Григор Гачев
Едно възможно бъдеще (3) (Версия 0.12)

Свръзката

Още преди Разделението, с увеличаването на броя на Безтелесните и появата между тях на по-развити и по-малко развити, е била осъзната необходимостта от запазване на континуитета на човечеството. Казано с други думи, и най-изостаналите хора, както и най-напредналите, да поддържат каквато е възможно връзка помежду си, и да се чувстват части от едно цяло.

За целта група Безтелесни създали специален проект, който е известен между Стандартните като „Свръзката“. Към 950–1000 г. ОР, това е най-големият проект на Безтелесни (доколкото проектите им има как да бъдат сравнявани в това отношение), а също и най-старият активен. С напредването на Предния фронт Свръзката продължава да расте, и да покрива все по-голям диапазон от развитие; понякога това развитие налага кардинални промени в структурата й.

Към основната задача на Свръзката — поддържането на континуитета — при Разделението е била добавена още една. (За повечето Безтелесни това са два аспекта на една и съща задача.) Дивергенцията и хибридизирането на тезауруси, с цел обогатяване на цялото. Решенията при разделяне, присъединяване и прехвърляне на светове между групи реално се базират основно на тази задача (въпреки че официалните мотиви може да са най-различни).

Стандартните виждат реално само тази част от Свръзката, която оперира на техните нива на развитие. Като брой индивиди този диапазон от нива вероятно е най-населеният в диапазона на развитие на човечеството (въпреки че понятието „брой индивиди“ е доста относително при Безтелесните), но в същото време той е нищожна част от диапазона на развитие на човечеството, вероятно под една стотна от процента. Поради това тук работят повече Безтелесни, отколкото в която и да е друга част от диапазона на Свръзката, но тук се използват твърде малко от пълните ресурси на Свръзката. (Това твърде малко обаче далеч превишава всичко, което един Стандартен изобщо би могъл да си представи.)

В Свръзката участват далеч не само Безтелесни. За нея работят и много Аугментирани, част от тях към поддръжката на системата трансмитери на Резервата (мрежата от светове на Стандартни и Аугментирани, вж. съответното описание), друга част — пряко по подпроекти, някои от тях вътре в Резервата, други може би дори извън него. Персоналът от Стандартни на трансмитерите по същество също работи за Свръзката; твърди се, че има и Стандартни, които работят пряко по нейни проекти из Резервата или дори извън него, но няма достоверни доказателства. Вероятно за Свръзката работят и други групи Стандартни, по задачи вътре в Резервата. Отделно от това, много често групи Стандартни или Аугментирани биват използвани от Свръзката, без дори да го подозират.

Най-близкото до ръководство, което Свръзката изобщо има, е група специално създадени интелекти, които да бъдат арбитри при разрешаване на спорове. Те не се самоосъзнават като личности, и нямат цели извън това да разрешават споровете в Свръзката по оптималния възможен начин. Всеки от участниците на Свръзката е безусловно длъжен да им предоставя всичките ресурси, информация или каквото и да е, което те сметнат за необходимо да поискат. Решенията им са закон за всеки участник в Свръзката; неспазването им води до наказания, съобразени с характера на престъплението и неспазването. Налагането на наказанията се извършва пак от тях; за целта те често използват ресурсите на останалите интелекти от Свръзката.