Линда Уърд
Нанси (2)

II

— Тук е отбелязано, че срокът за напускане на работа преди края на полугодието е две седмици, мис Гулд. Сама разбирате, че за толкова кратко време не мога да намеря подходяща заместничка.

Мистър Раш запали къса дебела пура. Още в самото начало тактически прекъсна разговора. Изчакваше.

— Бих предложил вместо две — четири седмици.

Нанси ставаше все по-неспокойна. Искаше да спази обещанието си към чаровния чудак от плажа. Възнамеряваше да вземе пакет със закуски от кухнята — няколко яйца, студено пилешко месо, шунка, желирана сьомга и кашкавал. Щеше да му стигне за цял ден.

Странно, но не създаваше впечатление на недохранен. Беше дори прекалено елегантен и мускулест. Във всеки случай човек, измъчван от глад, едва ли би изглеждал така.

— Правя предложението и за ваше добро. Хотелът също се задължава да спазва този срок.

Нанси гледаше управителя недоумяващо.

— Съгласна съм — изрече бързо тя.

Той й подаде златна писалка. Перото задраска по хартията. Не бе свикнала да пише с мастило. Подписът й се стори малко разкривен и размазан.

— Искам да ви призная също, че съм много доволен от вашата работа, Нанси. Мога ли да ви предложа чаша шампанско?

Тя се усмихна любезно.

— Не, благодаря, сър. На работа съм. Почивката ми е само един час. Знаете, че не мога да пия сега — тя му подаде листа. — Точка седма от договора. Действия, противоречащи на правилника за вътрешния ред, се наказват с уволнение без предупреждение. Нима не ви е известно?

Раш се надигна заедно с нея.

— Едно на нула за вас — призна й той предимството. — Но все някога ще се реванширам и ще изпием по едно за моя сметка.

— Някога, да — отвърна неопределено Нанси и напусна бюрото на шефа.

Закъсняваше. С пакет под мишница и огромно шише кока-кола в ръка тя заситни по белия пясък.

Ами ако не пие кола, любимото питие на всеки американец, а като истински природолюбител предпочита минерална вода? Боже мой, длъжна ли бе да се съобразява с него?

Нанси се заоглежда наоколо. Брегът й се стори много по-различен от тази сутрин. Група младежи викаха и пляскаха шумно във водата. Плажните келнери се надпреварваха да носят освежителни напитки. Повечето от гостите предпочитаха да се пекат на плувния басейн, който се намирате малко по-нагоре.

Странно, но чудакът никъде не се виждаше. Разочарована, Нанси тъкмо мислеше да се връща в хотела, когато под един от големите плажни чадъри се изправи стройна мъжка фигура и се запъти към нея.

Тя постави ръка над очите си и впери поглед към него. Той беше и идваше без съмнение откъм компанията на лейди Астор! Нанси се почувствува измамена, но същевременно се ядоса на вълнението, която я обзе против волята й. Нямаше място за ревност.

— Много мило, че сте помислили за мен — изрече мъжът и се спря до нея. След това непринудено седна на пясъка и с жест я подкани да стори същото.

— Моля — момичето му подаде торбичката. — Мисля, че е предостатъчно. Поне на първо време. Отсега нататък нека лейди Астор се грижи за вашето изхранване.

— За нищо на света! — отвърна русокосият, разтвори чевръсто торбичката и погледна нетърпеливо вътре. — Хм. Устата ми се пълни със слюнка. Що се отнася до почтената лейди, водихме съвсем безобиден разговор. В края на краищата не е толкова изпаднала, за да приема на сериозно типове като мен.

— Прав сте. Страхотно богата е. Мисля, че сте попаднал на точен адрес. Ако й хареса някой, майчински простира ръка над него. Така че напънете се, мистър Либерта! Дамата много си пада по неконвенционални личности. Особено свободолюбивите каубои още от самото начало печелят няколко точки.

— По-кротко! Защо сте толкова язвителна? — и преди да чуе отговора, заби белите си зъби във вкусния сандвич с шунка. — Сух е малко — забеляза, преглъщайки жадно хапката.

— Слушайте — не издържа и му се сопна тя, — мислех, че наистина сте гладен. Но изглежда ми скроихте добър номер.

Безобразникът поля последната си хапка с порядъчно количество кола. Една трета от съдържанието на шишето изчезна, бълбукайки в жадното му гърло.

Нанси следеше смаяно движението на адамовата му ябълка.

— Благодарен съм ви, че ми донесохте нещо за ядене. Наистина — думите му прозвучаха откровено. В погледа му откри много топлота и нежност.

Едва когато оглозга студеното пилешко бутче и напъха в устата си огромно парче кашкавал, вълчият му глад се поуталожи най-сетне.

Тя иронично си зададе въпроса защо толкова много й хареса малкото представление, което устрои мъжът, докато се хранеше. „А сега остана само силно да се оригне“ — помисли си с усмивка и се приготви отново да бъде язвителна и да демонстрира превъзходство.

— Беше много вкусно — Дейвид избърса с опакото на ръката устата си. — Забравете какво казах преди малко. Изглежда съм прекалено недодялан и не умея да ценя специалитетите на една изискана кухня.

— А какво ще вечеряте?

Защо му зададе този въпрос? Всъщност трябваше да й бъде напълно безразлично. Човекът до нея бе достатъчно зрял, за да мисли сам за себе си. Защо трябваше отново да проявява майчинска загриженост? Или нещо друго я караше да търси близостта му?

— Нямам представа. Ще се доверя на случая. Не съм свикнал да планирам живота си. Може би ще се видим пак?

— Може би. Желая ви всичко добро! — сбогува се тихо тя и се отдалечи.

— Останете още малко! — достигна до ушите й нежният му глас. — Не зная дори как се казвате.

— Нанси.

— Нанси…

Името й се разля в устата му. Приятна тръпка премина по гърба й. Почувства се като малка танцуваща пеперуда, която свободно пърха с крилца из въздуха.

— Знаете, че трябва да вървя на работа, Дейвид! — спря се за миг и след кратка пауза добави: — Като гледам, и за вас ще е по-добре.

— Защо винаги сте толкова хаплива? Или се чувствате обидена от начина, по който се наслаждавам на живота си? Нещо, което вие явно не умеете.

— Вижте какво, нека да се разберем! Естествено, че се радвам на живота си. Но за разлика от вас имам големи планове за своето бъдеще. Искам да отида в Европа. И то най-късно след половин година. Но трябва да събера необходимите джобни пари. За съжаление нямам нито богати родители, нито доброжелателен меценат. Следователно не ми остава друго, освен да се грижа сама за себе си. Това и правя. А вие изтъквате нуждите си като добродетел. Свобода! — изсумтя тя презрително. — Нямам никакво желание да спя всяка вечер на плажа.

— А аз умея да се наслаждавам на тези нощи. Наистина от време на време не бих се отказал от някое меко легло, но само ако се отдаде възможност. Не подценявайте все пак удобството на белия пясък. Нощем отдава събираната през деня топлина, а вълните се плискат тихо и ритмично, сякаш нашепват приспивна песен. Лек прохладен бриз подухва откъм морето и освежава жадното за отмора тяло. Особено в горещини като днешните.

— А през зимата?

— Все ще се намери нещо. Не се притеснявам за живота си. А за бъдещето още по-малко. Днес е хубаво, какво ще бъде утре, ще ме интересува чак утре. Разбирате ли?

— Да — отвърна колебливо.

Погледите им се сляха за момент.

— Но аз не бих могла да живея по този начин — продължи тихо.

— Жалко. Пропускате много, Нанси…

— Чао!

— Чао! — повтори тъжно мъжът.

И когато се обърна след двадесетина крачки, го видя да седи на пясъка в същата поза и да гледа след нея. В този миг той протегна ръка, сякаш искаше да я върне. Жест, който силно я развълнува, много откровен и малко тъжен.

Цял следобед тя мисли за него. И изведнъж й се стори, че в елегантния си тоалет, зад рецепцията на този реномиран хотел, е само една глупава благосъстоятелна лейди като всички онези, които междувременно обитаваха „Рай“. Живееше в лукс, докато бедният Дейвид не знаеше с какво ще се нахрани днес и дали въобще ще яде утре.

Горкият нещастник! Тя се разнежи и прие в себе си това чувство за съжаление. На не биваше да се лъже. Не, не бе само съжаление. Пред очите й преминаваха все по-дръзки картини. Лежеше в обятията му, а над себе си виждаше топлите му очи и усмивката на плътните му чувствени устни, леко наболата брада, която придаваше на целувката изключително пикантен вкус.

Целувка? Целувка! Още една! Колко топъл беше езикът в устата й! Нанси зарея поглед в далечината, което смути немалко новодошлия мистър Редиш от Бостън. Но притежателят на конезавод не можеше да знае, че хубавата дама на рецепцията току-що си бе признала, че е влюбена до ушите в един… чудак.

Нанси бързо нахлузи тесни бели дънки. Тази вечер трябваше да изглежда небрежно. Отгоре навлече износен памучен пуловер. Сега вече той нямаше да се чувства неудобно в нейно присъствие. Стига да не е продължил пътя си. Молеше се да не го е прибрала лейди Астор. Ами ако… Измъчваха я толкова много страхове. Изведнъж й се стори, че всички жени в хотела са насочили апетитите си към нейния Дейвид. Но Нанси трябваше да е на първо място, защото тя го бе открила. Дори го бе спасила от гладна смърт.

Може би сега седеше с лейди Астор в първокласния ресторант на хотела. Дамата обичаше да е заобиколена от екзотични личности. А Дейвид без съмнение беше такъв. Нанси въздъхна. Нейният „див“ мъж от плажа… Влюби се от пръв поглед и вече изгаряше от желание да го види.

Малко по-късно се заразхожда бавно по пустия плаж, където стърчаха единствено затворените плажни чадъри. Там все още стоеше брезентовата му раница. А той? Никой не се забелязваше наоколо. Тя присви леко очи и се загледа в далечината. Навътре в морето самотно плуваше човек. Не беше ли това Дейвид? Приближаваше се бавно към брега като издишваше шумно. Най-после се показа над водата. Красив, едър и силен. Дъхът й секна. Рядко можеше да види толкова добре сложен мъж. Косата му висеше мокра надолу.

— Здравейте! — извика той. — Много мило, че дойдохте. Искате ли да се изкъпем заедно?

— Всъщност дойдох да ви предложа да хапнем някъде.

Русокосият се приближи и разпери ръце в знак на съжаление.

— Много ми е неприятно, но нямам пукната пара.

— Но аз ви каня — обясни тя с подчертано хладнокръвие. — Естествено, ако нямате нищо против.

— Съвсем не! — засия той. — Но само не ме водете в луксозен ресторант, където държат на официален костюм и вратовръзка. За съжаление не притежавам такива, а и не държа на етикета.

Наблюдаваше го как бърше раменете и гърба си с малка раирана кърпа.

— Мога ли да ви помогна?

С готовност й подаде хавлията. Погледите им се сляха за миг. Изплаши се, че е отгатнал мислите й, и започна енергично да трие гърба му. Раменете му бяха мускулести и загорели от слънцето. Имаше много хубава кожа, покрита с лек, рус мъх, която блестеше на залязващото слънце като фина коприна.

Тя подпря свободната си ръка на гърба му и започна да го трие още по-силно, за да не забележи обхваналото я вълнение от досега до плътта му.

Мъжът бавно се обърна.

— Благодаря, Нанси! — каза й с толкова мила усмивка, че краката й се подкосиха.

Господи, защо се впускаше в тази игра? Симпатичният чудак сигурно е добър любовник. Тя все още не знаеше дали иска да разбере, но какво щеше да стане после? Дейвид в никакъв случай не беше човек, който ще предпочете за приятел жена. А още по-малко си го представяше като съпруг.

Не, малко или много той се бе разкрил вече. Нанси с положителност не бе високомерна. Но да живее от ден за ден по най-изисканите плажове на Америка само от въздух и любов и да не знае с какво ще плати следващия сандвич съвсем не бе в стила й. Не се покриваше с представата й за добро бъдеше. Естествено, нямаше нищо против малко романтика, но самата мисъл да води съществуване като него я ужасяваше.

„Ах, Нанси — помисли си с въздишка, — ти отново изпреварваш момента“, както обичаше да казва твоята баба. „Слез на земята, дете!“ — бе един от постоянните й съвети, които щедро раздаваше. „Въздушните кули са празна работа. По-добре врабче в ръката, отколкото гълъб в небето“.

— Какво има? Тъжна ли сте?

Дейвид леко повдигна брадичката й и се вгледа в лицето й, като се мъчеше да открие причината за внезапната тъга.

— Не, не съм. Просто си спомних баба си. Много я обичах. За съжаление почина преди две години.

— Разкажете ми нещо за семейството си!

— Не, по-добре не — отвърна, като се усмихна весело. Нямаше и следа от мимолетната й загриженост. — Не ми се иска да имам много вземане-даване с тях.

— Не обичате ли родителите си?

— И до днес все се караме. Когато не сме се виждали дълго време, в началото сме много мили един към друг. Но първоначалният възторг бързо изчезва и започват кавгите. Нищо не мога да променя. Особено ме нервират постоянните подпитвания дали съм си намерила приятел. Ако питате майка ми, трябва де се омъжа колкото се може по-скоро. Но няма да й направя удоволствието.

— Защо? — попита я съвсем невинно той.

— Първо, защото нямах… нямам никого, с когото бих могла да живея. Второ, защото високо ценя независимостта.

— Вие трябва още много неща да ми разкажете за себе си, Нанси! Всичко около вас ме интересува.

— А вие какво ще ми кажете за себе си?

Дейвид махна с ръка.

— Аз съм човек без всякакъв опит, ако наистина желаете да знаете. Почти нищо не съм научил, работил съм малко, засега съм свободен като птичка. Но обичам живота.

— Знам — въздъхна тя примирено. — Но не може вечно да продължавате така.

— Сигурна ли сте? — загледа замислено изразителните черти на лицето й. — Права сте. Не биха ми навредили малко джобни пари. Смених вече няколко работи.

Дойде й страхотна идея и тя реши да опипа почвата.

— Бихте ли приел някаква работа?

— Временна? Защо не? — той повдигна рамене. — Но естествено нямам желание да се изкривя от работа.

Нанси се засмя. Русокосият се наведе и започна да рови из багажа си за чиста тениска.

— Последната е. Ща не ща, трябва отново да вися цял час в пералния салон.

Наблюдаваше го, докато я приглаждаше с ръка. След това опипа лицето си и възкликна:

— Брадата!

— Ех, това няма значение.

— Наистина ли?

— Да. Елате! Ще пътуваме с моята кола.

Малко по-късно те стояха вече пред стария форд на Нанси.

— Качвайте се! — подкани го момичето. — Колата изглежда малко раздрънкана, но въпреки възрастта си върви като часовник.

Дейвид хвърли багажа на задната седалка и влезе.

— Какъв лукс! — призна искрено и я загледа пълен с очакване.

Взорът му я изгаряше. Тя бързо се извърна и завъртя ключа.

— Какво ще кажете за една пица?

— Съгласен съм на всичко — достигна до нея кадифеният му глас.

 

 

Помълчаха известно време. Нанси отби към едно крайпътно заведение. Искаше да му направи услуга. Можеха необезпокоявано да се нахранят в колата, без да се притеснява дали е облечен достатъчно подходящо за ресторант.

Младо момиче с дълги руси плитки и съвсем къса поличка прехвърча покрай тях на ролкови кънки, зави умело и се закова точно пред стария форд.

— Добре дошли — каза непринудено келнерката. — Какво ще обичате?

— За мен сода, зелена салата, пица с шунка и крем сладолед.

— Ще взема същото — обади се Дейвид и смигна на малката. — Но за пиене по-добре бира.

— Ще се върна веднага — извика момичето и се стрелна отново, след като си записа поръчката.

Нанси включи радиото. Неестествено й бе да седи така до Дейвид. Ако бяха в ресторант, можеха поне да се гледат. Тук винаги един от тях трябваше да извръща глава.

От двете страни на форда бяха наредени малки колички с подноси, на които можеше удобно да се постави храната.

Само след няколко минути покрай тях се плъзна малката кънкьорка. Носеше цялата поръчка наведнъж. Нанси плати и двамата си пожелаха добър апетит. Когато се нахраниха, върнаха обратно подносите с мръсните пластмасови прибори.

— А сега? — погледна го изпитателно девойката.

— Обратно на плажа — предложи той. — Да не се разкарвате много. Близо е до хотела. Мен не ме мислете. Ще прекарам нощта под открито небе. Тук ми харесва. Мисля да остана още малко.

Пулсът й се ускори.

— Колко? — попита, като се престори на безразлична.

— Може би утре… най-много вдругиден.

— Бих могла да ви потърся работа.

— В хотела?

— Да. Все ще се намери нещо.

— Добре. Но ще си дам съгласието едва тогава, когато разбера какво ще върша — усмихна се дяволито и добави. — Нямам желание да чистя тоалетни.

— Не се безпокойте, никога не бих ви предложила нещо подобно.

Нанси запали двигателя.

По-късно, когато се разхождаха бавно един до друг на плажа, тя усети усилващо се напрежение. Или си въобразяваше? Дейвид я погледна крадешком, повдигна бавно дясната си ръка и я прегърна леко. Върху лявото му рамо се клатушкаше брезентовата раница.

— Удобно е да имаш малко вещи. Можеш да ги носиш винаги със себе си. Не намирате ли?

Нанси преглътна жадно. Усети леки кръгообразни движения по рамото си. О, колко е хубаво…! Да можеше този момент да трае вечно — да се разхождат заедно под топлите лъчи на залязващото слънце! Ето, че се наслаждаваше на мига. Всичките й планове за сериозна работа, за пътуване в Европа останаха на заден план. Само близостта на този странен мъж бе единственото важно нещо на света. Дано остане за по-дълго!

— Да се изкъпем — предложи русокосият и спря. — Искате ли? — и без да дочака отговор, хвърли небрежно сака върху пясъка.

— Защо не…? — гледаше го право в очите. — Вие обичате ли да плувате?

— Престанете с това глупаво „вие“! — придърпа я до себе си и тя усети топлия му дъх върху лицето си. Преди да разбере какво става, той приближи устни до нейните и когато те се сляха в продължителна целувка, сърцето й лудо затупа.

Искаше й се да се притисне до него, да се сгуши в тялото му, но той се отдръпна леко, съблече бързо дрехите си и с няколко подскока се озова сред вълните.

Нанси почака, докато се уталожи възбудата й, и го последва. Нагази до колене във водата и го потърси с поглед. Дейвид й махна с ръка и тя продължи. Той се гмурна и заплува шумно към нея, като остави зад себе си разпенена диря. Нанси се засмя, когато изведнъж изникна пред нея и направи страшна физиономия. След това се гмурна отново и заплува в кръг, като я докосваше нежно с ръце. Най-накрая я хвана здраво през кръста и я повдигна леко над водата.

Момичето се засмя. Голите й гърди се залюляха във въздуха. Лицето му бе съвсем близо. Изведнъж мъжът жадно засмука възбудените й до крайност зърна.

— Дейвид, обезумя ли? — изстена Нанси.

— Да. Луд съм. Луд съм по тебе.

Продължи с немирните си ласки. Тя се плъзна надолу. Не можеше да устои на бликналото желание. Но не намери опора под краката си.

— Ела, да се връщаме! — подкани я русокосият, останал без дъх.

Лудуването във водата ли отне дъха му, или силното желание да я докосва, да я има, да се люби с нея?

На плажа се проснаха един до друг. Гърдите на Нанси неспокойно се повдигаха и спадаха. Дейвид се бе излегнал по корем и не откъсваше очи от примамливия бюст. Настъпи напрегнато мълчание. Мъжът изстена и зарови лице в ръцете си.

— Какво ти е? — попита Нанси.

— Облечи си нещо! — помоли я настойчиво.

— Защо?

Сега бе неин ред да се прави на невинна. Доставяше й удоволствие. Постепенно самоувереността й се възвърна. Той също я желаеше. Тя повдигна ръка и задраска леко с нокти по гърба му. Дейвид не помръдваше.

— Харесваш ми — достигна до него развълнуваният й глас. Лежеше с полузатворени очи, за да може напълно да се наслади на непосредствения допир с него. — Жалко, че си такъв нехранимайко!

— И те имат своите предимства — прозвуча дрезгаво отговорът му. — Ще се разходим ли още малко?

— Къде?

— Нататък, към пиниите…

Нанси се облече.

— Така по-добре ли е?

— Малка вещица — процеди през зъби и сложи ръка на устата си.

С всяка измината крачка напрежението между тях растеше. Вървяха съвсем бавно. Разполагаха с много време. Нощта ги очакваше.

— Седни!

Дейвид грижливо разстла единствената кърпа, която имаше. Двамата бяха отново близо един до друг. Тя склони глава на рамото му и той силно я притегли към себе си.

— Едва тази сутрин се видяхме за първи път — прошепна нежно в ухото му и уви ръце около шията му.

— Знам какво става между нас — промълви мъжът.

— Какво?

— Желая те… — и като доказателство прокара бавно език по врата й, зад ухото.

Нанси изстена сладостно и се облегна назад. Немирните му пръсти загалиха гърдите й, първо едната, после другата. Но и тя не стоеше безучастно. Ръцете й се плъзнаха проучващо по шията му, обходиха мускулестите гърди достигнаха до хълбоците и се задържаха малко по-дълго върху онази част от тялото му, която издуваше тесните плувки и силно пулсираше.

Нямаше нужда да разтваря бедрата й. Те сами направиха път на ръката му. Стори й се, че е прекалено лекомислена, но не си спомняше скоро да е изпитвала толкова силно желание.

Блузата й отдавна лежеше до нея. Пречеха й само бикините и тя ловко се измъкна от тях. Дейвид също се изхлузи от дрехите, които ограничаваха и задържаха желанието му. Най-накрая легнаха голи на пясъка. Светлината на пълната луна им позволяваше да се наслаждават на прекрасните си тела.

Ръцете му заиграха отново. Този път диво и неудържимо, но не и грубо. Нанси посрещна жадно ласките му. И когато накрая докосна най-чувствителното й място, тя изстена дълго и протяжно. Ако продължаваше така, съвсем скоро щеше да избухне в буен оргазъм, който прииждаше вече на вълни.

Тя потърси с ръка члена му, нежен като кадифе, и усети твърдостта му. Масажираше го с леки, възбуждащи движения. Дейвид впи, стенейки, зъби в рамото й — действие, което я влуди още повече. Разтвори широко крака и той се озова върху нея. Погледите им се срещнаха. Зави й се свят от сладост и щастие.

— Дейвид… — проплака тя.

— Ти си прекрасна — изрече задъхано, сведе се ниско над нея и проникна във влажната й вътрешност.

Притиснаха се плътно един към друг и постояха така известно време. Чуваха се единствено отсечените удари на сърцата им, сякаш се надпреварваха. Нанси искаше да го чувства дълбоко в себе си.

— Колко е хубаво — промълви, останала без дъх — Дейвид, колко е хубаво!…

И тогава той започна де се движи в нея, съвсем бавно и предпазливо. Сладостна тръпка премина по тялото й. Тя повдигна таза си, за да го улесни. Мъжът постепенно усили скоростта на тласъците. Навлизаше в нея, след това почти се измъкваше, за да я изпълни после още по-мощно.

Когато усети, че тя се приближава към връхната си точка, спря още веднъж, като остана целия вътре, за да изживее заедно с нея силното като експлозия освобождаване.

Под затворените й клепачи затанцуваха пъстри светлини, преливащи една в друга. Всяка фибра от тялото и тържествуваше от невероятното изживяване. Никога, никога преди не бе чувствала нещо подобно.

И ако искаше да разкаже някому, едва ли щеше да намери думи, с които да опише магията, под чието въздействие неусетно попадна. Просто нямаше думи от щастие.

Колко естествено и безпроблемни хармонираха телата им! Сякаш се познаваха от години. Реагираха едно към друго, пълни със страст, но в същото време с доверие и преданост.

Дейвид все още беше в нея. Тя го прегърна и дълбоко въздъхна. Точно сега се нуждаеше от близостта му. Той нежно я притисна към себе си.

Дълго лежаха така под бялата лунна светлина. Едва когато целуна рамото й и се спусна надолу по меко извитите и хълбоци и изпъкналите полукълба, за да проникне изотзад в меката й топла интимност, едва тогава страстта й се събуди наново.

— Дейвид! — извика тихо. Гласът и прозвуча жално. — Докъде ще стигнем така?

— Нямам представа — промълви той и устата му се приближи към гърдите й. — До рая.