Лаура Райф
Джесика (9)

IX

На следващия ден се чувстваше много потисната. „Държим се като непознати един към друг“ — мислеше си. Въпреки всичко не съжаляваше за думите, които беше казала предишната вечер. Решението й беше твърдо. А и така трябваше да бъде. Нейните планове за бъдещето се различаваха от тези на Питър.

Помогна му при свалянето и повторното поставяне на гипса на крака на една пациентка, при което се постара да потисне чувствата си и изцяло да се концентрира върху работата си.

Питър също не показа какво изпитва в момента. Обясни й търпеливо всяка манипулация, като се държеше съвсем спокойно и делово. Джесика беше възхитена от това.

Но междувременно й беше трудно, тъй като той се намираше много близо до нея. Стараеше се да не се докосват ръцете им.

Извикаха я да помага в друго отделение. Единият от асистент лекарите се беше разболял, а пък другият трябваше да се погрижи за спешен случай.

Съвсем скоро обаче разбра, че до края на деня и Питър ще работи в същото отделение.

Когато дойде, той погледна първо болничните картони.

— Бедната жена. Живеела е съвсем сама. Една съседка я открила и повикала линейка.

Джесика прочете диагнозата и установи, че пациентката е алкохоличка и има тежко увреждане на черния дроб.

— Състоянието й никак не е добро, нали?

Питър поклати загрижено глава.

— Ела — рече и тръгна към стаята на болната. Намериха жената почти в безсъзнание. Току-що една медицинска сестра й беше измерила пулса и температурата. Когато двамата лекари влязоха, тя си отдъхна и излезе.

Джесика застана до леглото на пациентката и зачака указанията на Питър. Надяваше се, че той ще се заеме с този случай, който съвсем не бе обикновен. Но очакванията й не се оправдаха.

— Нуждаем се от кръвна картина — каза Питър и се отдръпна, за да може тя да й вземе кръв.

Както и очакваше, вените на болната не можеха да се открият лесно. Най-после, след няколко неуспешни опита, Джесика успя да вкара иглата. Когато погледна Питър, той й кимна доволен.

След като излязоха от стаята, тя се обърна към него.

— Доста дълго й търсих вената, нали?

— Напротив! Като вземем предвид състоянието на пациентката, добре си свърши работата.

— Благодаря — рече и почувства как пламва. Доколкото си спомняше, хвалеше я за първи път.

В коридора срещнаха един колега, който изглеждаше доста загрижен. Питър го попита каква е причината.

— Един от моите пациенти е с тегло доста над нормата, а отказва да свали и килограм — обясни специалистът по сърдечни заболявания и повдигна рамене. — Хвали се, че е надживял лекарите, които са му предписвали диета. И двамата починали от инфаркт, докато на неговото сърце нищо му нямало. Е, какво бихте направили вие? Бихте ли му предписали строга диета?

Питър и Джесика се спогледаха.

— Мисля, че не бих го заставила да отслабне насила.

— И аз също — додаде Питър. — Понякога режимът на хранене, с който си свикнал, е полезен за здравето.

— Точно така — кимна докторът. — Потвърждавате моето мнение — усмихна се той на Джесика. — Комплименти, млада колежке. Вие разбирате от работата си.

— Благодаря — отвърна тя зарадвана и хвърли триумфиращ поглед към Питър.

Малко по-късно се върна в своето отделение. Трябваше да прегледа един пациент, който се оплакваше, че му прилошава. Взе му кръвни проби и ги даде в лабораторията.

Тъкмо се справи с него и беше повикана по спешност. Една млада жена имаше силни болки в гърба. След като я прегледа, Джесика се върна в лекарския кабинет, където завари Кърк.

— Поздравявам те — усмихна се той. — Джес, непрекъснато доказваш възможностите, си!

Тя отвърна на усмивката му.

— Старая се — рече и започна да почиства инструментите. — Не съм те виждала тази сутрин?

— Повикаха ме на третия етаж. Беше нужна помощ. Знаеш ли случайно къде е Айрийн?

— Дежурството на Айрийн е променено. След около половин час трябва да дойде.

Кърк се облегна на стената.

— Искам да ви уведомя с Айрийн за една тежка операция, която ще бъде направена в един от следващите дни. При хирургическата намеса ще се използва нов електронен уред за проследяване тоновете на сърцето. Предполагам, че вие двете не искате да пропуснете това събитие. Аз също ще бъда там, дори и да не съм на работа.

— А Питър? — осведоми се Джесика.

— Питър ще асистира при операцията — Кърк сбърчи чело. — Мислех, че знаеш.

— Не, не знаех. Но разбира се, че ще дойда.

 

 

Когато дежурството й свърши, Джесика беше напълно изтощена. Не искаше нищо друго, освен да се прибере вкъщи и да си събуе обувките. След като си взе вана и отпи глътка горещ шоколад, се почувства като новородена.

Загърната в меката си хавлия, седеше до Айрийн на масата и отпиваше от благодатната напитка. Отново се сети за шоколада, който приготви Питър.

— Ти правиш шоколада почти като Питър — констатира усмихнато.

— Това комплимент ли е, или обида?

— Знам ли! — Джесика протегна дългите си стройни крака. Крайно време бе да приключи с темата „Питър“ и да престане да говори за него постоянно.

Айрийн наблюдаваше внимателно приятелката си.

— Джесика, как вървят отношенията ви? Какво ново?

— Няма нищо между мен и Питър, Айрийн… — промълви тя тихо.

Айрийн се приведе напред и остави чашата си.

— Едва ли е толкова зле, или… Какво всъщност се е случило?

— Отношенията между нас не се подобряват, дори стават по-лоши — в сините очи на Джесика се четеше болка.

— Съжалявам. Правехте впечатление на хора, които се разбират.

Джесика повдигна примирено рамене и дълбоко въздъхна.

— Стига сме говорили за мен… При теб как вървят нещата? Всичко ли е наред с теб и Кърк?

— Нямаме проблеми — отвърна Айрийн замислено. — Всъщност, с изключение на един — упорството на Кърк, че не може да бъде издържан от жена. Или трябва да се примиря с това, или да се отдръпна от него — засмя се тя малко пресилено.

— Кърк е мил мъж. Заслужава си да го изчакаш.

— Разбира се. Пък и аз го обичам с цялото си сърце. Ако не беше толкова старомоден в това отношение, бихме се оженили отдавна.

— До известна степен май всички, с изключение на теб, са старомодни — въздъхна Джесика. — Не може човек да избяга от сянката си. Да се надяваме, че един ден Кърк ще си промени мнението.

Айрийн въздъхна.

— Би било наистина хубаво!

Джесика и Питър преглеждаха в лекарския кабинет картоните на пациентите. В този момент влезе една медицинска сестра и съобщи, че майката на Дони е дошла и е питала за Джесика. Джесика се зарадва, защото имаше повод да се отдалечи поне за малко от Питър. Не й беше лесно да работи заедно с него. Беше сигурна, че той няма да се промени. Забърза към залата за посетители, където я чакаха Елва и Гари.

Поздравиха се сърдечно. Елва беше щастлива, че ще си вземе Дони вкъщи. Тя прегърна Джесика и задържа ръцете й в своите.

— Джесика, видяхме се отново след толкова години и бих искала да ни дойдеш на гости. Благодаря ти за всичко, което направи за Дони. Съвсем не зная как щях да се справя без теб и Гари.

— Много се радвам, че можах да ти помогна. Благодаря ти за поканата! Ще ми бъде приятно да ви посетя. Имаме доста неща да си разказваме.

— Наистина, но да го отложим за друг път. С Гари решихме да те поканим на ски. Ще бъдем ние, Дони, и негови приятели. Ще отидем за няколко дни, за да си отпочине той по-добре. И…

Гари я прекъсна.

— … и ще се радваме, ако дойдеш с нас. Там има гостилничка. Също може да се наеме конска шейна с кочияш — усмивката на Гари беше окуражаваща. — Е, ще дойдеш ли?

— С удоволствие!

Джесика се бе возила на шейна, теглена от коне, за пръв път като малко момиченце и много се зарадва на предстоящия излет.