Линда Уърд
Нанси (5)

V

— Здравей, Стийв!

— Малкият! — възкликна радостно брат му. Веднага го позна по гласа. — Как си?

— Добре. Все още не съм умрял от глад или от жажда. И никой не ме е нападнал.

— Моите поздравления! Тогава как да разбирам обаждането ти? Или си се вразумил?

— Вразумил ли? — Дейвид се подсмихна. — Ех, няма да се откажеш от методите си на възпитание.

— Все някой трябва да помисли и за теб. Крайно време е да станеш порядъчен. След смъртта на татко на мен се падна тази задача. Кога се връщаш?

— Изобщо не ме чакай! Поне засега. Остава в сила уговорката ни. Но защо не ми дойдеш на гости?

— Трябва ли и аз да се изтегна до теб на плажа и да ти топля краката? Безкрайно благодаря, но нямам интерес!

— Не е необходимо да го правиш — утеши го малкият брат. — От няколко дена работя като плажен келнер в хотел „Рай“, Маями Бийч. Вчера дори ме пуснаха на бара. Един от колегите отсъстваше. Не съм предполагал, че може да се печели толкова добре.

— Какво говориш? Дейвид Клинтън — плажен келнер?

— И още как! Напредвам в професията! Доставя ми истинско удоволствие. Ако щеш вярвай! Но сигурно, защото е временно. Запозна се между другото с едно прекрасно момиче. Казва се Нанси.

— Да не би да си влюбен?

— Безумно. В момента се сгъстиха облаците над мен, но се надявам, че скоро ще се разпръснат.

— И затова ли съм ти нужен?

— Донякъде и затова. Тук има много мили хора. Не вярваш ли? Ела и ще се убедиш. Иска ми се да се видим, братле. С Нанси все ще се оправим. Не може вечно да ми се сърди.

— Почакай! Ще погледна календара. Хм. Добре. Мога да излетя най-рано в петък на обед. По дяволите! Не става! Вертер ще лети утре със самолета ни до Бахамските острови. Сдобри се с жена си и не желая да се изпречвам на пътя на щастието му. Може би следващия уикенд.

— Стийв, пътувай, моля те, с някоя туристическа авиолиния!

— Добре, след като държиш толкова много. Ще ми резервираш ли стая в твоя хотел? Между другото, как се казваше?

Дейвид се закашля.

— Слушай, не намирам идеята ти за уместна. Нанси нищо не знае. Не бива да се появяваш тук като богатия брат. Хрумна ми нещо друго. Ще ангажирам на пристанището моторна лодка с кабина. Там ще нощуваш.

— Странни неща се въртят из главата ти. Трябва ли да изпокъсам дрехите си, за да бия още по-малко на очи? — Стийв явно нищо не разбираше.

— Не. Ела съвсем нормално. С дънки и тениска.

— Намери тогава хубава лодка, братле! Това ще бъде моето условие. Гледай да е комфортна!

— Дадено, Стийв. Тогава до петък!

— Ще ме посрещнеш ли на летището?

— Не мога да ти обещая. По всяка вероятност ще съм на работа. По-добре вземи такси!

Стийв Клинтън учудено постави слушалката на мястото й. Седеше съвсем объркан зад огромното бюро и не знаеше какво да мисли. Постоя известно време така и извика секретарката по апарата.

— Да, Стийв?

— Запазете ми билет за полет до Маями Бийч! За петък следобед. Връщането не уточнявайте!

Мириам си записа.

— Трябва да ви напомня за официалния прием на мистър Джонсън тази вечер.

— Ах, да. Без малко да забравя!

Стийв направи недоволна гримаса. Само мъжка компания. Наистина, винаги имаше превъзходни неща за ядене и пиене, но съвсем без дами не вървеше. Обикновено срещите бяха скучни или разговорът се преместваше върху политика и всички се изпокарваха.

— Откажете, Мириам! — тази мисъл му хрумна спонтанно. — Кажете, че съм болен!

— Както обичате, сър! — Мириам се засмя съучастнически, но шефът вече бе потънал в папките си с данни. Техническите описания привличаха много повече вниманието му, отколкото пропорционалните форми на Мириам.

 

 

Дейвид се приближи към Катлийн, която удобно се бе разположила близо до басейна. Очите й бяха закрити от големи слънчеви очила. Няколко списания лежаха до нея върху бамбуковата масичка.

— Стийв ще дойде — съобщи Дейвид.

Мис Паркър се изправи бързо.

— Наистина ли? Как успя? О, скъпи, обичам те!

— Полудя ли? Говори по-тихо! Ако те чуе Нанси, съвсем ще ми се разсърди.

— Много съжалявам, че ви обезпокоих снощи. Бях сръбнала малко повече — Катлийн се хвана за главата. — Още не съм се оправила.

— Почини си! И ми обещай, че повече няма да вършиш подобни глупости!

— Обещавам!

Тя импулсивно обхвана с ръце шията му. Прекалената й нежност никак не му допадаше, но този път Нанси бе на рецепцията и нямаше да ги види.

— Ще ми направиш услуга, ако въздържаш малко ласките си — добави Дейвид намусено — Нанси е прекалено ревнива. Не искам да й причинявам болка! Разбираш ли ме?

— Да! — Катлийн се изтегна доволно върху широката кушетка и продължи. — Не мога да повярвам, че ще видя отново Стийв!

— Бъди реалистка, мила — предупреди я Дейвид. — Достатъчно добре го познаваш. Той също лесно не отстъпва.

— Но когато отново ме види, няма къде да отиде. Твърдо съм убедена, че ще се върне при мен.

— Искрено ви го пожелавам. Но сега трябва да вървя. Ще се видим по-късно.

Той обиколи шезлонгите. В ранния следобед гостите предпочитаха плодови сокове и безалкохолни напитки. Само лейди Астор с гримаса на досада поръча както обикновено шампанско.

Без малко да се сблъска с Джак. Дейвид успя навреме да отстъпи, но подносът с отсервираните чаши падна на земята. Шумът на счупено стъкло привлече вниманието на повечето гости и те отправиха любопитни погледи към мястото на произшествието. Случилото се бе достатъчен повод за злоради усмивки.

— Много си разсеян, Дейвид — каза подигравателно Джак. — Случва се, когато човек се заглежда по дамите.

— Защо? Завиждате ли ми, Джак?

След това се зае грижливо да събира парчетата стъкло от земята. Повечето гости се разхождаха боси по облицования с плочки под. В никакъв случай не биваше някой да се нарани.

Джак го изгледа злобно, но нищо не отвърна. Като шеф на рецепцията трябваше да пази авторитета си. В себе си обаче твърдо реши да не остане длъжен на този нахалник. При удобен случай веднага щеше да се оплаче от него на Раш. Дотогава имаше достатъчно време да събере черни точки.

Убеден в успеха си отиде при Нанси, която тъкмо осъществяваше връзка с Париж.

— Доведе ни под покрива един ужасно невъзпитан нахалник! — започна той уж между другото и запрелиства с престорен интерес регистрационните формуляри.

— Кого имаш предвид?

— Новоназначеният келнер. Изглежда много му допада ролята на петел. Само да не си въобразява, че всички жени са чакали единствено него! Мис Паркър, да, точно тя, изглежда, е лапнала въдицата. Но Астор и днес не го удостои с внимание. Не е достатъчно да имаш само големи мускули и блестящи зъби.

Джак се протегна, за да си придаде по-голяма важност, но при неговите метър шейсет и три бе съвсем безсмислено. Нанси стърчеше над него с десет сантиметра.

— Не му завиждай — предизвика го тя, без дори да подозира, че Дейвид преди малко му бе казал същото.

— Какво имаш предвид? — наежи се той. — Този дивак може да прави каквото си иска, но мисля, че отива твърде далеч. Осмелява се да опипва мис Паркър на басейна! В края на краищата е назначен като келнер, а не като прелъстител на жени. Изглежда не прави разлика между двете. Съчетава приятното с полезното. Е да, защо да си губи времето?

— Опипвал е мис Паркър? — Нанси пребледня, но в яда си колегата й не може да забележи.

— И още как! — започна да доукрасява видяното той. — Целувка, достойна за екрана! Ръката му се плъзна по гърдите й. И всички естествено зяпнаха учудени.

— Ще ме заместиш ли за две минути? Трябва да отида до тоалетната.

— Но не за дълго, Нанси! В последно време ми се струва, че не се отнасяш достатъчно сериозно към работата си. Това има ли нещо общо с Дейвид? Изглежда никоя жена не може да му устои. Ще ми се да знам само защо.

Нанси побърза да излезе навън през задната врата. Имаше нужда от глътка свеж въздух. Дали пък Джак злонамерено й разказва подобни истории? Внезапно сълзи потекоха по бузите й. Какво смути щастието им така изведнъж?

Много бързо му се отдаде. Майка й постоянно й повтаряше, че единствената добродетел на младото момиче е въздържанието пред всеки мъж. Чувствата трябваше да се прикриват. А страстите разваляха характера.

Тя избърса сълзите си. Крайно време бе да се връща на рецепцията. Не искаше да си навлича неприятности. В никакъв случай нямаше желание да губи работата си.

Ако Дейвид наистина бе такъв измамник, трябваше бързо да го забрави и да насочи мислите си към заплануваното пътуване. В края на краищата какво толкова се е случило? Плановете й не бяха пропаднали. Бе преживяла една прекрасна нощ. Щеше да я помни цял живот. Но няколко часа, прекарани заедно в леглото, не даваха основание за по-нататъшен съвместен живот. В отношенията им трябваше да има доверие и вярност. Да, за нея те бяха изключително важни. И ако Дейвид не можеше да разбере това, те никога нямаше да си паснат. Добре че недоразуменията възникнаха сега, в началото, защото раздялата по-късно щеше да е още по-тежка.

Но въпреки добрите си намерения не можа да се успокои и целия предобед бе разсеяна. Даде дори една стая два пъти — нещо непростимо според Джак. Естествено тя се извини лично на господата и се погрижи да им предложи достойна замяна. Въпреки това колегата й през целия ден не престана да я иронизира. Накрая почти я разплака.

Работният й ден приключи в шест часа. Все още беше горещо. Нанси реши да се разходи по плажа. Може би морето щеше да я развлече.

Плува дълго. Най-накрая изтощена се просна на хавлията. Коремът й къркореше и й напомни, че цял ден не бе слагала нищо в него.

Изведнъж усети върху бузите си две ръце.

— Здравей, скъпа! — чу топлия глас на Дейвид. Сърцето й лудо заби. Когато отвори очи, видя лицето му надвесено над нея.

— Остави ме! — сряза го хладно.

— Не ми се вярва да го мислиш наистина! — обърна се той към нея с лека подигравателна усмивка. — Виж колко са ти настръхнали зърната. Чакат само някой да ги докосне.

Тя се изправи ядосано и кръстоса ръце върху гърдите си.

— Мразя да ми се натрапват случайни минувачи! Ясно ли ти е?

Сега пък той се изплаши.

— Сериозно ли говориш? Още ли не ти е минало? Как може толкова дълго да ми се сърдиш?

— Не ти се сърдя. Просто имам друг идеал за мъжа, когото търся. А ти изобщо не се побираш в представите ми. Това е всичко.

— Кажи ми най-после какво те тревожи! Катлийн наистина е моя добра позната. Но никога не съм изпитвал нещо повече към нея. Не е мой тип.

— А защо разиграваш на басейна любовни сцени пред очите на всички?

— Катлийн понякога е прекалено невъздържана. Но го прави без всякаква умисъл. За нея съм просто добър приятел. Кълна ти се. Попитай я! Дори ще я пратя при теб, ако държиш на това.

— Държа само да ме оставиш на мира. Ще ти бъда безкрайно благодарна.

— Но последната дума между нас още не е изречена! — той бързо се наведе над нея и си открадна една целувка.

Нанси настръхна. Малко остана да го прегърна, да се притисне и жадно да впие устни в неговите. Но веднага си спомни какво й бе казал Джак. Не, не трябваше да става смешна. Не искаше да бъде една от всичките. И ако не може да е само с нея, по-добре да го няма! Мъже като него се намираха под път и над път.

Когато отвори очи, Дейвид го нямаше. Нанси се извъртя по корем, повдигна глава и го потърси с поглед. Но той бе изчезнал.

След четвърт час тя събра багажа си и се запъти към стаята. Бе решила да се заключи. Но добре знаеше, че няма да го направи.

 

 

Нанси прекара ужасна нощ. Непрекъснато се събуждаше и се ослушваше. Но никой не почука на вратата, никой не прошепна името й. Какво нещастие! Само като си спомнеше за Катлийн, мъка и болка пронизваха сърцето й. Спа не повече от три часа.

На другия ден започна работа в лошо настроение. Джак сърдито отвърна на поздрава й. Но когато един от гостите се приближи да остави ключа, веднага изкриви лицето си в любезна усмивка.

После се извърна почти отвратена. Към клиентите винаги трябваше да бъде учтива независимо в какво настроение беше. Това всъщност бе единственият недостатък на тази работа.

— Три предварителни резервации! — каза няколко секунди по-късно Джак и се сбогува.

— Всичко хубаво — отвърна Нанси.

Днес колегата й имаше свободен ден. Тя си пожела тълпи от гости, за да се отвлече от мислите си. Но се съмняваше, че ще успее. Бе изцяло завладяна от любовта си към Дейвид. А това усложняваше живота й.

Имаше достатъчно работа. Телефонът не преставаше да звъни. И накрая трябваше със съжаление да съобщава, че всички стаи са заети.

Тъкмо си записваше, че лейди Астор не желае да приема през целия следобед никакви телефони обаждания, когато някой се покашля.

Нанси повдигна глава и се стъписа. Дейвид! И все пак не бе Дейвид! Очите, устата, широката усмивка бяха същите, но изражението принадлежеше на по-зрял мъж.

— Извинете — с мъка успя да откъсне очи от него, — но вие много приличате на един мой познат…

Стийв Клинтън се засмя.

— Сигурно имате предвид малкото ми братче Дейвид. Разбрах, че работи тук и помолих шефа си за отпуск. Домъчня ми за този хлапак!

Стийв се надяваше, че е подходящо облечен за случая. Точно както желаеше Дейвид. Носеше дънки, памучна блуза с поло яка и обикновена жилетка, която си купи набързо от един магазин, понеже всичките му жакети бяха по последна мода, доставени от първокласни магазини. Малка слабост, заради която брат му често му се присмиваше.

— Вие сте брат на Дейвид? — повтори администраторката, все още развълнувана. — Много си приличате. Сякаш сте близнаци.

— Да, и други хора го казват — потвърди Стийв. — И сигурно има нещо вярно. Въпреки че по характер сме съвсем различни. Знаете ли, Дейвид води разпуснат живот. А аз се радвам, че имам постоянна работа.

„Ех, да можеше и той да се похвали със същото! — помисли си Нанси. Но веднага се поправи — Какво ме засяга това? Вече нямаме нищо общо“.

— Брат ми ми разказа за вас. Трябва да призная, че не е преувеличил.

Последва одобрителен поглед от негова страна, изпълнен с истинско възхищение.

— О, Дейвид и аз… знаете ли, не си подхождаме чак толкова.

Нанси замълча. Телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката. От стая 43 искаха за закуска калифорнийско бяло вино с черен хайвер. Равнодушно предаде поръчката на рум сервиз.

— Брат ви е на басейна или на плажа.

— Изглежда му се сърдите?

— Откъде знаете?

— Дейвид спомена нещо такова по телефона. Но се надяваше, че скоро всичко ще се оправи.

Момичето се опита да прикрие вълнението си, усмихна се хладно, но си даде сметка, че преиграва.

— Верността за мен е неотменна част от любовта — изрече най-накрая тихо.

— Желаете ли да поговорите с мен за проблема си? — попита я Стийв.

Гласът му бе толкова топъл! Нанси отдавна жадуваше да сподели с някого болката си и да се освободи от нея. И защо този някой да не е Стийв? Нехранимайкото сигурно ще предпочете да остане с мис Паркър.

— Сега съм на работа — обясни тя.

— Предполагам, че все някога свършва.

— В седем. След това съм свободна.

— Чудесно! Ще ви взема оттук. Съгласна ли сте да хапнем някъде заедно?

Стийв погледна часовника си. Нанси също. Веднага позна марката и немалко се учуди. Откъде притежава този скъп модел?

— Ще се видим по-късно, мис…, не е ли по-добре да ви наричам просто Нанси?

— Да, разбира се.

— Между другото, казвам се Стийв. А сега ми се иска да видя колко сръчно си върши работата малкият.

Момичето го проследи с поглед, все още доста объркана. По-големият брат също изглеждаше добре. На ръст бе няколко сантиметра по-нисък от Дейвид. Но явно отдаваше много по-голямо значение на порядъчния живот. Поне с такова впечатление остана.

А тя бе почти готова да се примири с начина на живот на Дейвид. Сериозно се бе замислила върху тази възможност. Но флиртовете му нямаше да понася! Само като си представи какво можеше да се случи между него и мис Паркър, очите й се насълзиха, а сърцето й се сви от болка.

Напрегнато очакваше срещата със Стийв. Може би щеше да научи нещо повече за Дейвид. Преди всичко й се искаше да разбере причината за неговото поведение. Сигурно е черната овца в семейството. Вероятно родителите бяха възпитавали еднакво двамата си сина в добродетелност и порядъчност, но с малкия не са имали успех.

Неизвестността я терзаеше. Размишленията й не даваха никакъв резултат. Много по-разумно бе да се концентрира върху работата си. Вече два пъти бе разменила ключове. Според Джак нещо непростимо за администратор в такъв реномиран хотел. Цяло щастие, че днес го няма.

Когато смяната й изтече, тя забърза към стаята си да вземе душ и да си облече нещо леко, но не и предизвикателно. Защо пък не?

Помисли малко и избра зелена, плътно прилепнала рокля от мек прозрачен плат с дълбоко изрязан гръб.

 

 

За нейна изненада Стийв не я заведе в обикновен локал, а предпочете луксозен италиански ресторант. И както установи по-късно, той коренно се различаваше от повечето подобни заведения, където предлагаха предимно пици и спагети. Тук кухнята разполагаше с много по-богато меню.

Големият Клинтън бе облечен със същия жакет от тази сутрин, но с модерни карирани панталони и добре подбрана цветна риза, която много му подхождаше. Дори само по начина, по който се носеше, личеше, че отдава много по-голямо значение на външния си вид.

Но тя не искаше да бъде несправедлива. Знаеше, че не бива да залага толкова на външния блясък, а да оценява човека по неговите достойнства. Въпреки това си призна, че й е приятно да бъде с добре облечен мъж.

— Какво ще кажете за супа от миди? — запита я, след като разгледа внимателно менюто.

Тя го погледна смутено. Дано само да не е забелязал, че през цялото време го наблюдава!

— Защо не? — отвърна, без да се замисли.

— За второ предлагам салата по фламандски и токачка в марсала^[1]. А към всичко това няма да е зле да добавим бутилка калифорнийско бяло вино.

Каза го мило, но същевременно толкова настоятелно, че не търпеше никакви възражения.

 

 

Докато отпиваха от кампарито, Нанси зададе най-после въпроса, който през цялото време не й даваше мира.

— Какво работите, Стийв?

Клинтън не мисли дълго.

— Работя като представител на фирма, занимаваща се с обработка на информация.

— Сигурно е много интересно — предположи събеседничката му и разклати леда в чашата си.

Значи от Стийв е станало нещо. Имаше прилична професия и получаваше всеки месец твърда заплата. От друга страна, обаче бе вързан с работата си, а Дейвид бе свободен. Кое ли е за предпочитане? Тя самата не знаеше.

— Доволен съм. Не мога да се оплача.

Стийв се зарадва, че точно в този момент донесоха предястието. Приготовленията отклониха разговора.

— Хм, вкусно — забеляза Нанси, след като опита супата. — Откъде знаете, че тук готвят толкова добре?

— Преди няколко години бях на почивка в Маями Бийч. Случи ми се да отседна тук. За щастие готвачът е същият. Осведомих се предварително. Казва се Прима и е родом от Амалфи. Прекрасно място. Знаете ли го?

Нанси кимна утвърдително. Очите й леко блестяха от алкохола.

— А пък аз възнамерявам да посетя Европа.

— Тогава в никакъв случай не трябва да пропускате Италия. Имам чудесни спомени оттам.

— Дейвид с вас ли беше?

Стийв се засмя.

— Не. Хлапето има други интереси.

— Да. Установих го вече — отбеляза замислено Нанси. — От друга страна, намирам за забележителен начина на живот, който води. Безгрижен и лекомислен.

— Може би още не е пораснал. Първо трябва да понатрупа опит. Аз лично отдавна се отказах да му давам тон в живота. И без това не ме слуша — Стийв замълча и я погледна право в очите. — Защо се скарахте, Нанси? Има ли нещо общо с плановете ви за бъдещето?

— Всъщност не. Аз също не искам да му бъда настойник. Запознахме се на плажа, където беше прекарал нощта. Веднага се влюбих. И с него се случи същото. Но по-късно ми даде да разбера, че не съм единствената. Страшно ме заболя.

— Разбирам те напълно, Нанси. На твоя страна съм.

— Благодаря, Стийв! Радвам се, че има с кого да споделя мъката си. Донякъде и аз съм си виновна. Много бързо ми завъртя главата. Дейвид умее да бъде много нежен. Жените непрестанно му налитат. Поне така изглежда.

— Забележително! — учуди се истински Стийв — той не беше такова момче! Винаги е бил любезен, особено към жените, но никога не е прекалявал. Не смятам това за недостатък.

— Повече от любезен е — промълви тихо Нанси. — Съвсем категорично двамата имат интимна връзка. А вие, Стийв, как ще реагирате, ако партньорката ви целуне друг?

— Ще изпитам ревност. И то прекалено силна.

— Виждате ли? И аз така реагирах. Дейвид обаче се държи така, сякаш аз съм виновна. Не мога да си затворя очите. Затова и се скарахме.

— Трябва още веднъж да разговаряте с него. Дайте му шанс! Искрено ви моля… като негов по-голям брат.

— Ще си помисля. Може и да изпълня желанието ви. Но само защото ми харесвате, Стийв!

— Благодаря, Нанси! — той постави ръка върху нейната и леко я стисна. — Ще бъде много жалко, ако не се сдобрите. Чудесна двойка сте. Звучи изтъркано, но е така. Освен това мисля, че вие сте жената, която търси брат ми. Наистина. Може да ви прозвучи дръзко, но двамата заедно сте наслада за окото.

Нанси се изчерви.

— Благодаря, Стийв — отвърна с тъжна усмивка. — Но трябва да ви призная, че съм непоправима романтичка. Ако беше ме помолил да живея като него, сигурно щях да се съглася. Всичко щях да зарежа. Дори екскурзията до Европа.

— Толкова ли го обичате?

— Да. Поне така си мисля. Жалко, че нещата се развиха по този начин! Съвсем не в моя полза.

Стийв се загледа замислено в чинията си. Наистина искаше да им помогне. Но не знаеше как. Те сами трябваше да извървят пътя към щастието си.

Погледна скришом към часовника си. Дейвид знаеше, че вечерят заедно в ресторанта. Крайно време беше да се появи. Бяха се уговорили предварително.

— Много сте ми симпатична — забеляза той. — Харесва ми откровеността ви.