

„Може би твърде скоро ще срещна друг мъж — си помисли в изблик на упорство — и бързо ще забравя Дейвид“. Не си вярваше особено. Без да мисли повече, навлече набързо лека плажна рокля, грабна под мишница едно списание и някаква книга и излезе.

Намери закътано място, далеч от шумната глъчка намаза се с крем против изгаряне и се опита да поспи. Но напразно. Дейвид непрекъснато изникваше в съзнанието й колкото и да се мъчеше да го прогони.

 

 

— Здравейте, Нанси!

Момичето рязко се изправи и замига срещу мъжа, който я бе заговорил. Нима се бе върнал, за да… Но не, гласът бе един тон по-нисък, а и фигурата пред нея — не толкова едра и мускулеста като на Дейвид.

— Здравейте, Стийв — отвърна на поздрава му. Сърцето и тупаше силно. Но в същия момент изпита и разочарование.

— Мога ли да седна до вас?

— Но разбира се. Защо не. Плажът не е само за мен.

— Не сте очарована от присъствието ми.

— Ах, Стийв — възкликна и погледна елегантните си ръце. — Не ви се сърдя. Дейвид ме измами и вие нищо не можете да поправите. Чувствам се страшно огорчена — добави с обезоръжаваща прямота. — Без да сте виновен, и вие ще отнесете малко от яда ми.

Стийв се засмя.

— Ще изтърпя каквото ми се полага. Но защо все пак не поговорите с Дейв? Ужасно, ще се зарадва.

Тя поклати отривисто глава.

— Между нас се разруши нещо много съществено, което не може да се възстанови — въздъхна тихо. — Не искам да го виждам повече.

Стийв прехапа долната си устна. Трябваше да намери подходящите думи, за да я убеди най-после. Обеща на брат си да направи всичко възможно.

— Дайте му последен шанс! Няма да съжалявате.

— Казах ви каквото мисля. Ако още от самото начало ми бе разкрил истината, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. Сега любовта ни е изградена върху лъжа.

— Искате ли да чуете моето становище — попита той.

— Но моля!

— Мисля, че сте се хванала сляпо за вашето мнение и не искате да знаете нищо друго. Истинската любов допуска толерантност. Дайте му възможност да се извини поне за грешката!

— Нека не се опитва да ме заблуждава повече!

— Не сте права, Нанси — продължи окуражено Стийв. — Чувства като неговите съвсем не изчезват за един ден.

— Чувства! — Нанси махна пренебрежително с ръка. — Днес жените са свободни и самостоятелни. Какво лошо има, ако и ние от време на време си позволяваме някоя малка авантюра? Господарите на света са го превърнали само в своя привилегия.

— Не мисля, че сте способна на такова нещо. Нека не се лъжем! Вие усещате любовта в сърцето си, а не в леглото. За вас тя съвсем не е креватна история.

— Откъде сте толкова сигурен? Вие изобщо не ме познавате.

— Дейвид ми разказа много неща за вас. И трябва да призная, станахте ми още по-симпатична.

— Съжалявам, Стийв. Не съм готова за такъв разговор.

— Това последната ви дума ли е?

— Да. Последната — устните й потрепнаха едва забележимо.

— Наистина жалко! — Стийв искрено се разочарова.

— Дейвид с лека ръка напусна работата, която точкова трудно му издействах — подхвърли Нанси. — Неприятно ми е, защото се застъпих за него. Но откъде можех да зная, че изобщо няма нужда да се изхранва с труда си?!

— Не се измъчвайте излишно. Няма да ви се отрази добре!

Стийв реши, че е време да смени тактиката. По този начин нищо нямаше да постигне. Погледна към морето и каза:

— Дейвид е там.

— Там? — повтори изненадано тя.

— На малката моторна яхта „Александра“. Виждате ли Нанси.

Вдигна ръка до челото и се взря в далечината.

— Хубава лодка — призна тя. — Ваша ли е?

— Наехме я за няколко дена. Утре ще я връщаме. Крайно време е да си ходя. Компанията не може да си позволи отсъствието и на двамата едновременно. Единият винаги трябва да е на разположение за важни решения. И докато Дейвид го няма, на мен се пада това задължение.

— Защо не го вземете със себе си?

— Защото не иска. Той винаги е имал собствено мнение. Предложих му, иска да е близо до вас. Затова от утре ще наеме стая в „Рай“.

— Моля? — не й достигна въздух. — Това е вече прекалено!

— Защо? — Стийв се засмя. — Забранено ли е?

— Само да посмее да се приближи! — извика възмутено Нанси.

Пулсът й се ускори. Трябвате ли при тези обстоятелства да остане на работа?

— Не искам повече да ви преча, но мога ли преди да си отида, да ви поканя на обяд?

— Само при едно условие.

— И какво е то?

— Да не споменавате нито дума на Дейвид.

— Приемам. До утре на обед. Самолетът ми излита чак в 19 часа.

Нанси кимна в знак на съгласие и му подаде колебливо ръка.

— Много сте мил! — констатира тя. — Макар че сте брат на Дейвид.