Миранда Лий
Оживели мечти (9)

Девета глава

— Скъпа, изглеждаш прекрасно!

Каси опита да се усмихне на майка си, после отмести поглед към огледалото, което стоеше върху тоалетката. Заоправя косата си, къдрите постоянно се подаваха изпод широкополата шапка и Палмър се мъчеше да ги прибере. Каза:

— По-добре изобщо да не бях облечена в бяло. Ако не те бях послушала! А и тази шапка…

Гледаше унило и критично сватбените си одежди. Роклята беше от дантела, подплатена с коприна, горната й част се състоеше от прилепнал по тялото корсаж, с дълги тесни ръкави, дължината й беше под коляното. Ръцете и рамене й бяха обгърнати единствено от дантелата, кожата на Каси бе с лек загар, доловим под ефирната тъкан. Въпреки снежнобелия си цвят дрехата не излъчваше непорочност.

Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, но това не помогна. Стомахът й бе свит на топка. Днес щеше да се омъжва. Довечера щеше да бъде първата й брачна нощ…

— Не мога да ти опиша — поде Джоан, — колко щастлива се чувствам заради теб. Сякаш е красив сън. Роджър и аз ще живеем тук, във фермата, вместо да се местим в онзи малък апартамент в града, а ти и Джейсън ще бъдете само на две крачки от нас. Като говорим за Джейсън сега, никога няма да забравя лицето на момчето, когато Дан му каза, че е неговият баща. Никога! Почти се просълзих, докато ги гледах. Ако си забелязала, Макей беше доста развълнуван. Има право да получи своя шанс. Няма значение какъв е бил преди години, а какъв е сега. Едва ли би намерила друг по-любящ съпруг и по-всеотдаен баща.

Каси не беше съгласна.

Всеки следобед Дан вземаше детето от училище и прекарваше времето си заедно с него, докато Палмър свършеше работа. След това закарваше момчето у майка му. Обикновено Джейсън се връщаше засмян вкъщи, разказваше весело за компютърните игри. В желанието си да навакса осемте пропуснати години, Макей беше купил на сина си компютър. Но подаръците му за Джейсън свършваха дотук.

Страхуваше се, че Дан ще разглези момчето. Очакванията й обаче не се оправдаха и тя бе доволна от това. Детето постоянно разказваше за баща си.

Палмър остана изненадана и от реакцията на местните жители, относно бъдещата женитба. Преди ден Дан бе придружил нея и момчето на крикет мач. Джейсън разгласи навсякъде кой е баща му и че ще се жени за майка му на следващия ден. В този миг я отрупаха с благопожелания. Непринудените поздравления на хората я стряскаха до известна степен.

Разбира се, като цяло Макей изглеждаше влюбен до уши, държеше я за ръка, усмихваше се, дори я прегръщаше през рамо от време на време.

Трудно й беше да потисне недоволството си. Искаше й се да избяга от преструвките. Беше скована, когато той я докосваше. Фалшът я плашеше. В редките случаи, когато оставаха сами, Дан притихваше и ставаше навъсен. Само веднъж я бе заговорил, за да узнае каква да бъде големината на сватбената й халка.

— Хей, хайде, идвайте и двете — разнесе се гласът на Роджър.

Палмър запази самообладание и рече:

— Добре ли изглеждам, шефе? — гласът й прозвуча лукаво.

Роджър подсвирна и отвърна:

— Ако не бях луд по майка ти, щях да бъда конкурент на Макей.

Каси се засмя. Когато за пръв път каза на шефа си за предстоящата сватба и причината за нея, тя разпали любопитството му.

— Но защо не ми каза по-рано! — сгълча я нацупено и прибави: — Не разбирам само, за какво е цялото това бързане…

Външно Роджър се гневеше, но дълбоко в себе си бе приел идеята за предстоящата женитба. Може би, мислеше си тя, това бе станало след онази петъчна вечер, когато Дан ги навести и разказа на шефа й как смята да си направи изба за вина.

Погледът на Каси се спря на майка й и на бъдещия й съпруг, които я гледаха в очакване. Предишната нощ Каси бе напрегната и дълго не можа да заспи. Беше решила да издържи цялата церемония на бракосъчетанието, дори то да й костваше неимоверни преструвки. Нямаше желание семейството й да се притеснява за нея, но всичко щеше да бъде по-трудно, отколкото си го бе представяла. Все пак…

По устните й се разля усмивка, лицето й засия.

— Е, какво чакате още! Хайде, добри хора!

Бялото купе на колата изглеждаше великолепно. Емайлът бе лъснат до блясък, сивата тапицерия беше чиста — чиста. Когато видя сватбената кукла, закрепена за капака на колата с традиционните панделки по нея, Палмър за малко не се разплака. Всичко за сватбата бе подредено прекрасно и всичко това щеше да рухне така скоро.

Джейсън вече седеше в колата, въртеше се нетърпеливо и подканяше:

— Хайде, мамо! Не трябва да закъсняваме!

— Булките могат да закъсняват — отбеляза баба му, докато заемаше мястото си.

— А, защо?

Роджър се разсмя. Заговори:

— За да може, когато се зададе булката и намери измъчения от чакане младоженец, той така да й се зарадва, че да забрави каква глупост му предстои да извърши.

— Роджър Нолън! — укори го Джоан. — Това ли е мнението ти за женитбата? Ако е така…

Отвърна й с една целувка. После колата потегли рязко.

— Пфу! Надявам се ти и татко да не приличате на тях.

Отново се почувства така объркана, но събра мислите си, за да увери детето:

— Не мисля, че ще бъдем същите.

— Това е добре! Едно от момчетата в училище каза как през цялото време ще се целувате. Аз обаче го уверих, че не е възможно. Не ми повярва, но всъщност той не те познава, нали мамо?

Стомахът й се сви.

— Кога се връщаш от Сидни, мамо?

— В петък — отвърна му тя. — Не забравяй, баба ти се омъжва следващата събота.

— Искаш да кажеш… Ще трябва да нося тези ужасни дрехи отново?! — Джейсън изохка.

— Страхувам се, че да.

— Между другото — Роджър се обърна към Каси, — платих на едно момче, току-що дипломирано, да ми помага, докато те няма, а пък и когато аз отсъствам. Може да го взема за постоянно, ако ми хареса как работи. Кой знае какво може да се случи в близко бъдеще? — погледна я хитро в огледалото за обратно виждане.

Каси прочете мислите му. Почувства се малко засегната. Можеше да забременее, но не й се говореше за това. Помисли си, че само след броени часове, женитбата им щеше да бъде реалност. Девет години бе чакала…

Дали нещата щяха да бъдат както на времето? Дали липсата на обич помежду им щеше да промени отношенията им?

— Пристигнахме! — Джейсън се провикна, и стресна Каси — Виж, татко идва насам. Не е ли страхотен!

— Да… не беше ли?!

Облечен бе в тъмносив костюм, бяла копринена риза, червена вратовръзка и кърпичка. Косата му, пригладена назад, стоеше на вълни. Видът му внушаваше респект. Беше силен, уверен в себе си мъж. Устата му обаче бе свита в гримаса. Очите му не бяха щастливи. Приближи се бавно към колата.

— Нашият младоженец изглежда много нервен — засмя са Роджър.

— Стига! — прекъсна го госпожа Палмър.

Каси преглътна тежко. Чувстваше се много изнервена, но едва ли състоянието, в което се намираше Макей, бе подобно на нейното.

Може би се бе разколебал в решението си да сключи брак с жена, която не обичаше.

Може би егоистичното му и вероятно отмъстително желание да я вкара в леглото си, бе изчезнало. Може би…

Каси не го погледна, когато отвори вратата на колата и й подаде ръка, за да излезе.

Дан я придърпа към себе си. Палмър вдигна очи към него. Беше изнервена, защото той й се усмихваше. Изрече тихо и нежно.

— Много си красива!

Бяха вперили погледи един в друг, стояха безмълвни.

Палмър се почувства силно развълнувана.

Душата й бе объркана, сърцето й се свиваше. Изведнъж, сякаш гръм от ясно небе, тя осъзна… Обичаше Макей.

„Да, аз го обичам. Винаги съм го обичала!“

Направи признание пред самата себе си. Ръцете я станаха ледени, сякаш кръвта й се смрази.

Дан се извърна, но не успя да забележи промяната в изражението му.

— Елате, всички — каза го с равен глас. — Свещеникът ни чака. Хайде… — обърна се към нея и я хвана за ръка, без да я поглежда.

Групата пое към мястото на церемонията, незнайно как, Каси се справи добре. Говореше, когато това се изискваше, усмихваше се и го целуна, когато трябваше.

Просто изпълняваше някакви въображаеми команди, ни повече, ни по-малко. Беше скована. Единственото, което се въртеше в главата й, бе „Защо… защо… защо…“.

Той не заслужаваше любовта й. Дори не се бе опитал да я заслужи. Преди девет години я бе ограбил, излъгал бе доверието й и я бе изоставил. Сега отново се вмъкваше като неканен гост в живота й, намествайки се грубо в чувствата й, като я заставяше да му стане жена.

Дори любовта му към Джейсън не можеше да заличи себелюбието му. Каси се почувства сломена и отчаяна.

— Изглеждаш уморена, скъпа — обърна се към нея майка й след церемонията. Стояха на верандата и отпиваха от чашите с шампанско. Роджър и Дан си говореха настрана, Джейсън си играеше с Хуго, съвсем бе забравил, че трябва да пази новия си костюм. Свещеникът бе отлетял обратно за Сидни с хеликоптера.

Каси се направи, че не е чула.

Джоан се намръщи.

— Всичко ли е наред между теб и Дан?

Дъщеря й се посъвзе. Госпожа Палмър не заслужаваше да бъде натоварвана с проблемите й, достатъчно се бе напатила.

Като родител бе безкрайно отзивчива. Когато Джейсън се роди дори даде къщата си под наем за няколко години, за да има от какво да живее Каси, докато учеше в Сидни.

— Разбира се, мамо. Не си и помисляй нещо друго. Просто съм изморена. Знаеш колко напрегната бе седмицата, покупките на тоалетите, опаковането на багажа и преместването в Хейвън, а и Джейсън.

Джоан кимна с разбиране и рече:

— Да… Трябва да си починеш. Добре ще ти дойде. Заминавате сутринта, нали? Къде ще отседнете в Сидни? Може да ми се наложи да те потърся.

— Да ти кажа честно, и аз не зная. Нямам представа. Дан иска да бъда изненада.

Излъга. През последната седмица не бе разговаряла насаме с Дан, освен за брачната халка.

Погледна към масивния златен пръстен. Струваше й се странно, сега за първи път осъзнаваше важността му.

Омъжена… Още не го вярваше. За добро или за зло, за беден или богат… Огледа се наоколо, всъщност съпругът й беше доста състоятелен, помисли си с ирония тя. Обърна се към Джоан с думите:

— Ще ти се обадя сутринта, мамо, и ще разбереш къде сме отседнали.

— Мила, май е време да вървим — рече Роджър на бъдещата си съпруга. — Вече се стъмва рано, дните са така кратки.

— Няма да забравиш да прегледаш Рози, нали? — Каси се обърна към шефа си. Гласът й издаваше напрежение.

Господин Нолан й отговори:

— Не се тревожи за тази твоя кобила, скъпа. Няма да пропусна да я посетя.

— Има ли някакъв проблем с животното, Каси? — заинтересува се Дан. Лицето му излъчваше някакъв укор.

Госпожа Макей се скова, Роджър я изгледа изненадано, тя едва успя да си възвърне изражението на щастлива младоженка.

— Не, в действителност, няма никакъв проблем. Просто и аз като мама съм много притеснена. Хайде, вървете. Зная, че и вие си имате работа с Джейсън! Време е да тръгвате!

Майка й се натъжи. Бе дошъл моментът да си вземе довиждане с дъщеря си. Дори момчето се укроти.

Каси се наведе към него, прегърна го силно и го целуна. За първи път не възропта, че се държи сантиментално с него.

Бе се вкопчил в нея.

— Трябва да се държиш добре с баба си — натърти тя, — а когато татко ти и аз се върнем, ще дойдем да те приберем.

— Веднага, нали? Обещаваш ли?

— Да. Обещавам — той беше толкова малък. Прегърна го още веднъж, стисна очи, за да не потекат сълзите й. Когато ги отвори и погледна през рамото на Джейсън, срещна очи в очи Дан. Лицето не издаваше чувствата му.

— Ще дойдеш ли и при мен, синко? — запита Макей.

Джейсън не отвърна, но не му обърна и гръб.

Зарови гальовно глава в майчината прегръдка. Дан му заговори:

— Не ти отнемам мама задълго, Джейсън — увери го той. — Ще ти се обаждаме по телефона всяка вечер. Следващата година ще прекараме празниците всички заедно. Ти ще решиш къде ще отидем.

Момчето вдигна очи, които блестяха под насълзените му мигли. Не вярваше:

— Ами в Дисниленд?

— Дисниленд, щом желаеш!

Джейсън се хвърли в прегръдките на баща си, като изхлипа леко.

Сълзи се стичаха по страните на Каси, тя се извърна настрана, за да не я види Макей.

Когато малкото им гости се разотидоха, Каси се чувстваше като съсипана. Стоеше и с тъга гледаше към купето на заминаващата кола.

— Ела, Каси…

Не се възпротиви, когато Дан я поведе за ръка.

— Трябва да си лягаш — рече той докато вървяха.

— Да си лягам? — повтори учудено.

— Да.

Цялата потрепери. Не можеше ли да почака поне докато се стъмни? Една сълза си проправяше път надолу по лицето й. Нямаше сили да се бори с него. Той беше спечелил, така ли беше? Никога не бе преставала да го обича, каквото и да бе правил, каквото и да правеше сега.

Водеше я нагоре по стълбите, сякаш беше дете, насочи я към първата спалня в дясно. Каси беше в тази стая предния ден, за да разопакова малкото багаж, който си бе взела. Успя да напълни само половината от огромния вграден гардероб. Тогава дълго бе разглеждала просторната, почти празна стая, чудеше се какви мебели биха й подхождали.

Всъщност, очите й се спряха върху огромното легло направено от тръбна мед. Желания и страст се вплитаха в душата й. Представяше си се разсъблечена в това легло, сърцето й беше силно разтуптяно. Дори след като се бе прибрала във фермата предишния ден, продължаваше да си представя Макей, отдаващ й цялата си обич. През нощта не можа да спи добре.

Сега очите й се затвориха. Чувстваше празнота вътре в себе си. Мъка тегнеше на сърцето й.

Погледна брачното легло и едничкото, което искаше, беше да потъне в меката снежнобяла постеля.

Щеше й се да се пренесе в света на сънищата. Не изпитваше желание, нито страст. Сякаш бе безжизнена кукла.

— Хайде… Нека ти помогна — Дан свали шапката й. Постави я на съседния на леглото стол. Косата на Каси се спусна на плещите й, но тя не се опита да я оправи. Стоеше вдървена, докато Макей махаше иглата от тила й. Остана напълно безмълвна.

Съпругът й не срещна проблеми с разкопчаването на ципа на роклята, веднъж паднала от раменете й тя се свлече леко на пода. Той хвана Каси и й помогна да се освободи от дрехата.

Едва усещаше затаения му дъх, когато остана по коприненото си бельо. То не бе избирано случайно, съчетано бе с роклята, но едновременно с това стоеше и възбуждащо върху прекрасно оформеното й тяло.

Бе леко изненадана, защото Дан я заведе до леглото и я накара да седне, не реагира, остана като вкаменена.

Дишането й се учести. Докосването му бе така леко и така чувствено, сякаш бе погалил крака й с мъничко перце. В момента, в който той се доближи, за да свали и втората й обувка, очите й се разтвориха широко.

Дан вдигна глава и впери поглед в нея, намръщи се, а после се замисли, като потъна отново в своя свят, без да спира да изпълнява задълженията си.

Каси отново откликна на съприкосновението с него.

Не, не искаше да бъде така… Не и сега. Не… Ако не друго, то поне можеше да го мрази, че я беше запленил.

Но нервите, изтощението, изпитото шампанско бавно, но трайно бяха изпълнили съществото й и тя не помръдваше.

— Лягай долу — заповяда й той. Гласът му бе строг.

Каси преглътна едва. Макей смъкна чорапите й. Нещо отвътре я разтърси. Обърна се настрана и видя дрехите си заедно с шапката върху един от столовете.

Дан хвана ръцете й и се изправи на крака. Тя го гледаше, все още се опитваше да се контролира, но не успяваше. Мъжът й размачка вдървения гръб и врата й. Притискаше чувствителната кожа зад ушите и началото на врата с бавни кръгови движения.

За момент госпожа Макей се почувства отпочинала, потънала изцяло в сладостно усещане. Притвори очи, тъмнината я накара да отвърне дори по-импулсивно на докосването му.

Той беше деликатен и чувствен. Движенията на ръцете му я възбуждаха. Всяка част от тялото й искаше неговото. Желаеше ръцете му да галят гърдите й, кръста, бедрата. Нуждаеше се от него, за да я изучава и прониква в нея…

Внезапният прилив на емоции я подтикна да тръсне глава назад, отскубвайки се от ръката му.

Широко отворените й очи бяха изпълнени с ужас.

Дан се загледа в нея, след това изруга едва чуто.

Беше ядосан, обърна се на другата страна и рече:

— Хайде в леглото, Каси! — думите му прокънтяха.

Тя се поколеба, но се подчини. Той я покри със завивките.

— Аз мислех, че ти…

— Спи сега, Каси — пресече я Дан. — Дори аз не съм такъв негодник, та да те накарам да спиш с мен, когато си така изтощена. А и не ме желаеш, явно е.

— Но, Дан, аз… — думите секнаха. Макей излизаше от стаята. Да го настигне ли, за да му обясни, че не я е разбрал? Нямаше смисъл да го моли да се върне. Беше невъзможно. Все още пазеше част от гордостта си.

Гледаше след него и желаеше той да се върне, но съпругът й не го направи. Вратата се затръшна. Трябваше да се примири, тази нощ нямаше да изпита ласките му.

Простена и зарови лице във възглавницата. Беше разочарована, болка прониза сърцето й. Не можеше да се примири с факта, че я бе оставил точно в мига, в който го бе желала така силно.

Хлипаше, не можеше да сдържи в себе си цялата болка, която изпитваше. Изкрещя, отново повтори вика си. Ридаеше силно, накрая заспа, обгърнала с ръце възглавницата си. Не можеше да знае, че в този момент Дан я наблюдаваше.

Той стоеше над леглото й, гледаше я, присвиваше очи. По лицето й имаше следи от сълзи.

Отдръпна се, дишаше неравномерно, обърна гръб, загаси светлината и напусна стаята.