Лаура Райф
Джесика (2)

II

След няколко дни снегът спря. Навсякъде се чувстваше възбудата от наближаващия коледен празник. Улиците бяха украсени с елхови клончета и камбанки. Джесика много обичаше това време от годината, изпълнено с радост и веселие, но не можеше да си позволи да се шляе безцелно. Закъсняваха за работа и Айрийн непрекъснато я подканяше да побърза.

Работеше в клиниката от една седмица, но все още се чувстваше пълен новак. Придружаваше Питър и Кърк при визитациите и се стараеше да изпълнява задълженията си така, както се изискваше от нея.

Досега само веднъж беше ръководила визитация и бе разговаряла с пациентите за здравословното им състояние. Като си спомнеше само каква зла участ я беше сполетяла, губеше вяра в бъдещето си на лекар специалист.

В този ден бе толкова нервна, че изпусна болничните картони в съда с вода и написаното върху тях не можеше да се разчита. Питър и Кърк приеха гафа й снизходително, но въпреки това Джесика се смути ужасно. Беше убедена, че шефът й триумфира, и че отново се е убедил в неспособността на жените да се справят и с най-елементарни неща.

Днес отново трябваше да води визитацията. Беше много по-напрегната от преди, но и твърдо решена да не допусне пореден инцидент. „Господи, няма да го понеса, а и как след това ще погледна Питър в очите!“

— Джесика, такава хубава сутрин, а ти си толкова мълчалива! По всичко личи, че на Коледа ще има сняг. Винаги съм се радвала на почивните дни — отбеляза Айрийн възторжено и погледна приятелката си.

Джесика забави крачките си и се усмихна криво.

— Мисля си как ли ще протече визитацията. След онзи провал миналата седмица нямам смелост. Питър със сигурност ме мисли за недодялана и глупава. А и Кърк също!

Айрийн я погледна съчувствено.

— Джесика, днес ще се справиш добре. Вярвай ми! Всички нови стажант-лекари допускат грешки. Мога да ти го потвърдя с моя горчив житейски опит. Изтървала си картоните, е, и? Какво толкова страшно има? Би могло да се случи и нещо много по-лошо!

— Какво искаш да кажеш?

— Например би могла да изпуснеш пациент, когато се опитваш да му помогнеш да си легне — отвърна Айрийн и отвори входната врата.

Джесика се засмя.

— Имаш право. Но не можеш да си представиш как ми трепереха ръцете! Сигурно всички пациенти са забелязали. А когато Питър ме попита за данните на кръвното налягане, погледнах там, където не трябваше. Да знаеш само колко неловко се чувствах.

— Питър и Кърк са задължени да те въведат в работата.

— Зная, но това не ми помага много. Особено като си представя за какво ме мислят и двамата.

— Джесика! Престани! Знаеш, че съм тук от пет месеца и все още съм напрегната. Никой не се е родил готов добър специалист. И тъй като сме нови, сме придадени към опитен лекар, който да ни съветва и помага. Ако понякога Питър не те хвали, то е, защото е изключително взискателен.

Айрийн придружи приятелката си до гардероба, където си оставиха палтата и ботушите. След това застанаха пред огледалото, оправиха прическите си и набързо си освежиха грима. Джесика си облече бялата престилка.

— Откровена ли си, Айрийн? Всички нови ли се държат като мен?

— Повярвай ми! Даже още по-глупаво! — засмя се приятелката й. — А сега не ме гледай вече така умърлушено. Питър и Кърк са с теб.

— Благодаря ти, Айрийн.

Джесика се почувства много по-добре и се погледна още веднъж усмихната в огледалото. След студа навън, топлината в клиниката й се отразяваше благотворно. От високоговорителя звучаха тихо коледни песни, а по коридорите бяха окачени гирлянди. Сети се за чичо си и леля си Лусинда. Замисли се дали и тяхната къща е украсена. Тази година за първи път нямаше да празнуват заедно.

Мярна й се мисъл и за Питър. „Къде ли ще празнува Коледа? Естествено, че с дъщеричката си. Дали си има приятелка?“

Изведнъж закопня да бъде в прегръдките му… и да я целува… Изплаши се от желанията си и се опита да го прогони от мислите си. Никога не би могла да бъде в обятията му.

Въпреки че понякога разговаряше с нея приятелски, той все още спазваше някаква дистанция. При първата им среща се бе държал толкова любезно и мило. Джесика се изчерви, спомняйки си как й махна снежинката от носа. Колко нежно беше това докосване! „По дяволите! Не бива да мисля повече за него!“

Айрийн погледна часовника си.

— Не е възможно! Имаме още няколко минути на разположение. Поставихме нов рекорд.

— Сигурно защото безмилостно ме караше да подтичвам.

Тя се изкиска.

— Не трябваше да бързаме толкова със закуската. Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?

— Добре.

Влязоха в барчето, взеха си по едно горещо, силно кафе и седнаха на масата.

— Не мога да повярвам, че коледното парти ще се състои след две седмици — усмихна се Айрийн. — Ще бъде великолепно. Всички го очакват с нетърпение.

— Разкажи ми повече за него.

Джесика още не знаеше дали трябва да се радва на партито в клиниката, или не, но имаше намерение да отиде, защото тогава е свободна.

— Чувала съм, че се празнувало в голямата аудитория, там, където се провеждат лекциите. Мисля, че ще бъде весело — Айрийн облиза устните си. — Всички си мислят само за разкошния бюфет с лакомства.

— Личи си — вметна Джесика.

— Така ли? — Айрийн отпи от кафето. — Освен това ще има и оркестър и… — тя погледна часовника си и кимна. — Вече е време да тръгваме.

Щом влезе в лекарския кабинет, Джесика въздъхна. Беше сама и можеше да се подготви. И понеже трябваше да ръководи визитацията, прегледа отново медикаментите.

Скоро влезе и Питър. Поздрави кратко и провери още веднъж всичко.

— Джесика, внимавайте винаги дали сте прочела правилно етикета, когато вземате лекарство от шкафа. Проверете го пак, когато го разпределяте за пациентите, и още веднъж, когато го оставяте обратно в шкафа.

— Зная това, Питър.

Като влезе Кърк, бяха приготвили всичко.

— Здравейте!

Двамата му отговориха с кимване, след което Питър погледна Джесика сериозно.

— Надявам се, че картоните са у вас?

— Да, в чантата ми.

Тя бръкна и ги извади, молейки се да не е изгубила нито един. Изчерви се, като забеляза иронията в очите на Питър и бързо отмести погледа си.

Първата пациентка беше възрастна, но смайващо жизнерадостна жена. Поздрави ги шеговито.

— Ето ги тримата мускетари. Не ви ли омръзна моето мършаво тяло?

— Напротив, мисис Добс — разсмя се Питър. — Как бихме могли да ви отминем! Такава звезда като вас! — намигна на Джесика и добави. — Мисис Добс е играла в цирка като танцьорка по въже.

Джесика не можа да разбере веднага дали се шегува, но като видя все още здравата мускулатура и стройното тяло на пациентката, се убеди, че говори сериозно.

— Сигурно е било много вълнуващо за вас, мисис Добс? — Джесика също беше развълнувана. Беше израснала в малък град и циркът беше едно от най-значимите й преживявания в детството.

Кърк взе някаква снимка от шкафчето.

— Тук нашата пациентка е на едно от представленията в Сент Луис. Изглежда фантастично, нали? — обърна се той към Джесика.

Тя погледна фотографията, където върху въжето беше мисис Добс на младини. Хубава, впечатляваща блондинка със златисто трико.

— Фантастично! — възкликна и я върна на Кърк. — Мисис Добс, ще ми разкажете ли някога за живота в цирка? — въпреки обаче, че искаше да научи много неща за пациентката си, трябваше да продължи с визитацията. — Може би някога в почивката? — добави. Нави ръкава и премери кръвното й налягане, а после го отбеляза в картона. — Резултатите са добри, мисис Добс.

Надяваше се, че е била убедителна. Но като се сети колко неумело бе действала с картоните и медикаментите първия път, отново се смути.

Минаваха от стая в стая. Джесика мереше пулс и кръвно налягане, осведомяваше пациентите за тяхното състояние и даваше указания на персонала.

Когато стигнаха до леглото на скоро оперирана пациентка, Питър й кимна:

— Наблюдавайте как ще сменя превръзката.

Той почисти бързо раната и направи нова превръзка. Джесика наблюдаваше всяко движение на ръцете му и установи, че трябва още много да се учи. По време на следването си беше наизустила кой човешки орган къде се намира, както и куп латински изрази, но когато се наложеше да направи превръзка, за съжаление те й помагаха малко.

Докато преглеждаше пациентите, нерядко чуваше шегички като: „Какво прави тук хубаво момиче като вас?“ А един възрастен господин направо подхвърли:

— Можете да сте ми внучка! Сигурна ли сте, че сте завършила следването си?

Въпреки отношението си към жените лекарки, в такива ситуации Питър я защитаваше шеговито, но решително. Стремеше се да я въведе добре в работата. Ограничаваше се да говори с нея само на професионални теми, но когато се срещнеха погледите им, Джесика прочиташе в очите му желание.

След като свърши визитацията, тя откара количката с медикаментите в лекарския кабинет и я приготви за следващия ден.

— Време е за обяд — каза Питър и продължи да попълва картите си. — Джесика, днес следобед ще ми асистирате при парацентеза.

— При пара… да, разбира се.

Звучеше й познато това медицинско понятие. Срещала го бе по време на следването си, но в момента не си спомняше значението му. Предпочиташе да умре, но не и да покаже на Питър, че не го знае. Първо й дойде на ум да попита Айрийн, но се усъмни дали тя изобщо го е чувала.

На път към столовата й хрумна идеята да провери в медицинския речник. Завъртя се на пета и се забърза към библиотеката, в която имаше всякакви медицински издания. В този час никой, освен нея, не се интересуваше от книги.

Отвори бързо речника и намери понятието. „Разбира се, че парацентезата означаваше операция при остро възпаление на средното ухо.“ Клатейки глава, тя се укори как е могла да го забрави.

Върна справочника на мястото му и се запъти към вратата, която изведнъж се отвори и Джесика се сблъска с Питър. Неочаквано той я хвана през кръста, а с другата ръка повдигна брадичката й. Придърпа я така към себе си, че тя едва си поемаше дъх и, когато с пръст очерта контурите на устните й, стори й се, че сърцето й спря да бие.

Наведе се и я целуна.

Джесика беше толкова изненадана, че не намери време да се противи. Неволно се притисна към него и отвърна на целувката му. Забрави всичко наоколо и изгуби чувство за време и място.

Изведнъж Питър се отдръпна и се засмя.

— Питър… — промълви тя заеквайки.

Без да я изпуска от очи, той свали имеловото клонче над главата й, което беше закачено на вратата.

— Традиция, скъпа моя. Не желаете да нарушавам обичая, нали? Освен това наближава Коледа и всички хора трябва да са весели.

„Нищо ли не означаваше за него тази целувка, освен спазване на традицията? Господи, как можах да му позволя!“

— Естествено! — засмя се Джесика малко пресилено и оправи разрошената си коса. Чак сега отново долови леката коледна музика. — Трябва да вървя Айрийн ме чака.

Питър гледа след нея, докато тя се отдалечи. Айрийн забеляза, че е напрегната и развълнувана, но не го показа. Джесика й беше много благодарна за деликатността.

Как би могла да й обясни нещо, което самата не разбираше? Толкова ли беше влюбена в Питър? Или просто се нуждаеше от мъжка ласка?

След обяда, все още зашеметена, тя се забърза към отделението, за да му асистира. Като си спомни, че е проверявала значението на думата, се изчерви, тъй като се досети, че Питър навярно я е проследил.

Посрещна я делово и студено. Разгледаха заедно картона на пациентката и се отправиха към нея. Тя вече лежеше в една от малките операционни зали.

Докато Питър успокояваше болната, Джесика постави параван над леглото.

— Мисис Джеймс, ще ви сложим местна упойка.

Пациентката изпитателно изгледа двамата лекари.

Питър инжектира упойката и кимна дискретно на Джесика. С треперещи пръсти тя взе иглата и прободе тъпанчето на пациентката. Чак като я извади си пое с облекчение въздух и бързо постави стерилна марля. Надяваше се, че болната не е забелязала нейната напрегнатост и неопитност. Погледна Питър и той й намигна одобрително.

След като се разделиха с мисис Джеймс, отидоха в другия край на отделението при един възрастен пациент. Счупеният му крак беше в гипс и пръстите му бяха отекли.

— Трябва да махнем гипса. Много е стегнат — констатира Питър и започна да го разрязва, обяснявайки на Джесика всяко движение.

Малко по-късно тя се върна в лекарския кабинет и се зае с количката. Изпитваше възхита от Питър, от неговата съобразителност и търпение. Грижливо почисти и стерилизира инструментите и подготви медикаментите за следващия ден.

След като свърши работата си, седна на един стол, за да си почине. Не след дълго Питър влезе, хвърли книгата на отделението върху бюрото и избърса челото си с ръкава на престилката.

— Сутринта беше твърде напрегната — погледна я замислено. — Не се държахте зле, Джесика.

— Благодаря, Питър… — промълви тя и с удоволствие би прибавила: „Не беше зле като за жена, нали?“, но си премълча. Защо трябваше да налива още масло в огъня?

Питър погледна часовника си.

— За днес толкова. Навън пак заваля. Искате ли да ви откарам вкъщи?

— Не, благодаря, Питър — отвърна му бързо. „Господи, в една кола с него! Та това е много повече, отколкото бих могла да понеса.“ — Ще отида в библиотеката и ще почета — веднага съжали за изреченото. Та нали преди няколко часа точно там я целуна! Не бе ли изтълкувал погрешно думите й?

Очите му блестяха загадъчно, но лицето му остана каменно.

— Ако след този напрегнат ден вземете да четете медицинска литература и да се информирате за най-новите достижения, ще трябва да сте доста амбициозна!

Джесика разбра, че й се подиграва.

— Може би. Имате ли нещо против?

— Не, не… Вероятно искате да настигнете известния си баща? Чувал съм много за него. Д-р Лангли беше един от най-добрите хирурзи в Сент Луис. Възхищавам му се.

— Аз също — отвърна тя рязко. — Но не се стремя да настигам никого. Достатъчно ми е постоянно да се съобразявам с вашите предубеждения спрямо жените лекари.

Настъпи мълчание. Джесика имаше чувството, че е отишла твърде далеч. Но като го видя да се хили, позеленя от яд.

— А, ето какво било то! Мисля, че съм си го заслужил. Да допуснем обаче, че жените имат склонност да се доверяват на чувствата си, дори когато се опират на логически факти.

— Не съм съгласна!

Джесика замълча и се опита да потисне гнева си. Зарадва се, че в стаята влезе един асистент лекар и с това диспутът им беше прекратен.

На път към къщи тя премисли всичко отново. Питър будеше в нея чувства, които не би могла да игнорира… Никога досега не бе копняла така по мъж, както по него. Още от първата им среща мечтаеше за прегръдките и нежността му. В същото време осъзнаваше, че се стреми към нещо, което е недостижимо за нея, и това много й тежеше.