Лаура Райф
Джесика (5)

V

В цялата клиника цареше изпълнено с празнично очакване настроение. Сутринта Джесика взе снимката на Саманта и я даде на мисис Добс, която щеше да я покаже на приятелката си.

Когато влизаше в лекарския кабинет, дочу гласа на Питър и се изплаши. Какво правеше той в клиниката през почивния си ден? Забелязал ли е вече липсата на снимката? „Какво ще му обясня? Какво трябва да направя?“ Неволно тя подслуша разговора, който се водеше при затворени врати. Щом долови думите на Питър, притеснението й се превърна в гняв.

„Не, Кърк. Жените лекари никога не биха могли да се справят добре с работата си. Просто те са много емоционални.“

„Ами Джесика…“

Преди Кърк да довърши, Питър го прекъсна: „В екстремна ситуация загубват нервите си. Няма изключения и…“

Джесика престана да ги слуша. „И аз съм хукнала да му купувам коледен подарък! Трябва да съм побъркана, напълно откачена.“ Чувстваше как сълзите й напират, но сега в никакъв случай не биваше да плаче! Питър само би се радвал, че така потвърждава мнението му за жените. „Не, не бих му доставила това удоволствие. А и не бих отишла с този арогантен тип на партито!“

След като се поуспокои, промени решението си. „Естествено, че ще отида с Питър! Няма да се отделя от него! Ще отида с него на партито и ще стана добър хирург. Ще следвам призванието си, въпреки че има мъже като него, и въпреки че съм жена.“

Успя да потисне гнева си. До лекцията, която всеки петък един професор изнасяше на лекарите, имаше още време.

Когато късно следобед Джесика влезе в залата, в която се провеждаха лекциите, застана на вратата и се засмя. В огромното помещение се суетяха работници, които поставяха коледната елха в един ъгъл и я украсяваха за вечерта. Джесика се поколеба дали няма да е по-добре да се пропусне днешното занятие. От тавана висяха златисти гирлянди и предразполагаха към съвсем други мисли. Все пак седна на едно от свободните места и зачака професора, който трябваше да осведоми присъстващите за новостите в медицината.

Лекторът се спря на видовете техника в хирургията и разказа случка с възрастна пациентка, получила стомашна язва. Някакъв млад хирург й отстранил стомаха и тя умряла.

— Най-голямата грешка, която може да допусне един лекар, се състои в това, да се предовери на собствените си знания и умения. В този случай…

Силен шум прекъсна думите му. В дъното на залата един от работниците режеше греда с трион.

Професорът го изчака, докато свърши, и продължи с изложението си.

— Изследвал съм случая…

Силно трополене заглуши гласа му. Джесика търсеше с очи Питър в залата, но не го откриваше. Тя въздъхна и се самонахока. „По дяволите, какво ме интересува къде е този прелъстител? Колкото по-рядко го виждам, толкова по-добре!“

Сякаш прочел мислите й, Питър в същия момент влезе в аудиторията. Хвърли бърз поглед и скоро я откри.

След секунди седеше на свободния стол до нея. Сърцето й започна да бие така силно, че щеше да се пръсне, въпреки усилията, които полагаше да се успокои. Погледът на Питър я възбуди невъобразимо.

Професорът продължаваше доклада си. Между другото той посочи и един пример с млад лекар, който след доста сполучливо направени операции на жлъчния мехур отказал помощта на друг лекар и изпаднал в големи затруднения.

— Отворил стомаха и установил, че… — изсъскването на една горелка отново го прекъсна.

— Приятен доклад, нали? — усмихна се Питър.

Джесика се опита да пренебрегне факта, че е до нея, защото близостта му я изнервяше. Понечи да закачи химикалка на тефтера си, но той се изплъзна от пръстите й и падна на пода.

Питър се наведе, взе го и й го подаде, при което с голямата си топла длан обхвана нейната. Джесика се вцепени. Погледите им се срещнаха и тя нямаше сили да издърпа ръката си. Добре че професорът започна тирадата си отново и така я освободи от обаянието му, което я бе парализирало.

Докато напрягаше усилия да се концентрира върху лекцията, все още чувстваше топлината на Питър. Сърцето й биеше лудо и нервите й бяха изпънати до крайност. Когато кракът й случайно докосна неговия, сякаш я прониза електрически ток.

Професорът беше прекъснат от нов шум. Питър се обърна към Джесика. Ръката му докосваше нейната и нежно галеше с палеца гладката й кожа.

За миг тя притвори очи и затаи дъх. Вече не му се сърдеше.

Шумът затихна и лекторът продължи:

— Никога не забравяйте лабораторните изследвания…

Само че този път циркулярът заглуши гласа му и той рече примирено:

— Това е за днес…

Слушателите станаха и подредиха столовете си в единия ъгъл на залата. Навсякъде се образуваха групички от млади лекари, които се смееха и бъбреха помежду си.

Джесика и Питър също се надигнаха и преди да напуснат аудиторията, застанаха пред огромната елха, чийто връх стигаше до тавана. Погледаха работниците как украсяват клоните й с гирлянди и коледни играчки. Когато Питър се обърна към Джесика, тя му се усмихна и забърза към отделението. Беше й горещо. „Господи, нали се бях зарекла да не се поддавам на обаянието на този мъж!“ Разумът й го осъзнаваше, сега трябваше да убеди и тялото си, че Питър не е лъжица за нейната уста. Но й беше съвсем ясно, че това трудно би й се удало…

Когато Джесика и Айрийн се прибраха вкъщи, решиха да оползотворят остатъка от деня с подготовката за партито. Направиха си плато със сирене и плодове, починаха си малко и отидоха в банята, за да се поразкрасят за тържеството.

Вечерта Джесика с туптящо сърце се оглеждаше в голямото огледало. Новата й рокля беше ослепителна, а тъмните й къдрици се спускаха на вълни върху изваяните й рамене. Сложи си перлената огърлица и обеци, които чудесно хармонираха с нея.

— Изглеждаш като принцеса — каза Айрийн усмихнато. — Особено с големите си влюбени сини очи.

Джесика повдигна негодуващо вежди.

— Не съм влюбена!

— Не си ли? Защо тогава си се наконтила така. Не е ли заради някой мъж?

— Не е заради някой мъж, а заради всички мъже. Пък и заради мен самата! — застана отново пред огледалото и довърши грима си.

След малко Питър и Кърк дойдоха да ги вземат. Питър изглеждаше великолепно в сякаш излятия по него тъмен костюм и бялата копринена риза. Той ги огледа и свирна от възхищение.

— Фантастични сте!

Двете двойки решиха да извървят късия път до болницата пеша. Беше спряло да вали и на ясното вечерно небе блестеше кръглата луна, която осветяваше пътя в сребърна светлина.

Питър бе прегърнал Джесика и тя чувстваше топлата му длан. Преди да влязат в клиниката, той я задържа и пипна върха на носа й.

— Исках да проверя дали нямате пак снежинки.

Джесика вдигна вежди.

— Нима не забелязахте, че снегът отдавна е престанал?

— Все пак държах да се убедя в… — отвърна й усмихнато.

В голямата аудитория вече се бяха събрали много хора на лека закуска. Бъбреха си непринудено и се любуваха на коледната украса.

„Залата е неузнаваема“ — мислеше си Джесика, след като се огледа наоколо. Навсякъде бяха закачени многоцветни коледни гирлянди. Елхата блестеше в безброй светлинки, а на върха й грееше голяма звезда.

По продължение на едната стена беше подреден огромен бюфет. Там човек можеше да намери пресни ягоди, дини, богат асортимент от сирена, сладкиши, салати, дивеч и колбаси. Освен вино, шампанско и бира, можеше да си поръчаш горещ пунш или нещо безалкохолно.

Двете двойки не можаха да устоят дълго на изкушението. Скоро те се присъединиха към тълпата, напълниха чиниите си с лакомства и седнаха при останалите.

След като приключиха с яденето, прозвуча нежна музика. Питър се обърна към Джесика:

— Може ли?… Спомнете си, тази вечер трябва да танцувате само с мен.

— Заповядахте ми! Впрочем вече не съм на работа, така че не съм длъжна да изпълнявам заповедите ви.

— Е, добре. Ще видим…

Хвана я за ръка и я вдигна от стола, без да обръща внимание на предупредителните погледи, които тя му хвърляше. Джесика не се възпротиви и го остави да я заведе на дансинга, без да му прави сцени.

Той сложи ръце на талията й и я привлече към себе си.

— Джесика, прекрасна сте — прошепна й в ухото. — Усещате ли? Между нас има нещо много особено — добави и я хвана за брадичката, заставяйки я да го погледне в очите.

Тя преглътна. „Не е честно — помисли си отчаяно — наистина не е честно.“ Как би могла да преодолее магическото му привличане, след като я държеше в ръцете си и й говореше такива думи? Наистина между тях имаше нещо особено. Понякога нощем си мислеше, че са създадени един за друг. Фантазираше си как би било наистина, ако са непрекъснато заедно — ден и нощ — представяше си децата, които биха им се родили…

Момчетата навярно щяха да приличат на него — високи, стройни и силни, а момичетата на нея — нежни, с тъмни къдрици…

Питър я притисна толкова силно към себе си, че известно време тя не можа да си поеме въздух.

— И ти ли си на това мнение, Джесика? — прозвуча гласът му дрезгаво.

Джесика успя само да кимне.

— Още при първата ни среща разбрах, че между нас наистина има нещо особено… — той я погледна в очите и се засмя. — Тогава изглеждаше толкова объркана в червената си плетена шапка и дебелото палто. А пък и тази снежинка на носа. Спомняш ли си?

— Да — засмя се и тя.

Много добре си спомняше… Беше се влюбила от пръв поглед. Още тогава почувства, че Питър я привлече сякаш магически — нещо, което преди с никой друг мъж не й се беше случвало.

Отпусна се в ръцете му.

— Да, спомням си.

Танцуваха заедно цялата вечер. Струваше й се, че сънува. Празнично украсената зала, оживено разговарящите колеги… и Питър. В прегръдките му се усещаше сигурна, както никога досега през живота си.

Тръгнаха си, преди да свърши празненството. Айрийн хвърли един предупредителен поглед към приятелката си, но тя беше твърде погълната от това, което ставаше между нея и Питър, за да й отвърне.

Излязоха навън прегърнати в ясната зимна нощ. Джесика беше склонила глава на рамото му, а той я притискаше към себе си. Без да разговарят знаеха, че тази вечер ще бъде сложен краят на напрежението през последната седмица.

Като в транс Джесика отключи апартамента си и покани Питър да влезе. Вратата зад тях се затвори и той я взе в обятията си. Тя почувства топлия му дъх, когато се наведе и я целуна нежно по челото. Затвори очи и Питър ги обсипа с целувки. Устните му се плъзнаха надолу, докато срещнаха нейните.

Обви ръце около шията му и отвърна страстно на целувката.

— Джесика, толкова си красива… И много те желая…

Очите й се навлажниха от копнеж. Толкова силно го искаше, почти болезнено. Никога преди не бе желала така друг мъж…

— Питър, остани при мен — помоли го с тих дрезгав глас.

Палтото бавно се плъзна по раменете й, безмълвно му протегна ръка и го поведе към спалнята.

Щом затвориха вратата, се прегърнаха отново. Тя се вкопчи като удавница в тялото му. Той никога повече не трябваше да я оставя… Целият копнеж и потисканите й през последната седмица чувства се отприщиха.

С треперещи ръце се съблякоха и потънаха в леглото й. Не си казаха нищо — чувствата им не можеха да се изразят с думи.

Когато Джесика легна съвсем гола в прегръдките му, Питър вдигна глава и с поглед обходи тялото й — възторжено и благоговейно.

За миг се почувства най-красивата жена на света.

Той тихо въздъхна, а тя го прегърна и се гушна в него. Питър изстена.

— Господи, откога копнея да остана насаме с теб! — устните им отново се сляха. Нежната целувка ставаше все по-настойчива, по-страстна. Ръцете му трескаво се плъзнаха по корема й и Джесика се запита как е могла да се лиши толкова дълго от ласките им.

Устните му се спряха на шията й, кожата й изгаряше под тях. Всяка фибра от тялото й копнееше за него. Когато сластно засмука зърната на разцъфналата й от любов гръд, тя потръпна от безмерна наслада.

— Джесика… — прошепна й, — луд съм по теб… — галещите му пръсти се плъзнаха между влажните й бедра.

Тя простена тихо.

Питър легна върху нея, Джесика затвори очи, прегърна го и го притегли по-плътно към себе си. Разтвори бедра й и мощно проникна в нея.

Безпаметно извика името му. На света съществуваха само тя, той и тяхната безгранична страст. Бавните начални тласъци я възбуждаха дотолкова, сякаш утробата й щеше всеки миг да избухне. Дъхът й пресекваше, докато се нагаждаше към учестяващия се ритъм на Питър. Желаеше го с цялото си сърце и душа. Изведнъж почувства как тялото му завибрира неистово. Успя да го догони и двамата стигнаха до върха на взривен оргазъм, какъвто никога не бяха изпитвали.

На зазоряване Питър напусна тихо апартамента й. Джесика го целуна нежно за последен път и се сгуши морна и задоволена във възглавницата, която още пазеше топлината му и спомена за часовете, изпълнени с удоволствие и нежност.

На следващия ден Джесика беше на седмото небе. Не преставаше да мисли за Питър и за изминалата нощ, макар да осъзнаваше, че трябва да се върне в реалността. Не биваше да потъва задълго в мечтите си. Въпреки взаимната им страст, за нея и за Питър нямаше бъдеще. Тя в никакъв случай не би се отказала от работата си, а Питър никога не би се оженил повторно за лекарка.

Това, което се беше случило между тях, едва ли би се повторило. Ако ли пък се повтореше, раздялата, която щеше да дойде неминуемо, би била много по-тежка.

Отново и отново мислеше за нежността му. „Господи, как ще живея без милващите му ръце, без ласкавите му устни!“ Не знаеше как, но трябваше да го забрави.

За момент затвори очи.

„Трябва да го направиш!“ — заповяда си. След това стана от леглото и влезе под душа. Сълзите й се сляха с течащата вода.