Лаура Райф
Джесика (6)

VI

Тъкмо опаковаха подаръците с пъстра коледна хартия и ги украсяваха с цветни панделки, когато изведнъж се сети, че още не е взела куклата за Саманта. Веднага се извини на Айрийн, облече палтото си и забърза към болницата.

Когато влезе в стаята на мисис Добс, беше останала без дъх.

— Почти бях забравила за нея!

Потърси я с поглед и усмивка огря лицето й. Куклата стоеше на масата и беше истинско копие на Саманта. Джесика се приближи и я взе внимателно в ръка.

— Прекрасна е.

— Наистина ли ви харесва? Приятелката ми току-що я донесе.

Джесика се бе втренчила в лицето на куклата и наблюдаваше нежните й черти. Изведнъж се сепна. Нещо не бе наред. Но какво? Куклата беше с бяла докторска престилка и със стетоскоп, а в ръката си държеше хирургическа маска.

Мисис Добс я извади от вцепенението й.

— Пропуснах да ви попитам за облеклото и с приятелката ми решихме, че малката ще се зарадва, ако куклата е облечена като вас и баща й.

— Тя… тя със сигурност ще се хареса на Саманта. Напълно съм убедена — отвърна Джесика, като се мъчеше да прикрие вълнението си.

Мисис Добс се беше постарала доста и не биваше да помрачи радостта й — благодари й още веднъж сърдечно и се разделиха.

Като се прибра вкъщи, побърза да приготви подаръците. Най-напред уви в копринена хартия меката кожена чанта за Айрийн. Приятелката й беше видяла чантата в един бутик, когато ходиха да пазаруват, и я беше харесала много.

Тогава нямаше толкова пари в себе си и помоли да й я запазят. Беше доволна, че й я взе, защото си представи как ще светне лицето на Айрийн, когато види подаръка си.

След това взе книгата за Питър с посвещение на корицата от автора. Усмихна се и погали с ръка фината й подвързия. „Питър със сигурност ще се зарадва.“ Уви я в лъскава сребриста хартия и я завърза със синя панделка. После прибави и една картичка, адресирана за него. Внимателно сложи пакетчето под елхата, която Айрийн вече беше украсила.

За Кърк бе купила един ключодържател. Опакова го в червено, завърза го със златиста панделка и го сложи при останалите подаръци.

Не беше още увита само куклата за Саманта. Когато я взе в ръка, Джесика преглътна. „Как ли ще реагира Питър при вида на докторската й престилка? — тя въздъхна. — Дано няма нищо против“ — помисли си. Но не вярваше особено в това.

Чудеше се дали да я постави на видно място пред елхата, или пък така, че да не я открият толкова бързо.

Избра второто и отиде в кухнята. В този момент приятелката й слагаше пуйката във фурната.

— Почини си, Айрийн. Аз ще довърша останалото — тя избърса ръцете си.

— Ти вече свърши толкова много неща, а и почти сме готови с приготовленията. Само масата трябва да се подреди.

Айрийн извади сребърните прибори, които беше наследила от някаква си леля, от едно от чекмеджетата на кухненския шкаф, докато Джесика внимателно подреждаше чиниите и свещите. Финият порцелан, инкрустиран с малки цветя, също беше наследство от онази леля.

След като масата беше вече подредена, Айрийн направи крачка назад и огледа критично интериора.

— Изглежда празнично!

— И изискано — добави Джесика.

Тя беше доста напрегната при мисълта, че тази вечер отново ще види Питър. Погледът й се премести върху украсеното коледно дръвче и пъстрите подаръци.

— Елхата наистина е прекрасна.

Айрийн кимна и погледна към часовника над камината.

— А сега трябва да се пооправим, за да изглеждаме и ние прекрасно.

Кърк дойде заедно с Питър и Саманта. Джесика ги посрещна на вратата.

— Весела Коледа! Влизайте бързо, че навън е много студено.

— Весела Коледа! — отвърнаха й тримата, а Питър задържа ръката й повече от необходимото.

Гостите се възхитиха от елхата и пукащите цепеници в камината.

Очите на Саманта светнаха от радост.

— Татко, идвал ли е тук вече Дядо Коледа?

— Така изглежда, съкровището ми — засмя се Питър.

Той погледна над главата на дъщеря си и срещна очите на Джесика. Тя усети как пулсът й се ускорява. Сърцето й започна да бие толкова лудо, че не можеше да си поеме дъх. Не знаеше дали се дължеше на факта, че Питър е наблизо, или защото се страхуваше от реакцията му за куклата. Тайно отправи кратка и гореща молба към небето да не я открие веднага.

Айрийн и Кърк се целунаха, след което приятелката й се наведе към Сам.

— Миличко, навън е толкова студено… Сигурно съвсем си измръзнала. Искаш ли горещ шоколад?

— Да, благодаря — отвърна момиченцето и се усмихна плахо.

Айрийн отиде в кухнята, Джесика помогна на гостите да подредят подаръците си под елхата и незабелязано постави една огромна кутия пред куклата. След това всички седнаха пред камината и докато възрастните разговаряха оживено, Сам хвърляше по един поглед към красивите пакети.

Едва когато Айрийн донесе шоколада и й подаде чашката, тя забрави за известно време за тях.

Под прозорците запяха коледарите. Джесика подаде на Сам кравайчета и тя възбудено изтича към вратата, за да им ги раздаде.

Кърк вдигна нос и подуши въздуха.

— Хмм, мирише на нещо вкусно — и той погледна с надежда към кухнята.

Айрийн се засмя.

— След малко пуйката ще е готова. Какво ще кажете да си разменим подаръците?

Всички се съгласиха и Питър беше единодушно избран за Дядо Коледа. Сам получи цветни моливи, книжки с картинки, игра-главоблъсканица и едно електронно кученце.

Най-накрая Питър откри куклата. Когато я взе и я гледа известно време с каменно лице, дъхът на Джесика спря. Без да каже нито дума, той я подаде на Сам.

Детето беше очаровано от куклата. Бузките му се зачервиха от вълнение.

— Татко, погледни! — възкликна и я прегърна. — Това съм аз! Имам същия стетоскоп като твоя! О, татко! Когато порасна голяма, ще стана лекар като теб!

Питър я целуна нежно по челото.

— За това ще говорим пак, съкровище — рече и погледна мрачно Джесика.

А на нея й се искаше да потъне вдън земя.

После настроението на Питър се промени и той продължи да играе ролята на веселия Дядо Коледа.

Когато всички подаръци бяха раздадени, възрастните започнаха да ги разопаковат. Питър разви книгата. Джесика го наблюдаваше внимателно. Тя със задоволство установи, че очите му блеснаха.

— Благодаря, Джесика! — той се приближи и я целуна по бузата.

— Много се радвам, че ти харесва, Питър.

Гласът й трепна, защото целувката му, макар и бегла, пробуди спомените — така възбуждащи, но за съжаление неподходящи за Бъдни вечер…

Кърк се радваше на новия си часовник, а Айрийн поставяше на ушите си златните клипсове, които й беше подарил.

— Кърк, прекрасни са! — тя щастлива го целуна по устните.

Пръстите на Джесика трепереха, докато разопаковаше подаръка си от Питър, увит в скъпа червена копринена хартия. С притаен дъх тя махаше листовете, които се появяваха един след друг. „Какво ли е искал да постигне с това?“ — питаше се объркана. Големият пакет се смаляваше.

Останалите се смееха и подхвърляха закачки, докато Джесика се примиряваше с мисълта, че Питър се е пошегувал и не й е подарил нищо друго, освен опаковъчна хартия. Изведнъж в ръката й блесна кутийка за скъпоценности. Сърцето й биеше до пръсване. „Какво ли би могло да е?“ Отвори я бавно. Беше подлепена с червен сатен и в нея имаше фина златна верижка с бижу под формата на капка.

С треперещи ръце Джесика извади накита.

— О, Питър… благодаря! — възкликна, като че ли й бе подарил венчална халка.

Вдигна глава и го погледна щастливо. Очите й грееха. От кутийката изпадна малка бележка. Бързо я разтвори и прочете гласно:

„Това е снежинка, която не блести на върха на нослето ти.

Питър“

Почувства, че се изчервява. Кърк и Айрийн гледаха с недоумение. След като Питър разказа за първата им среща, те се засмяха и Джесика се присъедини към тях.

Скоро и последният подарък беше отворен и всички се настаниха около масата.

Вечерята беше великолепна. Пуйката — хрупкава и златистожълта, картофеното пюре — добре разбито, а малките грахчета — извънредно вкусни. Имаше също и плодова салата от киви, ананас, манго и ягоди.

За десерт Айрийн сервира любимия пудинг на Кърк.

„Беше прекрасен ден“ — мислеше си Джесика, когато гостите си тръгваха. Въздишайки, тя погледна Питър и Саманта, които вървяха хванати за ръце към колата. „Колко добре се разбират двамата.“

За миг тя се почувства съвсем сама на този свят.