Миранда Лий
Оживели мечти (6)

Шеста глава

Каси беше в стаята си, пристъпи към голямото огледало зад вратата и се огледа, а после се завъртя.

— Господи! Не мога да облека това. Ужасно е! — каза си тя.

Обърна се отново. Тясната червена вълнена рокля бе купена преди години, когато Палмър беше много слаба. Сега дрехата се разпъваше при носене. В простата кройка добре оформеното тяло на Каси изглеждаше още по-съблазнително. На нея наистина й се искаше да бъде привлекателна, но не и предизвикателна. Джоан бе тази, която предложи да облече роклята, червеният цвят отиваше много на дъщеря й. Само че в настоящия момент ефектът, създаден от дрехата, бе така очебиен! Каси беше толкова секси! „Наистина, трябва ли да се показвам в този вид пред Дан Макей?“ — питаше се тя.

Ами ако нещата излезеха извън контрола й. Тя щеше да бъде жертвата, а не той, защото колкото и да го мразеше, трябваше да си признае, че се нуждае от него.

Отдалечи се от огледалото, крачеше из стаята и си повтаряше. Щеше да му поиска извинение, да му разреши да вижда Джейсън, когато поиска. Единственото, което беше длъжен да стори той, беше да не се издава пред момчето.

Трябваше да обясни на Дан разликата между градския живот и провинциалния, където всяка новина мигновено ставаше достояние на хората.

Не беше безсърдечен мъж, щеше да я послуша.

Щеше да изтъкне и опасността, околните да наранят техния син със злонамерените си шушукания.

Да, първо можеше да направи това.

Ами ако не й провървеше?

Спря да обикаля из стаята.

Ако не успееше с увещанията, идваше ред на другия й коз — залагаше на взаимното им сексуално привличане. Не беше нужно да спи с Макей, просто щеше да го позалъже малко, да спечели, макар и нищожно надмощие над него.

Тя не чувстваше угризения, беше готова на всичко за Джейсън, дори да забрави за достойнството си, дори да се превърне в лесна плячка за Дан.

— Каси? Може ли да вляза? — попита майка й.

— Момент — облече една черна жилетка върху роклята. Не желаеше Джоан да я вижда с предизвикателната дреха.

— Аз… — изведнъж госпожа Палмър се намръщи. — Няма ли да ти е топло в тази жилетка?

Каси се опита да спре вътрешното си напрежение, като небрежно разресваше косата си и едновременно с това отвърна:

— Ще ми бъде хладно в джипа, стигна ли, ще се съблека — не погледна нагоре. Не искаше майка й да види светналите й очи, треперещите й устни.

— Кои обувки ще сложиш?

Беше приготвила високите си червени сандали, в последния момент обаче промени решението си и отговори:

— Равните черни.

— С червената рокля? Защо, какво им е на тези? — Джоан повдигна от земята сандалите. — Ти си високо момиче, но редом с Дан би ти подхождало повече да носиш червените.

— Мамо… Отивам да говоря с него — въздъхна.

— Разбира се… Ето — невинно рече тя, взе парфюма „Парадайз“ от тоалетката и напарфюмира Каси.

— Мамо, ти си непоправима романтичка — Каси я хвана под ръка и те излязоха от стаята.

— Благодаря ти, че ще се грижиш за Джейсън вместо мен! И не се оставяй да те придума да гледате неделния филм! Знаеш, че ако иска, може да те върти на малкия си пръст!

— Като се оженим с Роджър, малкият разбойник много ще ми липсва.

— Не говори така! Градът не е така далече, нали си приказвахме за това? След училище Джейсън ще идва при теб, докато се върна от работа.

— Да…

— Ще се виждате достатъчно време.

Двете жени стигнаха до хола. Момчето гледаше „Шоуто на Косби“ и се смееше.

— Джейсън, тръгвам. Бъди добър и не забравяй да си измиеш зъбите.

Той извърна глава от пода и й се усмихна. Сърцето й се сви. Никога не бе приличал толкова много на баща си. Колко ли скоро хората щяха да открият поразителната прилика? Със сигурност не след дълго, ако Дан започнеше да излиза често с детето навън.

Имаше достатъчно време за размисъл надолу по пътя.

Безпокоеше се. Изведнъж й се прииска да не бе обличала червената рокля. Как щеше да внуши респект с този си вид? Беше прекалено секси.

Джипът стигна до реката по-бързо, отколкото й се искаше. Паркира го близо до моста. Мислите в главата й бяха объркани.

Изключи мотора. В тясната рокля й бе трудно да се измъкне от колата. Нощта беше ясна и хладна. От реката подухваше ветрец. Каси се поколеба, преди да поеме по стълбите към къщата. Притесняваше се. Ако не беше Джейсън, отдавна би побягнала обратно.

Пристъпи нагоре и замръзна на място. Един доберман с оголени зъби стоеше нащрек, няколко стъпала над нея и ръмжеше. Каси знаеше, че не трябва да показва страха си.

— Седни! — опита се да му въздейства. Това не помогна особено, напротив, зъбите на песа се оголиха още по-зловещо. — Седни, проклето куче! — изсъска тя. — Или се махай!

— Може би иска само да те погледа — в тъмнината се разнесе смеха на Дан. — Назад, Хуго! — изкомандва го той и кучето изчезна.

Макей беше толкова стилен! Черните му обувки, панталони и поло го правеха още по-внушителен. Тъмен и гъвкав, като някакъв хищник!

— Ще влезеш ли? Или чакаш да ни изпохапят комарите? — извика силно той.

— Какви комари през септември?

— Да бъде волята ви, мадам Ветеринар!

— Откъде знаеш, че съм ветеринар? Следил ли си ме? — напрегна се Каси.

— Не помниш ли? Преди девет години ми каза, че следваш ветеринарна медицина. Хайде, ела…

Да… тя помнеше всичко, което бе споделила с него в обичта си.

Дан сякаш не забеляза ядосаното й изражение и протегна ръка към нея.

— Ела! Започваш да ме изнервяш със стоенето си навън!

Стискаше зъби, нямаше да й бъде лесно да се държи любезно. Но трябваше да опита!

Въпреки всичко, не пое протегнатата му ръка.

— Трябва да направиш нещо с това куче, ако държиш, да позволя на Джейсън да идва тук!

Дан се изсмя.

— Не казах нищо смешно — рече Каси.

— Думичката позволя ме смути. Но остави това, влез! Да отидем в библиотеката.

Прекрачиха прага. Вратата се захлопна застрашително след тях. Преди Палмър да може да стори нещо, Дан съблече жилетката й.

— Ще ти бъде много топло с това.

Каси се огледа из стаята. Страните й пламтяха. Търсеше място, където да застане, така че дрехата й да не бъде забелязана. Нямаше начин да се скрие зад зелените завеси, нито зад масивното бюро. Имаше още четири фотьойла, плътно долепени до лавиците с книгите. Дори барът беше вграден в стената.

Опита се да събере кураж и да погледне Дан в очите. За сетен път бе подценила нещо — собствената си гордост.

Когато най-сетне вдигна очи, съзря Макей, който я наблюдаваше гневно.

— Отиваш ли някъде, Каси? Или може би вече си била?

Изпита облекчение. Ето, че самият той й предлагаше най-подходящото обяснение за външността й.

— Имам уговорена среща за по-късно. Не мисля, че ще се бавя дълго тук.

— Пак ли твоят шеф, Роджър? Дано е търпелив! Може да позакъснееш малко!

— Ще ме почака — прекъсна го тя. Някакво дълбоко усещане я накара да излъже, може би, за да предизвика ревността му.

— Тяло като твоето си заслужава чакането! — очите му се плъзгаха бавно по снагата й. В смеха му имаше подигравка.

— Аз не съм само плът, имам съзнание, мисли, чувства!

— Моля да ме извиниш, но човек забравя за тези неща само като те погледне в този ти вид.

— Не съм тук, за да обсъждаме външността ми! Нито пък личните ми дела!

— Добре! — Дан седна във въртящия се стол, скръсти ръце и се изпъна назад.

— Седни! Ако можеш — каза накрая.

— Благодаря. Добре ми е така — погледна тя през ниските прозорци и съзря ателието. Стисна силно очи.

— Спомняш ли си, Каси? — запита я Дан с неочаквано топъл глас.

Очите й мигновено се отвориха.

— Да си спомням какво?

Той продължи:

— Това, което някога деляхме… Спомняш ли си времето, прекарано в ателието. Безсънните нощи, Каси…

— Престани! Дошла съм да говорим за Джейсън, а не за да търпя тормоза ти. Най-малкото пък имам желание да ми бъдат припомняни отминали грешки.

Лицето й беше студено, ядосано. Ръцете трепереха, пулсът й биеше учестено, в съзнанието й блуждаеха разхвърляни спомени. Мигове от топлите летни вечери, изпълнени с жадни целувки и тела, със страстни чувства…

Дан се приближи към нея. Каси застина. „Господи, помогни ми да не ме докосне!“

Не го направи, вместо това, извади от барчето бутилка със скоч и напълни чашата си. Изпи я на един дъх и се обърна към Палмър.

— Прости ми, трябваше да попитам какво пиеш сега? — язвително рече той.

— Не пия. Знаеш!

Повдигна леко вежда и каза:

— Това беше едно време, скъпа моя! Но нещата се променят, нали така? Нещата са променени. Момичето, което познавах тогава, не би отишло на среща с един мъж и само след миг, на среща с друг мъж.

— И ти наричаш това сега среща? Спомни си как ме принуди да дойда!

— Всичко е позволено в любовта и войната.

Каси изпита неочакван прилив на обич към Дан.

— Кажи ми, как се случи това с Джейсън? Забравила си хапчето против забременяване?

— Не бях и взимала — призна с неохота.

— Но аз си спомням. Ти ме увери, че няма никакъв риск. Мислех си, че си взела хапче.

— Така си си мислел — въздъхна Каси.

Възцари мълчание.

— Тогава защо? Защо пое такъв риск?

Тя сви рамене безпомощно. Отначало нямаше никаква заплаха, но с течение на времето, вероятността да забременее бе ставала все по-голяма.

— Бях глупава.

— Не. Просто влюбена — каза нежно той.

— Влюбена? Не. По-скоро заслепена.

— А така ли е с твоя шеф?

— За Бога, Дан! Отдавна вече не съм дете. Всичко е не само секс. Може би съм влюбена — тя забрави за Джейсън. Искаше й се да нарани този мъж.

— Това не е истина. И знаеш ли защо? Забъркала си се в омразата си. Забравила си какво е обич! Нека бъдем честни, скъпа моя. Похотливи желания, това е всичко! Сякаш не си спомням вчера! Ако не си даваше сметка кой те целува, може би вече щеше да бъдеш моя тук, в тази стая, на бюрото или на пода. Похотта е много променящо се чувство.

Плъзна ръка по шията, гръдта, талията и спря върху корема. Отново погали лицето й, и обгърна с ръце кръста й.

— Трепериш, Каси. За Роджър ли? Или само за мен…?

Тя за малко не изрече „Само за теб, за теб!“.

Целуна я. Каси инстинктивно стисна устни, бореше се, но не устоя. Тогава ръцете му се плъзнаха по тялото й, за да я прегърнат още по-силно. Битката между тях бе завършила.

Каси изстена, постепенно и бавно разтвори устни, езикът му проникваше в устата й. Целувките му бяха изпълнени със страст.

Отвърна му несъзнателно. Не беше подготвена за експлозията от чувства, която последва. Ръцете му я държаха така здраво, че спираха дъха й, езикът му потъваше дълбоко, движеше се в примитивен ритъм. Продължи да се целува, докато й се зави свят, докато тялото й отмаля. Бяха се слели в едно. Устните му докоснаха бузата й и прокараха диря към ухото. С крайчеца на езика си той направи мокра следа по кожата й и тя изпита върховна наслада.

Отметна глава назад излагайки шията си. Когато Дан целуна снежнобялата й плът, Каси простена от удоволствие.

Това го накара отново да я целуне, още по-нежно. Огън пламна във вените й. Пренесе се в друг свят, където водещи са чувствата, времето е без граници, а единственото й желание бе да остане в прегръдките му.

Искаше до го усети в себе си. Тялото й се движеше, зовеше неговото, по онзи древен начин, останал и до днес непроменен.

Очите му бяха широко разтворени, изпълнени с изненада, но и със страст. Той положи Каси на килима. Целуна я отново над коляното и продължи нагоре.

Беше напрегната, тръпнеща в очакване. Вниманието й бе насочено към ръката му, която напредваше към мястото, където гореше най-силно нейното желание.

Изведнъж вратата се отвори.

— Господин Макей, почуках, но…

Каси примря. За пръв път виждаше този мъж. Беше на не повече от двадесет и пет години и изглеждаше добре.

— По дяволите! Много, много съжалявам, господин Макей. Аз… — опита да се извини той.

— Махай се оттук! И затвори проклетата врата — изръмжа Дан надвесен над Каси.