Миранда Лий
Оживели мечти (8)

Осма глава

Каси прекара един ужасен понеделник. Всичко протече, както обикновено — отиде на работа, цялата сутрин прекара в операционната, следобедът бе дежурна на повикване, усмихваше се на колежките си и говореше така, сякаш нищо не се бе променило. Но всъщност се чувстваше притеснена и малко уплашена. Кой дявол я накара да приеме предложението за женитба на Дан? Какво притежава сега, не бе ли изгубила всичко?

Бдителният Роджър забеляза промяната. Поглеждаше намръщено към Палмър неведнъж, докато накрая я попита какво се е случило. Тя му отвърна, че не се е наспала добре. Шефът й повярва на извинението, защото през последните години безсънието често спохождаше Каси.

На сутрешната закуска майка й изгаряше от любопитство да узнае нещо повече за срещата с Дан. Дъщеря и пък нямаше желание да разказва за посещението си в Страт Хейвън. Присъствието на Джейсън също я принуждаваше да бъде по-сдържана.

Въпреки това, Каси призна пред Джоан, че Макей е поискал да се оженят. Единственото, което пропусна да спомене, бе, че е отговорила положително на Дан. Реши да не споделя това с майка си, сякаш все още имаше възможност за избор.

Отначало Джоан бе изненадана, но после по лицето й се изписа задоволство.

— Всъщност ти никога не си го забравяла, нали? Сигурна съм, че още те обича, щом желае да се ожени за теб. В наши дни един мъж не би постъпил така, само заради извънбрачното си дете.

Нямаше желание да разочарова майка си. Без съмнение, Джейсън бе главната причина, Дан да й предложи женитба.

Той определено не харесваше сегашната Каси. Опитваше се да се домогне до нея и да я превърне в роб на сексуалните си желания. Може би така искаше да й отмъсти.

Каси трябваше да отговори окончателно този следобед.

След работа Палмър се качи на джипа си и потегли. Беше емоционално претоварена. Без да се замисли много, пое по пътя към Хейвън. Вече бе изминала половината от разстоянието, когато осъзна грешката си. Не можеше да застане пред Дан в този си вид.

Спря джипа пред постройката на старата ферма и изведнъж се досети, че колкото по-обикновено изглеждаше, толкова по-малко би привлякла вниманието му. Добре беше да я види във всекидневното й облекло, с бялата престилка върху другите дрехи, с негримирано лице и хваната на опашка коса. Може би той щеше да промени решението си за женитба.

Отново включи двигателя и потегли към въжения мост, заобикаляйки хиподрума. Всичко беше нормално. Видя как кобилата препускаше в лек галоп и явно беше здрава. Жребчетата рядко се раждаха по-рано от определеното време, но Рози беше стара и не се знаеше каква изненада можеше да поднесе. В този последен стадий на бременността и най-незначителната грешка можеше да опропасти всичко.

„Започвам да страдам от параноя — помисли си разгневено тя. — Рози е здрава кобила.“ Успокоена, Каси потегли надолу по реката. Джейсън я бе очаквал, защото в момента, в който тя се зададе по моста, той се втурна към нея, прегърна я силно и рече:

— Ама, ти закъсня. Дори си помислихме, че няма да дойдеш. Дан тъкмо щеше да се обажда на баба, за да разбере какво се е случило с теб. Аз му казах, че ще дойдеш, рано или късно. Предполагах, че си имала спешен случай с някоя крава или друго животно.

Каси се усмихна, докато детето подскачаше нагоре-надолу по чакълестата пътека, чудеше откъде взима цялата тази енергия. Струваше си да се жертва за него. Но синът й можеше да бъде щастлив и без тя да се омъжва за Дан!

— Знаеш ли какво? — каза Джейсън. — Направих три кръгчета с хеликоптера, сега той отлетя нанякъде. — Мисля, че Дан го изпрати в Сидни — сочеше с пръст към мястото, където обикновено кацаше машината.

Палмър вдигна глава сякаш не забелязваше Макей, който стоеше на верандата и ги наблюдаваше. Може би…

— Какво ти хареса най-много? Спортната кола? — опита се да запази присъствие на духа и да говори спокойно, посочи лъскавия червен мерцедес. — Или хеликоптера, може би?

— Колата е страхотна, но хеликоптерът е супер!

Погледна нагоре, Дан слизаше по стълбите на къщата.

Дъхът й секна, сърцето й се сви. Беше облечен в сини джинси и широка риза. В този миг сякаш бе мъжът, който някога бе обичала. Джинсите му бяха от светъл плат, плътно прилепваха към тялото му, подчертаваха красивото му тяло. Дългите ръкави на ризата му бяха навити, а яката разкопчана. Не носеше часовник, пръстен или верижка. Кожата му беше гладка и загоряла леко от слънцето. Привличаше погледа й магнетично. Каси си спомни, колко обичаше да гали тялото му. Сякаш прокарваше пръсти в кадифена коприна.

Тя примигна. Какво и бе казал току-що? Не го беше чула.

Малко объркана, Палмър се обърна към сина си:

— Готов ли си да вървим? — бе изрекла думите, но знаеше, че това не бе нужно. Макей нямаше да я остави да си тръгне така лесно. Сексуалното желание, което винаги събуждаше у Каси, я стряскаше. Искаше й се да избяга от Дан и от властта му над нея.

— Госпожа Бъртрам ни е приготвила кафе — изрече го спокойно. — Можем да отидем на верандата и да си поговорим докато Джейсън си играе с Хуго.

Голямото куче бе чуло името си, защото се появи отнякъде. Каси изтръпна.

— Сигурен ли си, че…

Когато видя момчето, прегърнало през врата послушния доберман, притесненията й изчезнаха. Езикът на Хуго облизваше лицето на Джейсън, който се опитваше да се избави.

— Уф! Ти, лигаво куче! Хайде… Ела, ще ми носиш тази пръчка!

— Не се грижи — Дан я увери любезно. — Веднъж разбере ли Хуго, че насреща си има приятел, му става много предан. Ако трябва, дори ще брани живота на Джейсън.

Беше изненадана от доброто отношение на Макей. Къде се бяха дянали всичките му дяволи!

— От… дълго ли имаш кучето? — запита тя.

— От пет години, тогава беше малко кутре.

— Красиво животно — тя гледаше Хуго в далечината. Струваше й се, че е по-безопасно, отколкото, ако обърнеше поглед към Дан.

— Беше на Роберта.

Сърцето й спря за миг. Роберта?!

Макей я наблюдаваше.

— Жена ми — произнесе го сладко.

— О… — тя настръхна. Не искаше да чува за жена му. Не искаше да си представи, че е принадлежал на друга, че след връзката им, когато я напусна, се бе завърнал при тази Роберта. Сега, след толкова години, споменаваше, как бил пред развод, как живял отделно от нея…

Госпожа Бъртрам пристигна с кафето.

Беше слаба симпатична жена на около петдесет. Не беше местна.

Каси позволи на Дан да я хване под ръка и да я заведе до масата на верандата. Кафеният сервиз беше просто прекрасен — творение от най-крехък порцелан. Бяха сервирани множество сладки.

Госпожа Бъртрам й се усмихна.

— Сигурно сте майката на Джейсън?

Макей пристъпи напред, за да ги запознае. На Палмър не й убягна любопитството на тази жена. А може би, това беше почуда. „Защо шефът й се занимава с тази провинциалистка?“

Сега Палмър изпита желание да се бе облякла по-елегантно.

— Хлапето е много жизнено — изкоментира госпожа Бъртрам, докато им поднасяше кафето.

— Нали не е направил някаква беля? — Каси прехапа устни.

— Не, разбира се!

— Прекара си чудесно — добави Дан през смях. — Но ми се струва, че на Пол му се щеше да се върне по-бързо в Сидни.

— Пол? — повтори тя учудено.

— Моят пилот — очите му се спряха на Палмър. — Ти почти се срещна с него снощи. Благодаря, госпожо Бъртрам, ще се справим оттук нататък. Сметана и захар, Каси?

Почувства се добре, когато жената ги остави насаме. Как можеше той да подхваща тази тема. Беше нетактично. А тя си бе помислила, че се е променил и е обърнал нова страница в живота им.

— Да, моля — рече сковано. После добави: — Госпожа Бъртрам е прекрасен човек.

— Да, така е — съгласи се Макей. — Не я познавам от дълго. Стана ми икономка след смъртта на Роберта, така че…

— Нужно ли е постоянно да си припомняш първата си женитба — избухна Каси.

Дан премести една от каните, въздишайки.

— Аз… Исках да ти обясня… за Роберта…

— Но аз не желая да слушам — раздразнено отвърна тя, знаейки, че преиграва, но веднъж започнала, нямаше как да спре. — Никога не споменавай за нея, ако наистина искаш да се ожениш за мен! Никога!

Вдигна гневно очи, дръзна да го предизвика.

Той й върна един смразяващ поглед, бе стиснал ядно устни.

— Добре — прогърмя гласът му. Стана от масата и влезе в къщата. След миг се върна с някакви листа и писма в ръка. Избута кафения сервиз настрана и пръсна формулярите на масата пред нея.

— Трябва да подпишеш тук — посочи непопълнените места. Също и тук. — Последното е удостоверение за адвоката ми, трябва да ми представиш и копие от акта си за раждане. Бракът не може да мине без тези формалности.

Каси преглътна, вече не изпитваше гняв, забрави за това, когато осъзна фактите и сложността на ситуацията. Миналото си беше минало, сега нещата бяха различни.

— Сватбата ще бъде в неделя, тук, в градината. Свещеникът ще бъде доведен от Сидни. Няма да има други гости, освен роднините ти. Моите няма да дойдат, живеят прекалено далече, в Пърт, не биха успели да пристигнат толкова бързо. Ето… — той взе химикалката и й я подаде.

Палмър я пое с разтреперана ръка, след това се загледа в празните формуляри. Макей продължи да говори е доста студен глас. След време седна обратно на мястото си.

— Предполагам, че госпожа Бъртрам ще прояви желание да узнае в какво ще се състоят задълженията й след женитбата. Да й кажа ли да остане, или предпочиташ да се оправяш сама с къщата? Всичко зависи от теб. Въпреки, че навярно се замисляш дали да задържиш прислугата, уверявам те, можеш да разчиташ на нея, достатъчно дискретна е. Освен госпожа Бъртрам наех хора да поддържат градината и чистотата в имението.

Каси беше вцепенена. Домакиня… прислуга… забавления…

Изведнъж осъзна значението на женитбата си. Дан беше преуспяващ бизнесмен и никога не би изоставил връзките си в обществото. От Палмър се очакваше да бъде гостоприемна и да изпълнява добре новата си роля.

Всичко това я обърка. Панически вдигна очи към него:

— Дан, аз… Сигурен ли си, че искаш тази женитба?

Лицето му се стегна?

— Мисля, че обсъдихме проблема — отсече Макей.

— Да… аз… имах предвид… — стомахът й беше свит. Не можеше да каже и дума. Пое си дъх и захвана отново молбата си: — Виж, Дан — заговори добронамерено. — Мислех си, прекалено рано е да съобщаваме на Джейсън, че си му баща. Дай му още малко време, за да те опознае по-добре…

Погледна я навъсено.

— Отново ли се пазариш за време? Струва ми се миналата вечер обсъдихме всичко. Ти се съгласи да се омъжиш за мен.

— Но, Дан, аз… Аз не осъзнавах всички последици. Имам предвид… Аз съм обикновен ветеринарен лекар. Не съм привикнала със светския живот. Не си падам по партита и различни вечери. Трябва да знаеш, че ако се омъжа за теб, няма да изоставя професията си, за да се превърна в светска дама.

— Когато се омъжиш за мен, скъпа — поправи я той. — Не ако — погледна я по странен начин, почти нежно. — Нямам нищо против работата ти. Бъди сигурна в това, купих имението, за да заживея един по-спокоен живот. Може би понякога, ще ми се налага да пътувам до Сидни по работа, естествено от време на време ще каня някои приятели за уикенда, но като цяло смятам да живея като един обикновен семеен мъж. А имаш ли намерение да работиш и по време на бременността?

— Бременността?

— Ще ми се да имаме повече от едно дете, Каси. Съгласи се, Джейсън има нужда от братче или сестриче. Ти каза, че желаеш да му осигуриш нормално семейство.

Каси погледна Дан, изведнъж си помисли, ако не го бе възпряла предната нощ, сега, може би щеше да е заченала.

Прокара ръка по слепоочията си. Главата й се замая.

Чувстваше се объркана й уморена. Едва изрече:

— Всичко е така ненадейно за мен. Моля те, дай ми още малко време — вдигна поглед към него.

Лицето му беше студено. Промълви:

— Още време и за какво? За да избягаш? За да ме разиграваш? Лиши ме от осем години от живота на сина ми. Не бих рискувал повече.

— Няма да избягам — увери го отчаяно. — Но не можеш да очакваш от мен да се омъжа за теб и да имам бебе, просто така. Има и други задължения, които съм поела.

— Например?

— Майка ми…

Макей я прекъсна:

— Майка ти ще се омъжи след по-малко от две седмици. За скъпия Роджър, нали така?

Каси учудено отвори уста.

Дан обясни сухо:

— Джейсън е много разговорлив. Каза ми всичко, за баба си и за шефа ти. И тъй като се съмнявам, че би измамила майка си, още повече с мъж на близо шейсет години, реших, че снощи просто си ме излъгала. Защо, Каси? Защо искаше да ме накараш да вярвам, че шефът ти е твой любовник?

Не му отговори нищо, само извърна очи настрани.

— Кой е този, с когото спиш? Защо го криеш? Женен ли е? Така ли е?

В погледа й се четеше болка. Произнесе тихо:

— През целия си живот съм спала само с един женен мъж, Дан Макей, и тогава не знаех, че той е семеен. Нямам любовник… в момента — добави тя, когато зърна задоволство в очите му.

Сякаш не чул последните й думи, той рече:

— Тогава, вчера ти не си отивала на никаква среща? Значи червената рокля е била заради мен, нали?

Каси се притесни от погледа му. Каза:

— Разбира се — тонът й беше саркастичен и предизвикателен. — Но не се ласкай от това. Дойдох в Страт Хейвън с ясната цел да те съблазня.

— Какво?

— Чу ме добре. Щях да използвам твоето сексуално влечение към мен и по този начин щях да спечеля всичко, което исках.

И двамата замълчаха. Каси съжаляваше за думите си. Какъв бе смисълът на постоянните нападки? По-добре беше да се държат любезно един към друг.

Палмър въздъхна и каза:

— Съжалявам, Дан. Аз… аз не трябваше да ти говоря така.

— А защо не? Ако всичко, което изрече, е истина? — в гласа му се чувстваше горчивина.

Тя го погледна умолително.

— Ако държиш на брака ни, то тогава нека се опитаме да бъдем приятели. Джейсън няма да бъде щастлив, ако родителите му се карат постоянно.

Очите на Дан отново излъчваха топлина и нежност.

— Не съм искал да се сражавам с теб, Каси. Никога не съм искал — промълви той.

Палмър се опита да прикрие вълнението си! Макей я гледаше почти влюбено, беше й трудно, така трудно да му отвърне. Но всичко беше игра. Тя си казваше, че едничкото му желание е да създаде привидно примирие помежду им.

— Подпиши, Каси — подтикна я.

Хвърли поглед върху формулярите. Беше несигурна, чувстваше се като играчка в чужди ръце. Ако подпишеше, губеше свободата си, оставяше бъдещето си, своето щастие в ръцете на Дан.

Поколеба се. Сърцето й биеше лудо. Виеше й се свят.

— Подпиши!

Погледна суровото му лице, знаеше, че няма смисъл да го моли. Загубила бе битката си срещу него.

Подписа се. Писалката се изплъзна от нервно треперещите й ръце и изтрополи по масата.

Дан се изправи и засъбира бланките.

— Изпий си кафето — рече й нежно. — Пребледняла си.

Чашката издрънча в чинийката, след като тя отпи от нея. Каси пиеше автоматично, не забелязваше нищо наоколо, беше погълната от това, което току-що бе извършила.

— Няма да съжаляваш, Каси — увери я Макей.

Гледаше го дълго и напрегнато.

Срещу нея стоеше красив мъж с пронизващи черни очи и чувствено лице, добре сложен, с широки плещи, атлетични крака. Сякаш го виждаше за първи път.

За нея той бе един непознат.