Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bachelor at Heart, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Вихра Ганчева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63(2011)
- Разпознаване и корекция
- Guster(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Робърта Лий. Лирична соната
ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1994
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954–11–0208–5
История
- —Добавяне
Девета глава
С Люк се видяха чак в края на следващата седмица в Сейнт Джонс Уд при прослушването на албума. Както винаги Андреа имаше странното усещане, че свири непознат човек, разликата бе само в това, че бе настроена свръхкритично. Но колкото и да се опитваше, днес не можа да открие никакъв недостатък.
— Добра работа сме свършили — обърна се тя към ръководителя на студиото. — Доволна съм. Какво ще правим с обложката?
— Люк вече я избра.
— Само подхвърлих една идея — побърза да поясни той. — Последната дума има Андреа.
Люк разтвори папката с фотографиите, Андреа се взря в лика си и чак сега осъзна таланта на Джак Лентън. Всяка снимка бе уловила различна страна от характера й. На една беше усмихната, на друга — замислена, трета бе запечатала искрения й поглед.
— Коя искаш да използваме? — попита Люк.
— Като че ли нито една.
— Не ти ли харесват?
— О, великолепни са, но разкриват прекалено много от мен.
— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. Но като свириш нали също разголваш душата си?
— Аз интерпретирам музиката и на бял свят излиза композиторът.
— Може би е време да покажеш и своите собствени чувства! Докога ще ги криеш?
Андреа бързо сведе очи, взе снимката, на която се усмихваше лъчезарно и я подаде на шефа на студиото.
— Именно тази предложи и Люк — възкликна той.
— Значи има вкус — Андреа се изправи и преметна чантата си през рамо. — Ако това е всичко за днес, ще тръгвам.
— Поканил съм няколко журналисти от радиото и телевизията — уведоми я Люк, като тръгна успоредно с нея.
— Мразя интервюта.
— Защото все те питат за единствения ти концерт на живо?
— Позна — процеди Андреа. — И този въпрос ми е дошъл до гуша!
— Сега обаче ще имаш възможност да ги информираш, че ще правиш европейско концертно турне, което ще завърши във Фестивал Хол.
Тя видимо се сви от ужас и изражението на Люк рязко се промени.
— Андреа, не се тревожи! Знам, че първият ти и последен концерт се е провалил и вестниците са раздухали, че притежаваш някакъв вид фобия, но ти не трябва да обръщаш внимание на хорските приказки. Всичко ще е наред, ще видиш. Ще ми позволиш ли да те изпратя?
— Не си отивам вкъщи — рече първото, което й дойде наум.
— Тогава ще те закарам там, където отиваш.
— Благодаря, ще взема такси.
— Среща със семейния приятел?
— Не е това, което си мислиш. Той е съпруг на… една моя позната. Имат проблеми и си е наумил, че аз мога да им помогна.
Не беше много далеч от истината и само оставаше Люк да й повярва.
— Защо не ми каза от самото начало?
— Защото ме вбеси с подмятанията си.
За най-голямо нейно учудване, Люк изглеждаше смутен.
— Съжалявам, Андреа. Прости ми.
— Разбира се.
— За доказателство ще вечеряш ли утре с мен?
Още един отказ би увеличил напрежението помежду им и Андреа пое дълбоко въздух.
— Ентусиазмът ти е трогателен. Имаш ли някакви предпочитания?
— Оставям избора на теб.
Той й помогна да се качи в таксито и когато вратата се затвори, Андреа въздъхна облекчено. Имаше на разположение цял ден да се подготви психически за вечерята. Трябваше да се въоръжи с всичката си воля, за да запази самообладание и да остане равнодушна и спокойна, защото в противен случай, ще се окаже поредната наивница, минала през леглото на Люк Кейн.
Андреа слезе пред хотела на Питър и поиска от рецепцията писмото, което той бе оставил за нея. Преписа си разписанието на пътуванията му и тръгна по Бонд Стрийт, докато се появи такси. Изведнъж й се приходи на театър, би било много по-приятно, отколкото да седи вкъщи и да мисли за предстоящата вечеря, но не би могла да остави сама Джилиан. Покрай нея мина едно такси, Андреа на шега вдигна ръка, оказа се свободно и тя се качи. Хрумна й, че това е добър знак и се отпусна на седалката.
Толкоз по въпроса за предзнаменованията — поклати глава тя един час по-късно, когато икономката съобщи, че господин Кейн е завел Джилиан на концерта в „Барбикан“. Тази новина обясняваше и защо поканата на Люк бе за утре.
Дали сестра й ще се прави на очарована от концерта, запита се тя. Люк забравил ли е, че не може да понася класическа музика или просто му е все едно?
Времето течеше непоносимо бавно. Обикновено Андреа нямаше нищо против да стои сама и рядко скучаеше, но днес бе твърде напрегната и потисната.
Помоли госпожа Прентис да изчака с вечерята и се потопи във ваната, като щедро изля от любимия й шампоан. Чудото стана и Андреа излезе от банята в съвсем друго настроение. Извади бледорозовия копринен халат, подарък от Бела за рождения й ден и се погледна в огледалото. Той беше дълъг до земята, прилепнал по тялото и с дълбоко деколте. В никакъв случай не беше предназначен за пържене на яйца сутрин, изискваше вечеря на свещи, искрящо вино и мъжка компания.
Тя веднага понечи да го свали, но се възпря. Щеше да означава признаване на поражението и на това, че Люк си бе останал единствената й любов. Някой ден може би ще срещне мъжа на своя живот и ще се влюби отново. Ако искрено вярва в това, то неминуемо ще се случи.
След вечеря тя включи концерта по телевизията. Музиката бе великолепна, но мисълта, че там някъде в залата един до друг седят Джилиан и Люк, вгорчаваше удоволствието и Андреа смени канала. Точно в този момент вратата се отвори и те влязоха в хола.
— Мислех, че сте на концерта! — учудено възкликна тя.
— Бяхме, но Джилиан не се чувстваше добре — поясни Люк.
— Просто умора — изпревари въпросите сестра й. — Като се наспя, всичко ще е наред.
— Не забравяй хапчетата — автоматично й напомни Андреа.
— Мога да се грижа за себе си! — сопна се сестра й и излезе.
— Ще ми се да пийна нещо — наруши възцарилата се тишина Люк.
— Ами сипи си.
Когато той отиде до количката с питиетата, Андреа стана от дивана и се сви на фотьойла.
— Какво се е случило? — попита го тя.
— Нищо. Като дойдох да я взема, беше в превъзходно настроение, но през антракта започна да трепери и каза, че й е студено, така че предложих да си ходим — Люк седна на дивана. — Имам усещането, че криеш нещо. Какво точно й има?
Андреа се опита да се доближи максимално до истината:
— Преживяла е нервна криза и още не се възстановила напълно.
— Тогава разумно ли е да те придружава в Рим?
— По-добре ще е отколкото да стои тук сама.
— Каква е причината? Бракът й?
— Не знам.
Люк се намръщи и отпи от коняка.
— Поне затова не съм виновен аз.
— Но възобновяването на старите ви отношения изобщо не облекчава положението. В момента тя е свръхчувствителна и много лесно уязвима.
— Аз не възобновявам отношенията си с Джилиан и съм го заявил пред нея съвсем ясно. Мисля, че тя има нужда да излиза сред хора и й помагам като стар приятел. Нищо повече — той остави чашата на масата, наведе се напред и се вгледа в Андреа. — Надявам се да ми повярваш.
Очите му жадно поглъщаха нейните, но след малко се плъзнаха надолу и тя рязко скръсти ръце пред гърдите си. Върху устните му заигра подигравателна усмивка.
— Вярваш ми, нали?
— Да, вярвам ти — чу собствения си глас Андреа. — Но не е важно какво говориш, а какво мислят другите.
Люк се намръщи.
— Смятах, че й помагам, но явно ти не си на това мнение. За в бъдеще ще намаля поканите, деликатно, разбира се.
— Просто дай да се разбере, че излизаш и с други — небрежно подхвърли Андреа. — Това няма да я учуди. Все пак тя си те знае…
— Затова ли най-после прие да вечеряш с мен? Възнамеряваш да се принесеш в жертва може би?
— Колкото и да държа на Джили, има неща, които биха били прекалено голяма жертва. Съгласих се да излезем единствено в името на турнето.
— А аз си седя и чакам да ме харесаш… — оловносивият поглед я прониза от глава до пети. — Намирам те изключително привлекателна…
— Колко жалко, че ти не си мой тип! — възкликна безгрижно тя, макар че сърцето й щеше да изскочи от гърдите. — Предпочитам руси мъже.
За нейно разочарование, Люк се засмя и стана.
— Май е време да вървя — на вратата спря и я погледна през рамо. — Рус или не, уговорката си остава.
Чак когато шумът от колата му се стопи в нощта, Андреа загаси лампата и се качи в стаята си. Дали възприе сериозно думите й? Утре по това време ще бъде изпитът. Молеше се да го вземе успешно.