Миранда Лий
Оживели мечти (11)

Единадесета глава

Пътуването до Сидни бе изнервящо. В началото пилотът постоянно поглеждаше към нея, от което Каси се изчерви. Представи си как той си представя сцената в библиотеката. Нямаше оправдание за действията си тогава, помисли си госпожа Макей.

Дан стоеше безмълвно през цялото време на полета. Това не й харесваше. Беше в страхотния си раиран костюм и мислеше за Господ знае какво! Каси не можеше да разговаря с него, защото бе потънал в някакъв странен унес.

Като капак на всичко, тя изпитваше страх да лети, струваше й се, че всеки момент ще се разбият някъде. На тръгване не бе предполагала какви мисли ще я нападнат. Бе пътувала със самолет няколко пъти, когато бе студентка, но хеликоптерът й се виждаше прекалено малък, прекалено нестабилен! Нямаше да допусне Джейсън да се вози отново с него!

Беше напрегната, изобщо не поглеждаше навън към прекрасната панорама на Сидни. Кацаха. Каси се облегна назад в седалката, хвана се здраво за нея, пръстите й се бяха впили в материята.

Хеликоптерът направи няколко кръгчета, преди да се установи на площадката за кацане. Госпожа Макей се опита да не издава облекчението си, но безуспешно. Въздишка се откъсна от гърдите й.

Дан изгледа жена си сурово. На свой ред и той въздъхна, но от този момент насетне не показваше повече чувствата си. Зае се да й помага. Подаде й ръка на слизане и я съпроводи до мястото, от което тръгваше асансьорът. После взеха таксито, спряло на пиацата.

Тя се качи в него и се сви в най-отдалечения край на задната седалка като изплашено животинче. Съпругът й отново я стрелна с очи, а после я прегърна през рамо, и я придърпа към себе си.

Каси го заразглежда учудено, но в замяна на това получи един не особено обнадеждаващ поглед, тогава просто се отпусна в обятията му. Наистина, беше й приятно да си почива в прегръдките му. Тялото му я стопляше, а навън бе студено.

Бе в зелен гащеризон и блуза с дълъг ръкав, струваше й се достатъчно като облекло за един пролетен ден, но облаците, които настъпваха към Сидни бяха тъмни, а вятърът, който ги довяваше — пронизващ.

В един миг престана да обръща внимание на всичко останало, освен на Дан. Бе я прегърнал така силно. Чуваше ритъма на сърцето му. То биеше все по-силно. Каси си мислеше, че може би мъжът й вече очакваше мига, в който двамата щяха да останат сами и тя щеше да му се отдаде.

Той я желаеше, това бе сигурно. Без значение какво чувстваше в душата си, нуждаеше се от нея.

„Реджънт“ се намираше по-далеч, отколкото си бе представяла. Нямаше друг по-известен международен хотел от него. Най-много я изненада начинът, по който се обръщаха към съпруга й. Казваха му:

— Здравейте, господин Макей!

— Радвам се да ви видя, господин Макей!

— Разбира се, господин Макей!

По целия им път някой го поздравяваше. Когато накрая сломена, че би искал обядът да му бъде поднесен в стаята, яденето го бе изпреварило…

Бе сервирано върху елегантна количка, секунди след като го бе пожелал.

Каси не можеше да продума и дума, за известно време стоеше безмълвна. Бе като замаяна. Богатството на Дан беше значително, поне така изглеждаше.

Апартаментът в хотела бе огромен.

Очите й се спираха на мебелите в спалнята и гостната, мраморът беше навсякъде. Гледката, която се разкриваше през прозорците, бе внушителна.

„Сигурно му струваше цяло състояние да живее на това място“, помисли си тя. Отиде да погледне навън към моста „Харбър“.

— Нощно време е още по-красиво — рече Дан, като пристъпи зад нея.

Обгърна раменете й.

Отпусна се отново в обятията му, макар всяко нервче вътре в нея да бе напрегнато.

„А сега?“ — питаше се Каси. Сигурно щеше да последва един приятен обяд след това ходене по магазините, но бе някак си притеснена…

О, Господи, не можеше да хапне и залък, а пред магазините, предпочиташе пътуването дори до луната. Тежка въздишка се откъсна от гърдите й. Той я завъртя и попита:

— Не си уморена, нали?

Лицето й бе напрегнато. Но за първи път откри, че и Дан като нея бе притеснен. Чувствата му, сигурно също като нейните, бяха объркани. Може би си мислеше, че жена му не го желае. Може би, ако тя…

Потръпна от напрежението, което я изгаряше отвътре. Въпреки това успя да се повдигне на пръсти, да поднесе устни към неговите.

Произнесе тихо:

— Обладай ме, Дан! Сега… Моля те…

Макей помръкна. Каза:

— Сега?

Сърцето й биеше лудо. Чувстваше го чак в гърлото си.

— Да — прошепна едва чуто.

Съпругът й се освободи от ръцете й и тръгна към ъгъла на стаята. Застана там и загледа навън през прозореца. В очите му се четеше гняв. Долу колите бяха задръстили улицата. Дланите му се бяха свили в юмруци.

Каси не знаеше какво да стори… Наистина ли бе способна само да греши.

— Не желаеш ли да ме имаш, Дан?! — едва промълви. Чувстваше се разбита, ненужна и напълно объркана. Бе разкрила душата си пред него, дарила го бе с всичко, което имаше, а сега дори не можеше да се защити.

Макей се извърна към нея. Изражението на лицето му бе сурово. Произнесе:

— Знаеш, че искам, но не по този начин… — вдигна ръце безпомощно, дори измъчено. — Не искам да се пренасяш в жертва заради сина си, не! Аз искам да те имам, ако наистина ме желаеш, така както един мъж и една жена са способни да се обичат.

— Аз те желая, Дан! — бе усетила, че той се нуждае от нея.

Не й отвърна, само промърмори.

— Това е истина! — настояваше тя в пълна полуда.

Пристъпи към него, търсеше безуспешно подходящите думи, за да го увери. Само истината можеше да прекрати този кошмар, нищо друго.

— Аз… Аз те желаех дори вчера — каза Каси.

Не й вярваше, очите му го издаваха. Каза:

— Снощи ти се измъкна, Каси! — винеше я. — Не говориш истината. Не ме обичаш! Та нали почувствах сам, ти не понасяш да те докосвам! Един Господ знае… Предупреди ме… Знаех, че ще ме мразиш… Но…

Приближи се към него. Извика:

— Не! Грешиш! — гласът й бе нетърпелив, истеричен. — Може би, отначало… Аз се мъчех да те намразя, аз… Защото… О, Дан, не разбираш ли? Когато ме докосваше не можех да се сдържа. Аз… — думите бяха безсилни. Тя млъкна, когато забеляза, че устата му се изкриви в гримаса.

— Не се сдържа ли, Каси? Господи, та ти не би оставила и минута отдих на мъжа! Не знаех, че си толкова жадна за секс!

— Не, нямах предвид това! — почти проплака. С растящ ужас Каси осъзнаваше каква бъркотия бе забъркала.

Страдаше от глупостта си, от високопарните слова онази нощ в библиотеката, от постоянната борба със себе си. Бе извършила толкова неща, от които се срамуваше, и всичко това, защото не знаеше как да му обясни, че обича само него.

— Не те мразя, Дан, аз… — спря.

Изведнъж осъзна — нямаше да й повярва, не и ако му кажеше, че го обича.

— Ти какво? Обичаш ли ме? — засмя се подигравателно. — Не съм някакъв си романтик, Каси. Прекалено добре познавам действителността, за да се хвана на приказките ти. Твоите усилия са напразни, под тях прозира друго. Всъщност ти ме мразиш — вдигна брадичката й с ръка, но не нежно, а грубо. — Не отричай! Често поглеждам очите ти, чрез тях надниквам в душата ти, очите ти са изразителни, Каси, те не лъжат! — завърши той.

Неговите очи се присвиха, изплаши я за един момент. После ръката му стана внезапно гальовна, в изражението му се забеляза топлота. Промълви омайно:

— Красиви очи. Красива уста… — показалецът му премина по устните й. — Красиво тяло… — ръцете му се спуснаха надолу към гърдите й.

Притвори очи и простена. Болката му сякаш прободе сърцето й. Бе готова да направи всичко за съпруга си. Инстинктивно го прегърна през кръста. Изрече:

— О, Дан… Недей… Моля те, недей… Изслушай ме!

— Какво да слушам? — Макей сякаш изръмжа, дръпна се настрана от нея. — Още лъжи?

Каси го наблюдаваше.

Очите му бяха широко отворени, чертите му се бяха изострили отново.

— Не искам да слушам — противеше си той. — Изморен съм от цялата тази история. Толкова много… Може да си права. Сигурно трябва да спра да се боря със себе си и да те приема. Да се възползвам от всичко, което ми даваш. Може би между нас винаги е съществувало само това!

Нямаше време дори да му отговори, той я грабна в обятията си, доближи устните си към нейните и я целуна. Забрави, че навън още бе светло, забрави за света, забрави за всичко. Съществуваше единствено Каси. Устата, ръцете, всяка частица от тялото му търсеше нейното. След миг тя вече не му бе ядосана. Прие го. Простена тихо и се предаде на устните му, те спечелиха нейните, на ръцете му, те имаха тялото й и можеха да го моделират, да го изгарят с дивите си емоции… Езикът му проникна дълбоко в устата й, въртеше се неистово, отново и отново, като й доставяше все по-голямо удоволствие.

Накрая Каси почувства, че трябва да си вземе въздух.

— Не! — извика Дан, обгърна лицето й с ръце и грубо го придърпа към себе си. Очите му излъчваха страст. — Недей да правиш това… Ти пожела това, сега ще се съобразяваш с мен… Приближи устата си до моята… Слей дъха си с моя, ако искаш… Нека част от теб се слее с мен, докато те събличам…

Еротиката в думите му подтикна тялото й да откликне. Усети прилив на топлина. Страните й горяха. Бедрата й също.

— Отвори уста, Каси! — заповядваше то безцеремонно, стенеше от наслада, веднъж опитал вкуса на устните и.

Тя знаеше — с тихото си съгласие му бе поднесла нещо много повече от плътта си, нещо повече от тялото си. Даваше му това, което Макей бе поискал — душата си! Но вече не желаеше да мисли за това. Остави го да прави с нея каквото му хрумне.

Съблече дрехите й. Откопча копчетата на гащеризона й и го пусна на земята. Събу обувките й. През цялото време не спираше да я целува.

Кръвта нахлу в главата й. Цялото й тяло изгаряше от желание. Всеки нерв крещеше.

За миг сърцето й спря, когато почувства пръстите му да разкопчават сутиена й. Сега ръцете му бяха върху гърдите й, краката й се разтрепериха.

Целувките му бяха причина тя още да се задържи права. Целувките и ръцете му. Те не бяха съвсем нежни с тялото й, но имаше ли това значение? Каси се чувстваше като подивяла от страст. Желаеше го, дори когато бе груб към нея и мачкаше плътта й, играеше си с гърдите й. Имаше нужда да удовлетвори всичките си желания, напиращи от дъното на душата й. Той нямаше милост към нежната кожа, която сякаш размесваше с пръстите си, докато я докара до екстаз, наслада, от която болката бе неразделна част.

Спря да я целува. Устните му прокараха диря по шията й. Мълвеше непрестанно „Каси… Каси…“.

После я обгърна с ръцете си я положи на края на леглото, така че косата й падаше на пода. Вдигна ръцете й нагоре. Така гърдите й бяха още по-съблазнителни, вирнали зърната си към устните му. Каси се изви нагоре. Устата му пое едно от зърната на гърдите й. Тя погледна надолу през прозорците, бе зашеметена, виждаше всичко наопаки. Виеше й се свят. Осъзна, че Дан я бе изоставил за миг, за да се съблече. Когато се завърна, той повдигна главата й върху леглото, плъзна ръце по тялото й, като отстрани и последната останала дреха от нея.

— Толкова е хубаво! — изрече Макей.

Тялото на Каси бе омекнало. Бедрата й бяха натежали, излъчваше една особена топлина. Тя притвори очи, за да усети по-силно досега на Дан.

Ръцете му пробягаха по кожата й. Милваха с пръсти гърдите и, очертаваха кръгове около пъпа й, и се впиха между бедрата й.

Каси приемаше докосванията му, мълвеше името му. Устата му се зае да милва плътта й, там, където ръцете му вече бяха преминали. Тя бе готова. Каси се задъхваше от удоволствие. Сякаш по вените й течеше ток. Усещаше странен магнетизъм в себе си. Нарастващо напрежение се загнезди в тялото й.

— Не спирай, не спирай! — извика след него, когато изведнъж я напусна.

Смехът му — подигравателен, триумфален я прониза. Той сведе още веднъж глава, за да умножи блажените й мъки, за да я доведе още веднъж до състояние на екстаз и агония, слети в едно. Рай и ад!

— О, Господи! — проплака тя, въртеше главата си на всички страни, след като той за сетен път я лиши от пълно удовлетворение. — Моля те… О, моля те! — желаеше го, бе стиснала силно очи.

— Погледни ме, Каси! — изрева Макей. — Отвори си очите и ме погледни!

Каси простена, примигна и го погледна умоляващо. Дан стоеше пред леглото, косата му бе разрошена, дишаше неравномерно. Голотата му го правеше още по-желан, той бе така мъжествен.

— Сега, кажи, че ме желаеш! — заповяда й. — Желая те, Дан! Кажи го!

— Желая те, Дан! — изхлипа Каси.

Никога не го бе виждала такъв. Изражението му бе победоносно, но и ужасяващо. Всяко мускулче по лицето му бе стегнато, очите му блестяха, все едно бе полудял. Вик се изтръгна от гърдите му. Обгърна ханша й. Изведнъж Каси се почувства като вещ в ръцете му. Той все още стоеше надвесен над леглото.

— Дан… Не… не по този начин…

Макей не й обърна внимание. Изохка, когато придърпа краката й около тялото си… След това обхвана бедрата й. Тя нямаше как да се измъкне, всъщност и не желаеше това… Не смяташе, че има по-добър начин от този да покаже чувствата си на мъжа, когото обичаше.

Въздишка се откъсна от устните й. Дан я гледаше в очите. Все още бяха под влияние на страстта. Ръцете му погалиха гърдите й. Простена леко.

— Така трябваше да стане, Каси. Имах нужда да видя лицето ти. Твоята наслада… Не затваряй очи, Каси. Погледни ме!

Направи го. Преживя невероятно усещане. Огънчета танцуваха в очите му всеки път, когато тя издадеше звук или прокараше език по пресъхналите си устни. Той също я желаеше.

— Твоето и моето тяло са едно, Каси. Сега и завинаги. Ти не ще познаеш удоволствието от другиго… Само от мен!

Каси не знаеше какво да отвърне. Изпитваше само приятно усещане. И нарастващото напрежение, което си проправяше път у нея. Трябваше да стане.

— Не — задъха се той. — Остани така!

Послуша го, опита се да бъде търпелива. Не устоя, загуби контрол над себе си. Тялото й се загърчи, подканяше неговото. Ръцете й, пръстите й се впиваха в плътта, свиваха се и разпускаха в примитивен ритъм. Дишането й се учести, движенията й също.

Накрая той не издържа и й отговори. Тялото на Каси бе в конвулсии. Насладата й бе пълна. Все още потръпваше в екстаз. Дан се отпусна уморен. Жена му сякаш не чувстваше тялото му върху себе си. След това постепенно, сякаш насън крайниците й се отпуснаха безжизнени. В съзнанието й настъпи пълно спокойствие. В този момент тя прокара ръце по топлата му влажна кожа. Любовта й сякаш протичаше във вените, от сърцето към върховете на пръстите й. Милваше го. Това беше Дан, нейния мъж, нейната любов. Прегърна го.

Когато Макей се приготви да става, гласът й го спря:

— Не си тръгвай!

За няколко мига съпругът й се колебаеше, после се върна отново в леглото. Ръцете й го държаха здраво.

— О, Дан — каза тя. — Мили мой, моя любов…

За секунда застина върху тялото й. После стана и седна върху ръба на спалнята, разтърси рамене.

— Дяволите да те вземат, Каси! — прокълна я той.

Жена му се скова, поизправи се, бе смаяна от реакцията му. Само промълви:

— Дан… — с ръка допря рамото му. — Какво има? Какво казах? Какво направих?

Черните му, блестящи очи изразяваха погнуса. Отвърна й:

— Това достатъчно ли ти е, Каси? Добър секс и вече си готова да ми кажеш, че ме обичаш? Да не би да е така с всеки, който ти доставя удовлетворение.

Дръпна се ужасена от него.

Гласът му кънтеше.

— Нека поне в брака си имаме честни отношения! Чудесно, сексуалните ни взаимоотношения са прекрасни, повече от прекрасни, всичко върви добре. Не съм изненадан. Винаги е било така, но за Бога! Нека не объркваме нещата. Разбра ли ме? Запази си сладките обръщения „скъпи“, „любов моя“ за себе си.

Лицето й се смали. Какво искаше той… Беше или безкрайно безсърдечен, или безкрайно глупав! Девет дълги години бе чакала този миг! Девет години и сега, когато в крайна сметка бе отдала всичко от себе си за него, предлагайки му душата и тялото си, той се държеше така! Дори не бе разбрал жеста й.

Ядоса се. Загледа се в изражението му — арогантно, непобедимо. Сълзи напираха в очите й, но тя не им позволи да бликнат. Намерението й да разговаря с него за предишната му жена, и да му обясни всяка своя дума от пристигането му насам, изчезна.

Каси стана, не направи и опит да прикрие голотата си, стрелна го с очи, лицето й бе гордо, в погледа й имаше хлад.

— Добре, Дан — каза тя механично. — Извини ме, отивам да взема един душ. Спомена нещо за ходене по магазините. Забрави го! Не съм в настроение. Ако трябва да бъдем честни, това е истината.

Тя обърна гръб и тръгна към вратата на банята, където извърна лице за миг и се обърна към него:

— И ако пак трябва да бъдем честни, престани да ми говориш за други мъже! Няма други. Изобщо. Излъгах те. Ти беше моят пръв и последен любовник, Дан. Пръв, последен и единствен!

Вирна брадичка, опитваше се да защити достойнството си. Влезе в банята, затръшвайки вратата след себе си. Беше странно, но той не реагира. Не тръгна след нея, не потропа по вратата й, не й поиска извинение. Тя прехапа устни и се отправи към душа. Пусна кранчето на водата, за да може шумът да задуши риданията й.