Робърта Лий
Лирична соната (5)

Пета глава

Андреа бе все още будна, когато в един часа колата на Люк потегли. След няколко минути вратата на стаята й се открехна и Джилиан прошепна:

— Спиш ли?

Андреа не помръдна и въздъхна облекчено, щом сестра й излезе. Последното, което би искала, е да обсъжда поведението на Люк. Въпреки комплиментите за музиката й и лекия флирт, той я караше да се чувства като дете, което все още нищо не е видяло от живота и най-вече няма понятие от секс.

Господи, толкова ли си личи?

Макар да беше емоционална натура, връзката й с Роджър не разпали у нея страст, а в никакъв случай не би могла да вини за това него.

Мислите й се върнаха към Люк и тя ясно си представи изваяното му тяло, загоряло и мускулесто, чувствените му устни, търсещите ръце, които предизвикват у нея неподозирани усещания. Тя зарови лице във възглавницата и горчиво въздъхна.

 

 

На сутринта Джилиан й поднесе кафето в леглото.

— Люк те търси преди малко — тя приседна до нея и взе телефона. — Да му се обадя ли?

— Не! Ще му звънна по-късно.

— Снощи се чувствах невероятно — продължи замечтано Джилиан. — Как съм могла да го оставя?

— Той ти даде предостатъчно основания.

Джилиан сви рамене.

— Люк е толкова привлекателен! Не е чудно, че където се появи, жените се хвърлят в краката му. Само да каже и още утре ще се омъжа за него.

— Мислех, че все още си женена за Питър, но доколкото разбрах, на Люк си се представила като разведена.

Джилиан почервеня.

— Казах му, че бракът ми е приключил, явно изтълкувал го е погрешно.

— Все пак, ако възнамеряваш да започваш сериозна връзка с него, не прибягвай до лъжа.

— Не е лъжа! Аз наистина ще се разведа! Имам достатъчно причини.

Андреа отпи от кафето.

— Защо не ми разкажеш, Джили?

— Защото изобщо не желая да мисля за това! — тя скочи и заснова напред-назад. — Не можеш да си представиш колко беше жесток. Как ревнуваше само! Караше ме да му давам обяснения за всяка минута. Дори беше пратил да ме следят! — гласът й стана писклив и тя се разтрепери.

Андреа отметна завивките и отиде при нея. Ако се чудеше дали сестра й е болна, вече нямаше съмнение.

— Ела да си легнеш — тихо каза тя и я поведе към нейната стая.

— Трябва ми успокоително! — рече задъхано Джилиан и махна към банята.

Андреа отиде да го търси и се ужаси от застрашителното количество шишенца и опаковки. Наля чаша вода, занесе й хапчето и остана до леглото й, докато започна да се унася. Нямаше съмнение, че причината за състоянието й бе свързана с Питър и може би наистина ще е по-добре да се разведат по-скоро.

А ако след това се омъжи за Люк? Андреа отпъди тази мисъл от главата си и се настрои за разговора с него.

— Две неща — рече делово той, когато вдигна телефона. — Да ти благодаря за снощи и да обсъдим дрехите ти.

— Кое?

— Дрехите за турнето.

— Вече си купих две вечерни рокли, а имам и още няколко, които съм обличала само веднъж за телевизията.

— Знам ги, гледах записите. Няма да станат.

— Те са от най-престижните дизайнери в Англия!

— Чудесни са — съгласи се без много ентусиазъм той, — но няма да подхождат на образа, който искам да ти създам.

— Аз си се харесвам.

— По договор имам право да променям имиджа ти.

Беше забравила тази клауза, защото след първоначалната трансформация Ейбрахам бе разчитал на вкуса й. Сега трябваше да се измъкне с достойнство.

— Добре, кажи ми какво впечатление искаш да създадеш и ще отида да…

— Смятам лично да организирам подмяната на гардероба ти. Уредил съм среща с Хилари Дикс за днес след обяд, ако си свободна.

Въпреки доброто си желание, Андреа вече трудно се владееше. Явно най-големите й опасения бяха на път да се сбъднат. Хилари Дикс се славеше като една от най-екстравагантните моделиерки в шоубизнеса.

— Хилари ще ти хареса — наруши мълчанието той. — Страшно е забавна.

— Кръстосването по магазините за дрехи изобщо не е забавно. Просто е необходимо зло.

— Гарантирам ти, с мен ще е удоволствие. Ще се срещнем при Хилари в два и половина или по-рано, ако приемаш покана за обяд.

— Щом следобедът ми ще е зает, сутринта ще свиря.

— До два и половина тогава.

Андреа леко се смути от бързото му съгласие, отиде да вземе един душ и седна зад пианото. Когато спря, за да хапне, Джилиан се присъедини. Изглеждаше в чудесно настроение.

— Следобед ще свириш ли?

— Не. С Люк ще ходим при Хилари Дикс. Ще подбираме дрехите за концертите.

— Боже мой! Хилари! Обожавам я. Може ли и аз да дойда?

— Естествено. Срещата ни е в два и половина.

— Веднага отивам да се преоблека.

Таксито вече чакаше отвън, когато Джилиан се появи с прилепнала по тялото къса розова пола с жакетче и Андреа на секундата се почувства като проскубано врабче в безличния си кремав костюм.

— А, това е старо! — отвърна на комплимента сестра й. — От години не съм си купувало нищичко.

— Ако днес си харесаш нещо, имаш го.

— О, Ани! — Джилиан я прегърна. — Толкова се радвам, че си известна и богата. Не ти завиждам, гордея се с теб!

Андреа също я прегърна, защото знаеше, че е искрена. Каквито и недостатъци да имаше доведената й сестра, завистта й беше съвършено чужда.

Люк вече бе в Найтсбридж и разговаряше с моделиерите. Хилари беше над тридесет и пет, но видът й бе досущ като на звездите, обличани от нея, което в никакъв случай не обнадежди Андреа.

— Много се радвам, че ще имам възможността да ви набавя тоалет — усмихна й се лъчезарно Хилари. — Люк вече ви хареса някои неща. В пробната са.

— Къде е тя? — попита Андреа, твърдо решена да приключи с модното ревю колкото е възможно по-бързо.

Дали Люк води тук и другите си клиенти, както и приятелките си, запита се тя, като влезе в малката, но комфортна пробна. Най-вероятно да.

С учудване и не без раздразнение Андреа осъзна, че вкусът на Люк й допада. Тоалетите изобщо не бяха толкова ексцентрични, макар че не можеха да се сравняват със сегашния й гардероб. Андреа облече първата рокля и с трепет се взря в огледалото. Промяната беше смайваща. Наситено розовите и мандариново оранжеви тропически тонове подчертаваха черната й коса, от което още по-силно се открояваше белотата на лицето й. На вратата се почука и моделиерката влезе вътре.

— Невероятно! Идеално подхожда на фигурата и на тена ви.

— Но не и на куража — усмихна се смутено Андреа.

— Това обаче не ви прави по-малко красива. Елате да се покажете на Люк.

С твърде нетипично за нея притеснение Андреа застана пред изпитателните сиви очи, които се плъзнаха невъзмутимо по тялото й и тя настръхна, сякаш отново я бе докоснал.

— Фантастично — каза тихо той. — Мислех, че ще трябват бижута, но ти и така си ослепителна — той хвърли поглед на Джилиан, която се беше втренчила невярващо. — Какво ще кажеш?

— Нямам думи! Но това не е моята Ани.

— Тя просто вече не е Ани, а великолепната Андреа Маркам. Значи тази ще я вземем. Обличай следващата.

Андреа послушно се върна в пробната и след малко се появи в жълта бална рокля от тафта, която спокойно можеше да мине за прерисувана от картините на Гейнсбъро, ако го нямаше широкият стягащ талията зелен колан, обсипан с пайети.

— Това вече е изумително! — занемя Джилиан. — Ани, ако не я харесваш, искам я аз.

— Андреа ще я вземе, а и на теб няма да ти отива. Избери си няколко рокли, ще ти ги подаря.

— О, Люк, колко мило!

— Но няма да е необходимо — намеси се Андреа, като едва се сдържаше да не раздруса сестра си. — Вече обещах на Джилиан, че ще й купя каквото си хареса.

— Направи ми това удоволствие! — той я удостои с подкупваща усмивка, но Андреа се обърна и ядосано отиде за следващата рокля.

Естествено Джилиан ще помисли, че той наистина все още изпитва чувства към нея. Ако това е така, защо снощи флиртува и с нея?

На всичкото отгоре почнах и да ревнувам, укори се наум Андреа.

Но всъщност той притежава всичко, за което би мечтала една жена — и чар, и интелект, и чувственост. Обаче е опасен. Жената, която се влюби в него, е обречена да страда. Освен ако той не се влюби в нея.

Тя едва не се изсмя на глас. Люк не е от мъжете, които се задоволяват с една-единствена жена. Беше го разбрала още като съвсем малка и нищо от това, което бе чела за него впоследствие, не я убеждаваше в обратното.

— Да ти помогна ли за ципа?

Андреа извъртя глава и очите й се ококориха. Люк стоеше точно зад нея.

— Нямаш ли навика да чукаш, преди да влезеш някъде?

— Нали сме стари приятели? Не предполагах, че ще имаш нещо против.

— Е, имам. Като излезеш, извикай някоя от продавачките.

— Ще се наложи да почакаш. Джилиан им отвори доста работа — очите му се втренчиха в гърба й. — Чакай, някакъв конец се е оплел. Ако ми позволиш, ще го махна… — без да чака отговор, той оправи ципа и го вдигна.

Андреа подскочи като ужилена и извика:

— Не ме пипай!

Погледите им се кръстосаха в огледалото. Нейният — гневен и пълен с възмущение, неговият — развеселен и любопитен.

— От какво се страхуваш? Държиш се все едно, че никога не са те докосвали.

— Спести ми долнопробната си психоанализа.

— Започвам да мисля, че слуховете за теб са верни — устните му се извиха подигравателно. — Имала ли си връзка с мъж?

— Това си е моя работа! Ти направляваш професионалното ми развитие, не личния живот.

— Сигурно ми се ще да ръководя и него.

Нямаше съмнение какво изразяваше премреженият му поглед и макар че Андреа се стегна цяла, за да не му се поддава, усети сърцето си в гърлото.

— Не си играй с мен, Люк. Не съм като твоите мърли.

— Нито си играя, нито те смятам за някоя от моите мърли.

Дланите му се плъзнаха около кръста й и я завъртяха с лице към него. Андреа се дръпна назад и се опита да се измъкне, но лицето му се приближи и устните му се впиха в нейните. Разумът й закрещя да бяга, но желанието спечели. Тя се разтопи в обятията му като пясъчен замък в дъжд. Отпусна се и се наслади на стегнатото му тяло, притиснато плътно до нейното. Като малка си мечтаеше за този момент, но дори и най-буйните й фантазии не бяха предсказали усещането за спокойствие и закрила, което извикваше у нея този мъж.

В началото бе омайващо нежен, но тя не се противопостави на целувката и страстта се надигна у него. Ръцете му се впуснаха да изследват тялото й, плъзгаха се по раменете, по гърба, по краката… Тя зарови пръсти в косата му.

— Андреа! — прошепна Люк. — Искам те… Много! Но не тук — топлият му дъх погали страните й, после шията й… Цялото й тяло тръпнеше в очакване. — Ще вечеряме на свещи, ще пием шампанско, ще бъде истински романтично, после ще те занеса на ръце в спалнята.

Краката на Андреа омекнаха, дишаше на пресекулки, заливаха я все по-топли вълни. Тя се предаде на силните му ръце, обгърнали я нежно и страстно, на бедрата, които се притискаха в нейните. Всяка частица от тялото й пулсираше в копнеж за Люк.

— Не! — извика внезапно тя и се отскубна от прегръдката му. — Не мога!

Той я погледна изненадано.

— Защо? Ти също ме желаеш.

— Лъжеш се — усилието да сподави чувствата си бе невероятно и гласът й прозвуча кухо и студено. — Ти си привлекателен и ме хвана на тясно.

— Стори ми се, че не е само това. Жалко. Щяхме да се забавляваме.

Колкото и да я заболя от тези думи, беше му благодарна за тях, защото бяха още едно потвърждение, че отказът й е съвсем правилен.

— Нали няма да останеш на сухо? — рече безгрижно и едва не извика от радост, когато Джилиан се втурна в съблекалнята.

— Люк, харесвам ли ти? — попита сестра й и се завъртя в облак от лилав шифон.

— Чудесна си — отвърна той с такава искрена топлота, че никой не би предположил за целувката само преди минута. — Хареса ли си нещо друго?

— Да. Ела да ти покажа.

Те излязоха и Андреа се отпусна на стола, изтощена от бушуващите в сърцето й чувства. Това, че Люк иска да бъде с нея тази нощ не е учудващо. За него всяка привлекателна жена бе предизвикателство и вероятно нейната нескрита хладина е направила играта по-интересна. Но ако е така защо дава надежди и на Джилиан? Дали не замисляше да я залъже и после да й отмъсти, като я изостави заради малката й сестра. Не, не би могъл да бъде толкова жесток.

В пробната най-после се появи едно от момичетата и Андреа си наложи да забрави за Люк. Когато се погледна в огледалото отново с бежовия си копринен костюм, нямаше как да не признае, че по никакъв начин не изтъкваше красотата й.

Джилиан беше с друга рокля, но държеше пред себе си масленозелен вълнен костюм.

— И това ще ми стои чудесно — бърбореше тя, като накланяше глава ту наляво, ту надясно.

— Ами пробвай го — обади се Люк.

— Но повече ми трябват вечерни рокли.

— И тях ще ги имаш.

— О, Люк! — с радостен писък тя се скри в пробната.

— Няма нужда ти да купуваш дрехи на сестра ми — заяви Андреа. — Настоявам аз да ги платя.

— Ще ми се да й покажа, че не тая лоши чувства заради миналото.

— Каква щедрост!

— Няма нищо общо с щедростта, Андреа. Правя го заради теб. Не разбирам с какво съм спечелил твоята неприязън. Като се изключи избухването ми преди дванадесет години, струва ми се, че с нищо друго не съм те обидил. Хайде да вечеряме заедно и да поговорим — продължи той и се доближи.

— Заета съм.

— Люк? Ще дойдеш ли за секунда? — Джилиан стоеше пред пробната, преметнала върху едната си ръка зеленото сако, а върху другата — светлосиньо.

— Не мога да реша кой цвят е по-добър.

— Вземи ги и двете.

— И двете? Наистина?!

Тя се втурна обратно вътре и Андреа възмутено заяви:

— Искам тези два костюма да бъдат прибавени към моята сметка.

— Не.

Категоричният отказ на Люк още повече затвърди опасенията й, че възнамерява да ухажва Джилиан. Андреа потръпна от негодувание и от болка — както заради самата себе си, така и заради сестра си.

Когато най-после излязоха навън, тя се опита да стои на колкото се може по-голямо разстояние от него. Джилиан обаче имаше съвсем други планове. Явно алчността за още и още подаръци я бе изтощила до пълен предел, защото заяви, че умира за кафе и предложи да се отбият в хотел Бъркли, точно зад ъгъла.

— Ще трябва да е съвсем набързо. Имам среща в офиса — каза Люк.

— Аз пък трябва да свиря, така че ще ви оставя.

Андреа махна на минаващото такси и се затича към него. Люк обаче се оказа по-бърз, отвори й вратата и я изгледа смразяващо.

— Няма да успееш всеки път да ми се изплъзваш — рече през зъби и добави на висок глас: — Утре в десет имаш час при Гавин Декстър.

Преди Андреа да успее да отговори, той подаде няколко банкноти на шофьора и й направи път.

Изпълнена с ярост, Андреа го наблюдаваше как се отдалечава — горд и величествен, под ръка с Джилиан.

В никакъв случай няма да си сменя прическата. Като не му харесва, негов проблем! Как може да е толкова арогантен? Ако не му се противопоставя, той ще започне да командва целия ми живот.

Тя потръпна при тази мисъл. Веднъж да свърши това турне и ще се отърве от него!