Григор Гачев
Едно възможно бъдеще (14) (Версия 0.12)

Древен Китай
(Подвид на Племенните светове)

На тезауруса на древен Китай са базирани около сто свята. Това е най-многобройният отделен подвид на Племенните светове. На тази база те се опитват да си извоюват признаване за отделен вид — засега без особен успех.

Тезаурусът на древен Китай, както при почти всички Племенни светове, като правило е сериозно редактиран, за да бъде по-интересен за живеене в него. Не само че робство на практика няма (всъщност на повечето светове има, но обикновено робите се ползват с доста права, каквито в реалната история не е имало — често например продажбата в робство е за определено време, нечовечното третиране на робите е забранено и наказуемо, а на един от световете например те имат официално право на месечен отпуск), но и често са въведени какви ли не обичаи и правила, каквито в истинския древен Китай не са и сънували. На места дори са добавени митологични елементи — духове на прадедите, митични същества (включително дори дракони), и какво ли не още — та дори до китайските божества. Един от тези светове, наричан неформално Хюлик (истинското му име, както и на почти всички светове от този вид, е Чун Куо), се е прочул особено в това отношение: населението му като генетичен произход е почти изцяло от кавказката раса (и по генетичен път се е докарало да изглежда по-китайски от кой да е китаец), формализирането по китаизмите е доведено до пълно вманиачаване (азбуката канджи е допълнена до над сто хиляди йероглифа, въведени са и се спазват безогледно всякакви възможни правила и наредби, които заприличали на някого на „много китайски“, и т.н.), там не може даже да преспиш в гостилница, без да те навестят чии ли не духове и прочее, и тези, които не приличат на китайци, биват третирани с ледено презрение. (Ако по начало не приличаш, проблемът не е фатален — трансмитерът към Хюлик може да променя външността по поръчка, и се твърди, че е по-голяма веселба от коя да е зала с криви огледала.)

Почти всички светове от тази група спазват безусловно културното наследство от този период. На всеки такъв свят има Император, който е безусловен господар на живота и смъртта на поданиците си; на някои дори има формално право да налага смъртно наказание. (Не е ясно как са се споразумели със Свръзката по въпроса; фактът е, че Свръзката поддържат достъп до тези светове, а на тях никога не е имало изпълнено смъртно наказание, и почти никога — отсъдено.) Двадесетина от тези светове със съвместни усилия допълват и изчистват Императорския етикет, на който е длъжен да се подчинява Императорът; около две трети от световете го спазват буквално, и почти всички — в някаква степен. Цялата останала административна система на древен Китай също е реализирана.

Някои от тези светове са точно копие на Земята; както не е трудно да се сети човек, „мястото на срещата е известно“. Останалите области или за ненаселени, или по тях живеят различни племена, реализиращи племенни тезауруси, а на два свята изобщо ги няма — тази част на Азия е единствената суша.

Някои от тези светове печелят много от туризъм. Човек би се смаял от това колко плащат туристите, за да се снимат, облечени като стражи, по местната Велика китайска стена. Патицата по пекински, оризът и други подобни удоволствия са задължителни навсякъде, доста чести са и прочутите публични домове. На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните; например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит; перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо, и най-трудно за допускане, е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен — вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им — не. (Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма, и всички са просто допуснати до дадена роля туристи.)